За Алехандро Чафуен събирането в Brick Hotel в Буенос Айрес през пролетта на 2017 г. бе колкото връщане у дома, толкова и победна обиколка. Чафуен, върлинест аржентино-американец, е прекарал целия си зрял живот в работа да подкопае левите социални движения и правителства в Южна и Централна Америка и да подсилва благоприятна за бизнеса версия на либертарианството.
В продължение на десетилетия това е самотна битка, но не и напоследък. Чафуен се намираше сред приятели на Латиноамериканският форум за свобода през 2017 г. Международната среща на либертариански активисти е финансирана от Atlas Economic Research Foundation, по-известна като мрежа “Атлас”, която Чафуен ръководи от 1991 г. На срещата в Буенос Айрес Чафуен се наслаждава на неотдавнашните си победи. Годините на работа започват да се отплащат благодарение на политическите и икономически обстоятелства – но и благодарение на мрежата от активисти, която толкова дълго е култивирал.
“През последните 10 години левите правителства използваха пари да купуват гласове, да преразпределят”, заявява Чауфен, седнал удобно в лобито на хотела. Но падането в цените на суровините напоследък в съчетание със скандалите за корупция са дали възможност на групите от мрежата “Атлас” да влязат в действие.
“Когато се появи възможност, когато има криза и е налице някакво искане за промяна, вече разполагаш с хора, които са подготвени да натискат за определени политики,” изтъква Чафуен, перефразирайки покойния Милтън Фридман. “А в нашия случай ние сме склонни да предпочитаме частни решения на публични проблеми”, добавя той.
Чафуен посочва многобройните свързани с “Атлас” лидери, които в момента се намират в светлината на прожекторите: министри в новото консервативно правителство на Аржентина, сенатори в Боливия, лидери на движението “Свободна Бразилия”, което свали президента Дилма Русеф. Бразилия е и мястото, където мрежата на Чафуен е оживяла пред очите му.
“В Бразилия бях на уличните демонстрации. Виждам някакъв човек, когото съм срещнал, когато е бил на 17 или 18 – сега е на трибуната и предвожда хората. Това е лудост!”, разказва възбудено Чафуен. Хората от орбитата на “Атлас” бяха не по-малко възторжени да се срещнат с Чафуен в Буенос Айрес. Активисти от различни държави го спираха, докато върви из хотела, за да изкажат възхвалите си. За мнозина Чафуен, от неговaтa висока позиция в “Атлас”, представлява наставник, финансов спонсор и пътеводен фар за новите политически парадигми на страните им.
В политиката на Латинска Америка протича десен завой. През по-голямата част от 21 век в значителна част от региона триумфираха социалистически правителства – от Кристина Фернандес де Киршнер в Аржентина до опитващия се да проведе поземлена реформа в Хондурас Мануел Селая. Тези правителства прокарваха нови програми за бедните, национализираха бизнеси и отправяха предизвикателство към доминацията на САЩ в Западното полукълбо.
През последните години обаче левите лидери падат един по един, понякога по забележителен начин. Селая бе изведен от президентския дворец посред нощ при военен преврат. В Аржентина един от местните “барони” победи на президентските избори и Киршнер бе обвинена в корупция. А в Бразилия управляващата Работническа партия, изправена пред корупционни скандали и масови протести, бе свалена от власт чрез импийчмънт на президента Дилма Русеф. Тези промени може да изглеждат просто като част от по-широко регионално ребалансиране, дължащо се на икономическите обстоятелства. Мрежата “Атлас” обаче явно присъства навсякъде – като обща нишка, която подбутва политическите развития.
Историята на мрежата “Атлас” и дълбокото ѝ влияние върху идеологията и политическата власт никога не е била цялостно разказвана. Документите за бизнес отношенията на три континента и интервютата на либертариански лидери в Западното полукълбо обаче разкриват мащаба на влиянието ѝ. Либертарианската мрежа, която преобразува политическата власт в държава след държава, също така действа като тихо продължение на външната политика на САЩ. Свързаните с “Атлас” тинк-танкове тихомълком получават финансиране от Държавния департамент, както и от Националния фонд за демокрация – един от най-важните инструменти на американската “мека сила”.
