Тази статия бе публикувана на румънската секция на „Барикада“ на 3 март 2018 г. Авторът ѝ разказва за различни деформации в румънската държавна политика по отношение на майчинството. От една страна, право на него имат единствено хора, които са работили постоянно през 12-те месеца, преди да го поискат. Съществуват и други ограничения за ползването му – например по отношение на студентки или ученички, които са родили по-късно от 60 дни след приключване на обучението си (и незнаещи, че за да го получат трябва да се регистрират като безработни). От друга страна, технократското правителство на Дачиан Чолош (ноември 2015 – януари 2017 г.) отменя тавана за размера на майчинството, което поражда аномалии – например човек, работещ на свободна практика, извършва сделки с недвижими имоти, декларира изключително висок доход в месеците, които служат за изчисление на майчинството му и получава от държавата еквивалента на 35 000 евро месечно за отглеждане на дете. От септември 2017 г. тези аномалии донякъде са пресечени чрез въвеждане от социалдемократическото правителство на таван върху размера на майчинството от около 3566 лв месечно. От 1 януари 2018 г. месечните минимални майчински са 1250 леи (524 лв) – повишение спрямо минимума за 2017 г. от 1232 леи (517 лв). Румънското законодателство прави разлика между майчинство (85% от нетните доходи, реализирани през последните дванайсет месеца преди датата на раждане на детето), и детски надбавки (200 леи месечно (84 лв) през първите две години и 84 леи месечно (35 лв) за периода от втората до осемнайстата година на детето.
В Румъния получаваш майчинство само ако си плащал социални осигуровки през последните 12 месеца. Така онези, които работят нелегално, и още няколко други категории майки, неотговарящи на изискванията, не могат да се възползват от тази форма на обезщетение. В същото време до неотдавна понякога се даваше майчинство в размер на хиляди евро. Тази практика съществуваше, макар че в много случаи имаше таван за размера на плащаните социални осигуровки на ниво значително под приходите на съответните граждани или се декларираха съзнателно нарастващи доходи през последните шест месеца именно за да се увеличи размерът на надбавките. Само че това поведение не предизвикваше такива крайни негативни реакции, както случаите на хора с гарантиран минимален доход или на разболели се пенсионери, които не отговарят на условията, за да получат ежемесечни скромни помощи в борбата с бедността и мизерията. В същото време хиляди деца се раждат и растат в материални лишения, тъй като родителите им имат ограничен достъп или напълно нямат право на социални плащания. Дори и да ги получат, тези плащания на свой ред в голямата си част са недостатъчни, за да осигурят достоен живот.
Популярно сред народа е мисленето, че има хора, които правят дете след дете, за да прибират майчинските: „Бедните създават деца от безотговорност заради обзелите ги сексуални импулси, срещу които дори не се опитват да се съпротивляват… А за да не работят, живеят от майчинството и от социални помощи“. Разбирането е често срещано, когато някой заговори за проблемите на семейства, живеещи в страшна бедност. „Защо правят деца, ако не могат да им осигурят достоен живот“, пита често „отговорният“ гражданин, след което в повечето случаи използва целия си реторичен арсенал за бедността, мързела, културните традиции, генетичните и расови предопределности и т.н. Щом става въпрос за роми, при положение че голяма част от това малцинство живее под или около границата на бедността, възмущението от безотговорността на бедните родители няма нищо общо със съжалението към децата, които са осъдени да живеят в недостиг. Популярната реакция не е свързана и само с „осъждането“ на паразитите, живеещи с публични пари (детски надбавки, минимален гарантиран доход и т.н.). Тя често изразява тревогата на всеки убеден расист, християнин или не, че Румъния „се циганизира“. Със сигурност подобно притеснение не винаги е формулирано така открито. Това, което много от обвинителите не знаят или не искат да открият, е, че голяма част от тези бедняци не получават майчинство – форма на социална помощ, поддържаща родителите и децата през първите им две години и имаща за цел дори да насърчи раждаемостта.
Тудорина Михай (една от водещите румънски феминистки – бел. прев.) описва в текст за в. Adevărul как се дават надбавки:
„Майчинството е тясно свързано със законния труд, защото:
1) задължително е всеки, който ги получава, да е работил постоянно поне 12 месеца по-рано
2) размерът на надбавките се определя според нетния доход, получаван преди раждането на детето.
