Социални и правозащитни движения от крайграничните зони във Венесуела и Колумбия подеха инициативата за организиране на 1 и 2 март на масова „Прегръдка на мира” между народите на двете съседни страни, съобщава Resumen Latinoamericano. Целта е чрез културни прояви на единение и солидарност между хората от двете страни на венесуелско-колумбийската граница да се даде отпор на назряващата военна заплаха в същия регион.
Както „Барикада” вече писа, по време на неотдавнашното посещение на американския държавен секретар Рекс Тилерсън в колумбийската столица Богота беше обсъдено сътрудничество между армиите на САЩ и Колумбия с цел отваряне на „хуманитарен канал” към Венесуела. Лансираната теза е, че този канал ще е за „спасяване на гладуващите” венесуелци, които се изнасят на колумбийска територия. Тревогата на властите в Каракас, споделяна и от левите движения и правителства в Латинска Америка, е, че това ще е само предлог за осъществяване на военна интервенция с цел промяна на управлението във Венесуела.
Наред с това венесуелските власти отхвърлят обвиненията, че ситуацията в страната може да се определя като „хуманитарна катастрофа” и уверяват, че въпреки съществуващите трудности, държавата е осигурила система за снабдяване на населението с основни храни и потребителски стоки. Подчертава се също, че що се отнася до трудностите, те са продукт на откритата финансово-икономическа война, която се води срещу Венесуела чрез въведените от САЩ и ЕС санкции. Тези санкции подпомагат съзнателното укриване на стоки, спекулата и саботажите, чрез които вътрешната опозиция се опитва да нагнетява напрежение.
Отговор на цялата тази агресивна кампания, отежнена вече и с военна заплаха, е и съвместната инициатива на венесуелски и колумбийски социални движения „Прегръдка на мира”. От колумбийска страна това са организации от колумбийския департамент Северен Сантандер, а от венесуелска – от венесуелските щатове Тачира, Сулия и Апуре. Става дума за региони, разположени от двете страни на границата, чиито жители се чувстват близки помежду си. Много от тях имат и роднински връзки.
Струва си да се припомни, че по времето на Освободителя на Латинска Америка от испанското владичество Симон Боливар това е бил практически един народ, а самият Боливар дори е започнал да обединява всички отърсили се от колониализма земи в единна държава с името Велика Колумбия. В нея е влизал и днешен Еквадор. Неслучайно сега цветовете на националните флагове на Венесуела, Колумбия и Еквадор са едни и същи – жълто, синьо и червено. Затова не е учудващо, че и на плаката за трансграничната среща „Прегръдка на мира” е изобразено ръкостискането на две длани в същите тези цветове, придружено с надпис – „Обединяване на народите за мир”.
Предстоящата инициатива цели да отхвърли както военната заплаха, нагнетявана по границата, така и действията на спекулантските мафии (които не само изнасят и препродават прескъпо в Колумбия субсидирани от венесуелското правителство храни, но и се занимават с оръжеен трафик), а също и прехвърлянето на паравоенни въоръжени банди от колумбийска на венесуелска територия. Посланието ще е, че всичко това е в разрез с интересите и на двата братски народа.
Активистите от колумбийска страна искат също да привлекат вниманието към проблемите с хода на мирния процес в Колумбия, защото обявеното интегриране на левите партизани в политическия живот продължава да се съпровожда с убийства на леви дейци, като жертвите само от миналата година вече са надхвърлили сто души.
Венесуела пък се готви за президентски избори, които са обявени за 22 април т.г. Настоящият държавен глава Николас Мадуро вече е издигнал своята кандидатура. Разединената венесуелска опозиция още няма единно становище дали ще участва с общ кандидат, или всяка партия ще излъчва свой претендент съгласно собствената си преценка дали да се включи или не в изборния процес. Без да чакат обща позиция, част от опозиционните партии вече обявиха, че издигат свои кандидати.
Днес председателката на Националния изборен съвет на Венесуела Тибисай Лусена отправи покана към ООН да изпрати свои наблюдатели на изборите на 22 април, като венесуелското предложение е тази международна група да се оглави от бившия испански премиер Хосе Луис Родригес Сапатеро. В продължение на две години той беше посредник в преговорите между правителството в Каракас и венесуелската опозиция, които се водеха в Доминиканската република. В крайна сметка опозицията отказа да подпише изработеното споразумение, включващо демократични гаранции за участието ѝ в политическия живот и в изборите.
About The Author