Неотдавнашни разследвания хвърлиха светлина върху ролята на влиятелни консервативни милиардери като братята Кох в развитието на про-бизнес версията на либертарианската мисъл. Мрежата “Атлас” която получава финансиране от фондациите на Кох, пресъздава усъвършенстваните в Западния свят методи и в развиващите се страни.
Мрежата е обширна, като към момента поддържа хлабави партньорства между 450 тинк-танка по целия свят. От “Атлас” заявяват, че само през 2016 г. са отпуснали на партньорите си над 5 млн. долара.
През годините “Атлас” и свързаните с нея фондации са осигурили стотици грантове на консервативни и борещи се за “свободен пазар” тинк-танкове в Латинска Америка. В това число влизат либертарианската мрежа, подкрепяща движението “Свободна Бразилия”, както и организацията, стояща зад либертарианските напъни в Аржентина – включително тинк-танкът Fundación Pensar, който се сля с политическата партия, сформирана от президента-бизнесмен Маурисио Макри. Лидерите на движението “Свободна Бразилия”, както и основателят на тинк-танка Fundación Eléutera, станал влиятелен след преврата в страната, са получавали финансова помощ от “Атлас”. Те са и част от новото поколение политически активисти, минали през семинарите за обучение на мрежата.
Мрежата “Атлас” обхваща десетки други тинк-танкове в региона, включително изтъкнатите групи, подкрепящи десните сили зад антиправителствената кампания във Венецуела, както и стоящите зад десния кандидат-президент в Чили Себастиан Пиниера (след написването на оригиналната статия Пиниера спечели изборите – бел. прев.)
Методите на “Атлас” са най-видно демонстрирани в новосформираната мрежа от бразилски мозъчни тръстове за свободен пазар. Наскоро създадени институти работят заедно, за да предизвикват гняв към социалистическите политики. Някои от тях развиват академични центрове, а други обучават активисти и поддържат постоянна война срещу левите идеи в бразилските медии.
Усилията гневът на хората да бъде насочен изцяло срещу лявото се отплатиха за десницата в Бразилия. Младите активисти от “Свободна Бразилия”, много от които обучавани на политическа организация в САЩ, поведоха масово движение, канализиращо обществения гняв от корупцията срещу лявоцентристкия президент Дилма Русеф. Корупционният скандал, наречен Operação Lava Jato (Операция “Автомивка”) представлява все още развиваща се история за рушветчийство, в която участват водещи политици от всички големи партии в Бразилия, включително намиращите се в дясно и център-дясно. Но умелите в използването на социалните мрежи хора от движението “Свободна Бразилия” (известно с португалските си инициали MBL) успяха да насочат голяма част от недоволството към Дилма. Освен премахването ѝ, те настояваха и за край на социалните политики на нейната Работническа партия.
Това движение, което донякъде прилича на “Чаеното парти” в САЩ – най-вече като се вземе предвид тихата подкрепа на местните индустриални конгломерати и мрежата от десни медийни гласове с конспиративно мислене – сложиха край на 13-годишното управление на Работническата партия през 2016 г.
Атмосферата, в която се развива успеха на MBL, представлява нов етап за Бразилия. “Преди десетина години в страната имаше вероятно три активни либертариански тинк-танка”, заявява Eлио Белтрао, бивш директор на хедж фонд, който сега оглавява Института “Мизес”, наречен на либертарианския мислител Лудвиг фон Мизес. Сега, разказва той, с подкрепата на “Атлас” в Бразилия действат близо 30 подобни института, които си сътрудничат помежду си и с групи като “Студенти за свобода” и MBL. “Това е като футболен отбор. Академиците са защитата. Политиците са нападателите. Вече сме отбелязали няколко гола”, заявява Белтрао, имайки предвид импийчмънта на Дилма. По думите му в центъра на терена са разположени “хората от културата”, които оформят общественото мнение.
