Жертвите на полицейското насилие в Хондурас не очакват справедливост

Коледната украса все още не е свалена от много къщи в Чолома, индустриално градче на карибското крайбрежие на Хондурас. В дома на Давид Рамос обаче не се виждат следи от празненства, пише Guardian.

“Коледа вече не съществува за нас. Нито тази година, нито някоя следваща година, заявява Рамос, докато разглежда наскоро отпечатани снимки на най-големия си син. Двадесет и две годишният Хосе Рамос е убит от военната полиция през миналия месец по време на протест срещу подозираната измама в неотдавнашните президентски избори.

Оспорваните резултати предизвикаха най-тежката политическа криза в страната след военния преврат през 2009 г. Според правозащитната група Cofadeh (Комитет на семействата на задържаните и изчезналите в Хондурас) при размириците след изборите са загинали най-малко 30 души. Повечето жертви са опоненти на президента Хуан Орландо, който е обвиняван във фалшифициране на изборите, за да си осигури победата си над опозиционния кандидат Салвадор Насрая.

Според данните на Cofadeh най-малко 21 души са убити от военната полиция PMOP, която поначало е създадена за справяне с войнствените улични банди. Роднини на убитите се страхуват, че няма да има справедливост за насилието, последвало президентските избори. Някои заявяват, че са били заплашвани от войници. Други посочват, че разследванията за нарушение на човешките права от страна на силите за сигурност се наблюдават от същата институция, която участва в координирането на операциите на PMOP.

След изборите на 26 ноември демонстранти заляха улиците в цял Хондурас. При сблъсъците силите за сигурност използваха сълзотворен газ, водни оръдия и бойни патрони. Размириците бяха най-смъртоносни в Северен Хондурас – най-вече в големия град Сан Педро Сула, където мнозинството избиратели подкрепи Насрая.

От 30-те документирани смъртни случая 21 са в северната част на страната. Cofadeh обаче изтъква, че реалният брой на жертвите вероятно е по-голям. Моргата в Сан Педро Сула е потвърдила, че 13 протестиращи са били убити в района, както и че там се намират телата на още шестима починали, които “вероятно” са свързани с демонстрациите. “Броят на загиналите е по-висок – за някои смъртни случаи не е съобщавано от страх, други пък не са разследвани”, заявява пред Guardian служител в моргата, пожелал анонимност.

Amnesty International обвинява властите, че използват “опасни и незаконни тактики за заглушаване на всякакво несъгласие”. ООН и Междуамериканската комисия по правата на човека осъдиха изтезанията на задържани във военни обекти и заявиха, че са “притеснени от незаконното и прекомерно използване на сила за разпръскване на протести”.

Подкрепяното от САЩ правителство обаче отхвърли искането на Организацията на американските държави да изпрати специални делегати, които да разследват нарушенията. Представителите на властта омаловажават смъртните случаи и твърдят, че зад протестите стоят членове на криминални банди.

Поне четирима други загиват при инцидента, отнел живота на Хосе Рамос. Военната полиция заяви пред местните медии, че е застреляла група въоръжени мъже. Видеозапис от телефон, пратен на семейството на Рамос, обаче показва различна история. Кадрите показват малка група от млади мъже, блокиращи път и хвърлящи камъни по военната полиция. За кратко се вижда и Хосе, наметнал на рамената си червеното знаме на опозиционната партия Libre. Тогава се чува залп от стрелба, а снимащият започва да бяга. Хосе, който също е започнал да тича, пада на земята.

На кадрите никой от протестиращите не носи оръжие. Вижда се, че ръцете на Хосе са празни. Източник на Guardian от градската морга заявява, че при инцидента са убити петима млади мъже, като всички са простреляни в гръб.

Единствената реакция на САЩ по отношение на убийствата в Хондурас е декларация от 22 декември, в която се призовава “всички хондурасци да се въздържат от насилие” и да се уважават правата на мирно протестиращите.

Правителството на Тръмп също така избърза да поздрави за победата Хуан Орландо, който си сътрудничи тясно с Вашингтон по въпросите на миграцията и трафика на наркотици. Според данните на Security Assistance Monitor, след преврата през 2009 г. Съединените щати са осигурили финансова подкрепа в размер на най-малко 114 млн. долара за хондураските сили за сигурност. Висши военни офицери, включително наскоро назначения за началник на армията Рене Понс, са бил обучавани от САЩ.

Понс, който бе назначен на 20 декември, има силни връзки както с PMOP, така и с Fusina – ръководена от военните междуведомствена структура, отговаряща за голяма част от операциите на военната полиция.

Преди време Понс е командващ на армията в Сан Педро Сула и като такъв съблюдава обучението и операциите на силите на PMOP в региона. След това е назначен за ръководител на Fusina в Северен Хондурас. Според съобщения в местната преса Понс е участвал в различни обучителни курсове, организирани от САЩ. Включително в обучение по антитероризъм в Университета по съвместни специални операции във военновъздушната база Макгил в щата Флорида.

Макар САЩ да не финансират директно PMOP или Fusina, подразделения, подчинени на Fusina и изпълняващи съвместни операции с военната полиция, са получавали такива средства. Подразделения на военната полиция, действащи под надзора на Fusina, са свързвани с тежки нарушения на човешките права, включително с убийството на екологичната активистка Берта Касерес.

Въпреки това само два дни след изборите Държавният департамент на САЩ заяви, че Хондурас е постигнал прогрес по отношение на спазването на човешките права и борбата с корупцията, с което се отваря възможност за отпускане на още финансова помощ за полицейските сили в страната.

Освен всичко друго Fusina ръковoди адвокатите, отговорни за разследванията срещу войници. Това кара много активисти да се опасяват, че няма да има сериозно разследване на следизборното насилие. Роднини на някои от жертвите казват, че се страхуват от репресии, ако повдигнат глас.

Давид Кирос е прострелян от полицията по време на протест на 15 декември. Когато съпругата и синът му отиват в болницата, за да го видят, те са заплашвани от намиращите се там войници. “В болницата военната полиция правеше снимки и видеа на мен и семейството ми. Те стояха от двете страни на болничното легло на Давид през целия ден и заплашиха да убият сина ми, когато той ги снима”, разказва жената. Представители на две правозащитни групи и лекар от болницата са потвърдили пред журналистите, че войниците са тормозели семейството. По-късно Давид Кирос умира от раните си.

Протестите отслабнаха по време на празниците, но местни активисти заявяват, че отново ще излязат на улиците през новата година – най-вече преди церемонията по встъпване в длъжност на Орландо на 27 януари.

Мариела Ернандес, чийто брат е застрелян от PMOP на 18 декември, заявява, че останалите ще продължат да се борят. “Цялата страна е в траур – има толкова много убийство и никаква справедливост. Не мога да върна брат си, но съпротивата ще продължи. Хуан Орландо не е мой президент”.