Така това обезщетение (за настъпил осигурителен риск) се дава и в случаите на надбавка за болест, която обаче не е социална помощ. В определен мисъл тя има подобни черти като здравните услуги, зависещи от плащането на здравни осигуровки. Само че докато неработещ легално човек може да плати здравните си осигуровки и да се възползва от медицинска помощ, той не може да се получи по същия начин майчинство…
…Начинът, по който отпуската по майчинство и самото майчинство са уредени, ни показва, че те са политики за поддържане на определени категории граждани – по-точно на работещите легално. Семействата, в които трудът се върши на черно, или в които не се работи (по различни мотиви – например липса на работно място), не са насърчавани от сегашната държавна политика да правят деца. Притеснително е, че обикновено в подобни семейства нивото на бедност е високо и това създава различни проблеми със социалното включване. Тези проблеми са предавани и на децата.“
Много бедни или богати майки, ромки или не, не могат да получат майчинство, защото не са работили легално през необходимите 12 месеца. Те нямат и възможността, както може да стане при медицинските услуги или при пенсионното осигуряване, да платят социалните си осигуровки за необходимото време, така че да получат въпросното право. Ако работиш на черно и родиш дете, „трябва да поемеш отговорността“ и да го отгледаш с каквото можеш. Или пък след като се изправиш на крака и вземеш детето си със себе си, да направиш още нещо – да ходиш по институциите и да се молиш да ти дадат някоя лея. Може и директно да започнеш да просиш, ако нямаш друг човек в семейството: съпруг, родители или брат, които да те издържат. В тази ситуация попадат и майките без лична карта, както установих от един случай при работата ми за теренно антропологическо изследване в областта Фъгъраш. Липсата на лична карта води до невъзможност за получаване на майчинство и на минимален гарантиран доход. Ако нямаш постоянен адрес или живееш в незаконна постройка, е трудно да си направиш лична карта и „да паразитираш върху публичния бюджет“. Понятието за паразитизъм е използвано често от „съвестните“ граждани.
Не само бедните майки са лишени от майчинство, но и други категории граждани, живеещи в социална несигурност. Например, изключени са и хората, които имат малка фирма – дали регистрирани като „ауторизирано физическо лице“ (личност, регистрирана по ДДС – бел.прев.) или като фирма – да речем за преводи или за други свободни дейности, които искат квалификация, но са платени много лошо. За да имат доходи близки до минималния или средния, те трябва да получават приходи под формата на дивиденти, а не на заплата. Така обаче не плащат осигуровки. Ако човек работи на свободна практика, инкасира доходи чрез продажбата на авторските си права или чрез договори за извършване на определени услуги, той може месеци наред да не превежда суми за осигуровки.
Същото негативно развитие настъпва и в случаите, когато детето се роди, след като са изминали повече от 60 дни от приключването на обучението в гимназия или университет на майката. Научих за подобен случай неотдавна в разговор с моя съученичка, която сега е учител по френски език в село в Северна Румъния. В последната година на университета тя забременява, но дали от „безотговорност“, или заради „непознаване на законодателството“, детето се ражда повече от 60 дни след края на обучението на майката. Така тя не е могла да получи майчинство. С нейно разрешение предавам думите ѝ:
„И аз пострадах по отношение на майчинството. След университета веднага станах майка. Пари не получих. Лоша работа. Би трябвало да има поне минимална сума за майчинство от 500 леи (210 лв) за майките, които не са работили. Тя трябва да допълни сегашните детски надабвки от от 200 леи (84 лв), която не стига дори за памперси. Ако се запиша да уча магистатура, ще получавам надбавките. Щях да ги получа и ако детето се бе родило до 60 дни, след като приключих обучението си. Правилото за 60-те дни бе изобретение на Емил Бок (премиер на Румъния в периода 2008-2012 г., когато страната е разтърсена тежко от световната икономическа криза – бел.прев.). Не знам откъде му хрумна тази „реформа“.“
Гледайки сайтовете и форумите като www.drepturile-gravidelor.ro или www.avocatnet.ro, видях няколко дискусии на майки студентки в подобна ситуация. Открих извънредния указ на Бок (OUG 111/2010), на който се позовава съученичката ми. Разпоредбата посочва, че след 60 дни човек няма право на надбавки, ако не е депозирал документи за безработица. Тогава социалните осигуровки биха били покрити и гражданинът би могъл да поиска надбавки.
