КНСБ: Над 2300 лева са необходими месечно за издръжка на живота

2325 лв. са необходими месечно за издръжка на четиричленно домакинство, включващо двама родители и две деца, или средно на човек трябват по около 580 лева. Това сочат данни на Института за синдикални и социални изследвания (ИССИ) към КНСБ на база изследване за потребителските цени и издръжката на живот през декември 2017-та година, представено от президента на КНСБ Пламен Димитров на пресконференция днес.

Според КНСБ тези средства са необходими, за да се осигури покриване на разходите за храна, за поддържане на жилището, здравеопазване, образование, транспорт и почивка спрямо средните български стандарти. Ако работната заплата е единствен източник на доходи, то нейният нетен размер не трябва да бъде по-нисък от 1163 лв. за всеки от двамата родители (бруто 1489 лв.). За месец декември, нетният размер на средна работна заплата е 876 лв., което означава, че изостава с около 25% от необходимите средни стойности за издръжка.

От необходимите 581.31 лв. средно за едно лице месечно, 275.08 лв. са за хранителни стоки, а 306.23 – за нехранителни стоки. Стойностите са осреднени, като варират според пола и възрастта (графика 1). През четвъртото тримесечие на изминалата година се наблюдава известно стабилизиране на ценовите равнища, като нарастването на издръжката на живот отчита слаб тримесечен ръст от 1%, а на годишна база достига до 3.3%, показват още данните.

Според експертите в ИССИ основен принос за повишението на издръжката на живот имат хранителните стоки с ръст от 3.9% на годишна база, при нехранителните стоки ръстът се задържа на относително по-ниски нива от 1.1%. Сред факторите, които са повлияли на нарастването на издръжката на живот са:

•  задържането на по-високи цени на международните борси на някои от основни хранителни стоки и отражението им върху цените на стоките у нас (млечните продукти, месото, яйцата);
• поетапното увеличение на цените на природния газ, на топлоенергия, водата и на енергоносителите, довело до нарастване на разходите за „Жилища, вода, електроенергия, газ и други горива“ (с 6.4%);
• определено влияние за нарастване на издръжката на живота имат цените на петрола, като с 5.7% годишно нарастват разходите при „Автомобилните бензини и моторните масла”;
• повишение се наблюдава също и при услугите свързани с образование и свободно време и култура, които доведоха и до по-висок от обичайния годишен ръст съответно с 9.6% и 6%;

„Цените на топлоенергията и водата нарастват съответно 21.8% и 4.3% нагоре спрямо същия период на миналата година. Близо 2/3 представляват разходите за храна, отопление, осветление, транспорт в домакинските бюджети, от което следва, че всяко ново увеличение поставя пред сериозно изпитание значителна част от българските домакинства. Това е причината в структурата на общата потребителска кошница тези групи да формират най-голяма тежест и така се превръщат в основен фактор за повишаването на общия годишен индекс на издръжката на живота“, обясняват от КНСБ.

За последните 10 години нарастването на издръжката на живота е с 22.7%, като в номинално изражение издръжката на живота на 1 лице се увеличава с около 108 лв. (от 473.74лв. през декември 2008 г.). „Дефлационните процеси през последните три години повлияха за задържането на общите нива на издръжката на живота, но въпреки това, при някои стоки и услуги натрупванията през този 10 годишен период, а и преди това, са значителни: хранителните стоки – нарастване средно с 14.6%; електроенергията с 12.6%, водоснабдяване с 27%; твърди горива с 21%; топлоенергия с 14.2%“, сочи анализа на ИССИ.

Според КНСБ тези темпове на нарастване са довели до по-бързо доближаване до средните ценови равнища за Европейския съюз. „През 2016 г. индексите на ценовото равнище за храни и безалкохолни напитки в България достигнат до 71% от средното равнище за ЕС-28 (при 64.6% през 2008 г.), за електроенергия, газ и други горива достигат до 53%, а за транспорт до 66.5% от средното равнище за ЕС-28, по данни на Евростат, изчислени в паритет на покупателна способност (ППС)“, посочват синдикатите.

Приближаването на цените в България към средните европейски равнища налага и по-бърз процес на сближаване на доходите на българските домакинства, настояват те. „Данните на Евростат показват, че производителността на труда на наето лице за 1 час (2016г.) достига до 45.1% от средните европейски нива, докато заплащане за час на 1 наето лице е едва 26.5% от равнищата на ЕС-28 (Евростат, 2014). Следователно резервите са големи, защото реално работната заплата изостава около два пъти от производителността на труда, или това означава, че не са използвани потенциалните възможности за нарастването на доходите от труд в сравнение с приноса на наетите в новосъздадения продукт“, твърдят от КНСБ.

