Преди седем години казахстанската студентка Александра Елбакян създава уебсайт, имащ привидно безобидна цел: да осигури свободен достъп до повечето световни научни изследвания за всеки с интернет връзка. Днес тя е беглец, укриващ се в Русия, което представлява тъжна равносметка за състоянието на въпроса с научните публикации.
Повечето хора са съгласни, че ако обществото финансира научни изследвания, то трябва да има свободен достъп до резултатите. Това не е само въпрос на справедливост: безпрепятственият поток на знанията е от решаващо значение за технологичните иновации и спомага за икономическия растеж.
Публикуването на научни изследвания обаче не работи така. Малка група компании като Elsevier и Springer контролират много от големите научни журнали, където изследователите представят откритията си – и държат интелектуалната собственост над около половината от всички научни статии, които биват публикувани. Това принуждава научните институции и държавните лаборатории да отделят прекомерни суми, за получат достъп до изследванията, като маржът на печалба за издателите обикновено е над 30 на сто. Това също означава, че голяма част от най-актуалното познание по света е скрито за всеки, който не може да си позволи високите такси за достъп.
Учените разбираемо не харесват това. От десетилетия те се опитват да подкопаят контрола на издателите чрез движението за свободен достъп (Open Access). Напредъкът е бавен, но вече почти половината от всички нови научни доклади се публикуват в издания със свободен достъп. Освен това големи агенции за финансиране на изследвания в Европейския съюз и много европейски държави вече започват да изискват публикациите да са свободно достъпни. През миналия месец над 200 германски университета отказаха да подновят договорите си с Elsevier и преговорите за таксите все още продължават.
Позицията на университетите е подсилена отчасти и от това, че голяма част от съдържанието, продавано от Elsevier, вече може да се намери безплатно в интернет, ако знаеш къде да търсиш. За това трябва да благодарим на Александра Елбакян. Нейният сайт, наречен Sci-Hub, разчита на сътрудничество от широка мрежа академици, които споделят с нея паролите си за платените архиви на издателствата. Милиони хора по цял свят, включително много учени, редовно използват сайта ѝ.
Издателите отговарят със съдебни дела. През миналата година Elsevier спечели обезщетение от 15 млн. долара за нарушаване на интелектуалната им собственост. Наскоро съдът в щата Вирджиния присъди 4.8 млн. долара обезщетение на American Chemical Society и нареди интернет търсачките и фирмите за хостинг да спрат да подпомагат дейността на Sci-Hub.
Елбакян успява да запази сайта, като многократно го мести на нов домейн, след като стария бъде спрян. В свое скорошно интервю тя се позова на член 27 от Всеобщата декларация за правата на човека, обяснявайки мотивацията си да позволи на всеки да се обалгодетелства от научното знание. Много хора продължават да ѝ помагат и да разпространяват информация как може да бъде намерен и ползван сайтът.
Позицията на издателите изглежда все по-несъстоятелна. Колкото и да е “незаконен”, Sci-Hub хвърля светлина върху недъзите на система, в която частни компании продават резултатите от изследвания на същата публика, която ги е финансирала на първо място. Разумното решение би било да се прокарат закони, гарантиращи свободния достъп до финансирани с обществени средства изследвания. Това вече се случва в редица страни, а скоро може да бъде въведено и в САЩ чрез предложения през миналата година Закон за справедливия достъп до научни и технологични изследвания. Елбакян предлага да се отиде още по-далеч и да се премахнат авторските права за всякакво изследователско съдържание.
Светът е в дълг към Елбакян заради нейната храбра постъпка, която подсили движението за свободен достъп и ограничи възможността на издателите да държат научното познание като заложник. За това тя е наградена с принудително пребиваване в Русия, където се е преместила заради опасения, че може да бъде арестувана и екстрадирана в САЩ. Да се надяваме, че това скоро ще се промени.
About The Author