Сълзите, които се леят в страната ни за демографския спад, не водят до промяна на юридическите изкривявания, държащи родителите в бедност, мизерия и социална несигурност. Вместо това неотдавнашното въвеждане на таван за размера на майчинството (8500 леи месечно – 3566 лева на месец) породи вълни на медийно недоволство, защото ограничава приходите от надбавки на родителите от „добри семейства“. Става въпрос за активните, работещи членове на обществото, печелещи хиляди евро доход и водещи напред останалата част от населението – пенсионери, социално подпомагани хора, бюджетни служители и т.н. Има статия дори в „прогресивна“ медия, която допринесе към тази вълна на жалвания, и представи интервюта с майки, ударени от мярката на „песедистите“ (PSD е абревиатурата на Социалдемократическата партия – бел.прев.).
Стигаме до заключението, че законодателното уреждане на майчинството е така направено, че дори след въвеждането на тавана за размера му се насърчават хората с високи доходи да създават потомство. В същото време останалата част от населението трябва да се оправя както може и „да не се пречка“.
Има различни начини, по които солидна част от активните и критикуващи граждани се отнася към различните форми на преразпределяне и паразитиране върху публичния бюджет (считани за „кражба“). Тези хора имат по-голяма тежест в общественото пространство. Тяхното възмущение от кражбите на някои политици и на техните приближени от бизнеса често се разширява и към „неактивните“, „недостатъчно продуктивни“ бедни хора, получаващи социални помощи. Така се достига до твърденията от началото на текста, стоварващи върху бедните вината за тяхната безотговорност. Рядко обаче гражданите с високи доходи насочват яростта си към средата, на която принадлежат. Избягват да атакуват и високите слоеве на обществото – преуспяващите. Биха ли могли да видят какви шашми правят съгражданите им от тяхната черга, за да източат още малко от публичния бюджет и да постигнат по-високи осигуровки и надбавки? Могат ли да погледнат на тези действия с безкомпромисността, с която гледат на същите действия сред борещите се за оцеляване?
Не съм забелязал подобно възмушение към „шмекерите“, деклариращи по принцип по-малки заплати. В общия случай тези хора се осигуряват на ниски суми и вземат останалата част от дохода си на черно, но за да получат по-голямо майчинство, несъответсващи на нивото на осигуровките, си повишават декларираните доходи за дванайсетте месеца, ползвани при изчисленията. Става въпрос за специална категория граждани, които преди премахването на прага за надбавки от този вид през 2016 г., получаваха подкрепа за детето си от хиляди евро. Известна е историята с жителя на Сибиу, който вземаше 35 000 евро майчинство, тъй като е направил няколко стратегически продажби преди раждането на детето си, така че да има право на подобна финансова помощ. Той не е единственият. През 2016 г. и 2017 г. „едва 0,17% от общо 142 990 души, получаващи майчинство – т.е. 242 души, прибираха 1/3 от предвидения за него бюджет. Някои от майчинските са достигали еквивалента в леи на 35 000 евро.“
Поне до февруари 2017 г. тези 242 души бяха ВИП социално подпомагани. Те са получавали бюджетно преразпределяне от низините към върховете. От обикновените осигуряващи се са били вземани пари и са давани на привилегированите, освободени от осигуровки и данъци. През февруари 2017 г. се премахва таванът, според който получаващите доход над приблизително 14 000 леи месечно (5878 лв месечно), не трябва да плащат социални осигуровки за доходите над въпросното ниво. За да могат тези хора да получават майчинство от хиляди леи или евро – много над споменатия таван, трябваше отнякъде да се компенсира разликата. И това се случваше – от хората с по-скромни доходи. С повторното въвеждане на тавана за майчинството нивото на „справящите се“ по този начин бе намален, но шмекерските практики продължават да съществуват, без да предизвикват много критики. Ако някой беден поиска социална помощ и пенсия за болест (може дори да даде подкуп на някой лекар), за да може да получи на първо време медицинско осигуряване, медиите изригват и социалните мрежи изпадат в автоколонизиращ екстаз с поредните доказателства, че румънското общество е корумпирано до мозъка на костите си.
Въпреки това бедните упорстват и продължават да се увеличават и да оцеляват. Работят за минимална работна заплата с договор или на черно, просят, занимават се с кражби, докато възползващите си от майчинство с размер, желан от тях, а не определен от реалните им осигуровки, са „отговорни“, когато става въпрос за потомството. Кой тогава извлича повече ползи от парите, предназначени за отглеждане на деца? Кой може да си позволи „да си фантазира, че работи“, докато живее от майчинството за едно дете?
About The Author