„Обобщените резултати показват, че София е град с по-висока издръжка за живота от средната за страната, следствие от по-високия стандарт. Необходимите средства за издръжка на живота за четиричленно домакинства в София са 3 023,64 лв. Средно на 1 лице от този тип домакинство, издръжката на живота е в размер от 755.91 лв. и надхвърля средните за страната стойности с 30%. По-високият размер се дължи на по-различната структура на потребление (наеми, транспорт, отопление, услуги)“, уточняват експертите от ИССИ.

От синдиката признават, че през последните няколко години имаме положителни тенденции по отношение на нарастването на работните заплати, но все още България остава на последно място сред всички страни членки на ЕС. В номинални размери изоставането ни спрямо най-развитите икономики е от порядъка на 4-6 пъти.

За периода от 2010 до 2017 година съотношението между доходите и необходимите средства на живот се подобрява сериозно (с около 20 процентни пункта), но въпреки това общият доход средномесечно за едно лице не е достатъчен, за да се покрие издръжката на живота (графика 2). По детайлно вглеждане в данните на КНСБ показва, че периода от четвъртото тримесечие на 2010-та към същия период на 2017 година, общият доход средно на лице нараства с 56.7%, като този ръст значително изпреварва ръста на издръжката на живот (ИЖ) от 13.7%.

„Това са индикации за ускорено нарастване на общия доход, макар да не е осезаем, поради изключително ниските базови нива. Съществено значение за постигнатия ръст има приноса на доходи от работна заплата и пенсиите. Спрямо 2010 г., в номинално изражение доходът от работна заплата нараства с 62.5%, а от пенсии с 34.6%. Тези основни източници на доход повлияха за свиване на разликата в съотношението между – общия доход и ИЖ. Размерът на общия доход средно на 1 лице (483 лв.) представлява вече около 83.1 % от необходимите средства за ИЖ, след като през 2010 г. същото е около 60.3%“, пишат експертите от ИССИ.

При тълкуването на тези данни обаче, поради боравеното със средни общи доходи не бива да се пропуска въпросът с неравенството. От КНСБ предлагат няколко подхода. На първо място – поглед към спестяванията на българите, като цитират данни на социологическа агенция ТРЕНД от ноември 2017 година, според изследването на която около 70% от българите не разполагат с банкови депозити и не спестяват. „Данните на БНБ, за депозитите на домакинствата, очертават тенденция за намаляване на спестяванията в ниските депозитни групи и съответно обратния тренд при най-високите спестовни групи“, подчертават те. Според тях това показва, че „настоящият растеж на доходите не се разпределя равномерно, а по-скоро се концентрира в най-високите подоходни групи“. Разликата в доходите на най-богатите и най-бедните 20% се е увеличила от 6.1 пъти през 2012 г. до 7.7 през 2016 г., посочват от КНСБ.

Друг показател, който според синдиката ясно илюстрира социалните неравенствата, се отнася до данните за подоходното разпределение. По данни на НСИ 27.1% от домакинствата са с общ доход (ОД) на 1 лице до 314 лв. (официална линия на бедност), или близо до 1.955 млн. лица. 45.1% от домакинствата са с общ доход на 1 лице от линията на бедност до необходимите средства за живот (или около 3.253 млн. лица), а 27.8% от домакинствата са с общ доход на 1 лице над издръжката на живот (581 лв.) – около 2 млн. лица.

„Повишаването на доходите има положителен ефект за намаляване на дела на бедните домакинства. Темпът на нарастване на ОД се изразява в по-силна степен при високодоходните домакинства, които регистрират размер на доходите над средната ИЖ. За периода 2014-2017 г. се очертава тенденция на ускорено нарастване на дела на високодоходните домакинствата от 19.3% до 27%. При домакинствата живеещи под прага на бедност се наблюдава намаление, но с по-забавени темпове“, подчертават от КНСБ.

От синдиката добавят, че повишаването на доходите от труд, както и увеличението на пенсиите съществено допринасят за намаляване на социалното неравенство, но различията остават големи между доходите на най-бедните и най-богатите. Това се дължи на факта, че нарастват предимно високите работни заплати (а в домакинствата – доходите на високодоходните групи).

Издръжката на живота нараства, при това поскъпват най-вече основни хранителни стоки и енергийни източници, които са двете най-важни разходни пера за българските домакинства и особено за домакинствата с ниски доходи, чиито потребление и разходи са фокусирани точно към тях, пишат от КНСБ. И допълват, че поради ниската степен на еластичност този тип разходи натоварва изключително бюджетите на бедните домакинства и практически прави невъзможно разширяване на разходните пера в посока – образование, от което зависи тяхната реализация на пазара на труда.

От синдиката обобщават още, че бедните домакинства намаляват, но като цяло делът им запазва високи нива, от което следва, че нарастването на доходите в страната е неравномерно и социалните неравенства не са чувствително преодолени.