„Ще се видим точно след една година отново тук за представянето на румънското председателство“, каза на 15 януари 2018 г., в края на пресконференция в представителството на ЕК в Букурещ румънският външен министър Теодор Мелешкану. Публиката се разсмя. 76-годишният ветеран на румънската дипломация взе думата спонтанно в опит за закачка с присъстващите, секунда след като шефката на представителството на Европейската комисия в Букурещ и домакин на пресконференцията бе закрила събитието. Мелешкану явно бе доволен от срещата с близо 50 дипломати и журналисти от 21 медии. И си позволи недипломатично да покаже самочувствие и увереност в бъдещето.
В този момент никой в залата, дори самият Мелешкану (както се разбира от цитата), не очакваше, че само 11 часа по-късно премиерът Михай Тудосе ще подаде оставка. В медиите се въртеше от около седмица скандал между Тудосе и вътрешната министърка Кармен Дан – приближена на лидера на Социалдемократическата партия Ливиу Драгня. Премиерът обвини ръководителката на МВР в лъжа по повод назначението на шеф на румънската полиция и каза, че не може повече да работи с нея. Дан отказа да подаде оставка. Драгня показа, че държи на своята номинация за вътрешен министър. И ето че Тудосе се оттегли.
Тази медийна история може да изглежда логична, но дали е достатъчно правдоподобна? Броени дни по-рано – на 8 януари, унгарските партии в Румъния излязоха с обща декларация, в която поискаха автономия на т.нар. район на секуите (секуи е име, използвано за означаване на румънските унгарци, населяващи три области в централната част на страната). Тогава Тудосе заяви, че ако флагът на секуите се развее над държавните институции в района с унгарско малцинство, местните функционери също ще летят и ще се веят около него. Изказването на подалия оставка румънски премиер увеличи дипломатическото напрежение между Букурещ и Будапеща. Символно насилие имаше и от унгарска страна, след като емблемата на оградата на румънското посолство в Будапеща бе покрита със знамето на секуите. Дали именно сложният политически казус на автономията (румънците масово отхвърлят усилията на унгарското малцинство в тази посока) не е една от причините, допринесли за оттеглянето на Тудосе?
Отглас от унгарско-румънския спор имаше и на пресконференцията от 15 януари. Но тя бе анонсирана с друга насоченост – започващото българско председателство на ЕС. Българският посланик в Румъния Тодор Чуров представи приоритетите на София на английски език. Той говори за дигитализацията и бъдещето на труда, за проблемите, свързани с миграцията и Брекзит, за принципите, които България ще следва в приобщаването на Западните Балкани към европейския път. В залата бе излъчен и популярният клип на европредседателството, където наред с други достойнства се посочва, че България има най-бързия интернет в Европа. Видеото бе посрещнато с аплодисменти, но може би и с известна изненада от някои – защото освен българите, румънците също цитират класации, според които са шампиони по интернет скорост.
Българският посланик не пропусна да благодари на румънската страна за проявения интерес и желание за общуване по повод на българското председателство. Румъния очевидно ще използва българския опит в организирането на тази шестмесечна външнополитическа роля.
Журналистка от Румънското национално радио попита посланик Чуров във връзка със спорния антикорупционен закон, който бе приет въпреки ветото на президента Румен Радев, и със забележките на европейските институции по отношение на правовия ред в България. Посланикът отговори въздържано, в духа на класическата дипломация. Според него Европейската комисия никога не е заявявала, че в България няма върховенство на закона, а само е искала да се извърши правосъдна реформа. Сега, когато законът вече е приет, остава да се види дали ще проработи. Дори и най-добрите юридически текстове не винаги дават резултати в реалния свят. Затова нека да видим какво ще последва, посъветва Чуров. На друг въпрос той отговори, че неправителственият сектор, бизнесът и синдикатите са взели дейно участие в подготовката на българското председателство.
Всъщност към посланика бе адресирано още едно изказване – само че без въпроси и принадлежащо на черногорски дипломат. Той подчерта колко е важна за неговата държава подкрепата, която България е анонсирала за европейското бъдеще на Западните Балкани, защото София разбира отлично регионалните проблеми и предизвикателства. „Мисля, че България ще е най-добрият адвокат за европейската перспектива на Западните Балкани“, заяви дипломатът. Той добави и че се е зарадвал на споменатия от Чуров меритократичен подход спрямо Западните Балкани по европейския им път т.е. всяка държава да напредва според показаните свои резултати.
По-голямата част от презентацията на посланик Тодор Чуров може да бъде видяна и чута тук на английски език:
Срещата с медиите бе далеч по-трудна за румънския външен министър Мелешкану. Запитан за разиграващите се политически кризи, той заяви, че всеки член на правителството е „заменим“, но без намек, че след броени часове кабинетът ще отиде в небитието. Последвалата същата вечер оставка на Тудосе доведе до ситуация, в която японският премиер Шиндзо Абе нямаше равен по ранг министър-председател, с когото да се срещне при планираното си с месеци по-рано посещение в Букурещ. Това се случи, докато президентът Клаус Йоханис лансира идеята за подписване на стратегическо партньорство между Румъния и Япония.
Мелешкану бе лаконичен и по отношение на дипломатическата криза с Унгария. Той заяви, че за него е важно румънското посолство в Будапеща да може да функционира нормално и именно в тази посока са действията и изявленията му в международен план.
В своето собствено изложение румънският външен министър подчерта, че Румъния е заинтересована от развитието на сътрудничеството в дунавския и черноморския регион, което може да се тълкува като заявка двете пространства да са приоритет на румънското председателство на ЕС (януари – юни 2019 г.). Именно в тази посока сайтът „Барикада“ попита Мелешкану какви конкретни инициативи ще се опита да реализира Румъния и дали идеята за създаване на черноморски макрорегион на ЕС (поддържана и от някои български дипломати и евродепутати) би могла да е сред тях. В своя отговор Мелешкану бе общ. Но както се вижда на видеото по-долу с български субтитри, той посочи две теми от интерес за Букурещ – регионалното сътрудничество и развитие в рамките на черноморските международни организации и по-голяма ангажираност на ЕС с фондове, ценности и добро управление в отношенията с черноморските страни:
„Барикада“ писа няколко пъти за идеята създаването на черноморския макрорегион на ЕС да бъде приоритет на българското председателство на ЕС. Българското правителство предпочете да даде по-нисък приоритет на черноморското сътрудничество и заложи на мисията по европеизиране на Западните Балкани. Интересно е дали в рамките на своето председателство Румъния няма да се окаже страната, която ще реализира идеята за по-интензивно черноморско сътрудничество и по-активна роля на ЕС в региона. Подобни действия би трябвало да доведат до спад в напрежението в региона и до повече свързаност и развитие за народите около него.
Сигурно след една година зала „Титулеску“ отново ще приюти дипломати и журналисти във връзка с румънското председателство. Дали обаче външният министър ще се казва отново Мелешкану? Той всъщност оглавява това министерство за трети път. Така че, както и оставката на Тудосе показва, в румънската политика всичко е възможно.
About The Author