Белтрао обяснява как мрежата от мозъчни тръстове се надява да прокара приватизация на пощата в Бразилия. По думите му това е “натежал плод”, който може да доведе до по-широка вълна от про-пазарни реформи. Много от консервативните партии в Бразилия приемат с отворени обятия либертарианските активисти, след като те успяха да мобилизират стотици хиляди хора за протестите срещу Дилма. Тези партии обаче все още не са приели основните идеи на теорията за икономика на предлагането.
“В Бразилия има 17 хиляди синдиката, за които се плаща с обществени средства. Всяка година една дневна заплата отива в синдикатите, напълно контролирани от левицата”, заявява Фернандо Шюлер, академик и колумнист, свързан с друг тинк-танк от мрежата на “Атлас” – Instituto Millenium. По думите му единственият начин да се обърне социалистическата тенденция е да бъдат заобиколени профсъюзите. “Чрез технологиите хората могат сами да участват и да се организират на ниска цена. Използването на мрежи като WhatsApp, Facebook и YouTube е един вид обществена проява”, продължава той, обяснявайки как либертарианските организатори мобилизират движението срещу левите политици.
Водещите кампанията срещу Дилма произвеждаха ежедневен бараж от видеа в YouTube, подиграващи се с правителството на Работническата партия, както и с интерактивни таблици, окуражаващи гражданите да настояват пред представители си в парламента да гласуват за импийчмънт.
Шюлер отбелязва, че движението “Свободна Бразилия”, както и собствения му тинк-танк са получили финансова подкрепа от местни индустриални и търговски групи. Успехът на движението според него обаче се дължи отчасти на това, че то не се идентифицира с обичайните политически партии, повечето от които се гледат с подозрение от страна на обществото. Той заявява, че единственият начин да се постигне радикална промяна в обществото и да се преобърнат симпатиите към социалната държава е да се поведе постоянна културна война срещу левите интелектуалци и медиите.
Един от основателите на Instituto Millenium, бразилският блогър Родриго Константино, е спомогнал много за популяризирането на бразилската политика с хиперпристрастната си реторика. Константино, който е наричан “Бразилският Breitbart” заради конспиративните си възгледи и язвителните си десни коментари, председателства още един тинк-танк от мрежата “Атлас” – Instituto Liberal. Той гледа на всеки ход на бразилската левица като на прикрит опит за подкопаване на демокрацията – като се почне от използването на червен цвят в логото на Световното първенство по футбол, проведено в страната, и се стигне до програмата за парично подпомагане на бедни семейства “Bolsa Família”.
На Константино се приписва популяризирането на представата, че поддръжниците на Работническата партия са лимузинени либерали, богати лицемери, които се представят за социалисти, за да претендират за морално превъзходство, като същевременно задушават работническата класа, която твърдят, че представляват.
“Бретбартизацията” на публичния дискурс е един от многото способи, чрез които мрежата “Атлас” подмолно влияе на политическия дебат.
“Това е много покровителствена държава. Има много държавен контрол, което представлява дългосрочно предизвикателство”, заявява Шюлер, добавяйки, че въпреки последните си победи, либертарианците трябва да извървят още дълъг път в Бразилия. Той се надява да бъде копиран модела на Маргарет Тачър, която също е разчитала на мрежа от либертариански мозъчни тръстове, за да прокара непопулярни реформи. “Тази пенсионна система е абсурдна. Аз бих приватизирал цялото образование”, продължава Шюлер, изреждайки бленуваните промени, които би извършил в обществото – от блокиране на финансирането на работнически синдикати до отменяне на закона за задължително гласуване.
Единственият начин всичко това да стане възможно, обяснява той, е да се изгради мрежа от политически активни организации с нестопанска цел, всяка от които води отделни битки за прокарване на либертарианските цели. Съществуващият в САЩ модел – съзвездие от десни тинк-танкове в столицата Вашингтон, подкрепяни от мощни дарители – е единственият път напред за Бразилия, убеден е той.
Мрежата “Атлас” е заета да прави точно това. Тя отпуска грантове за нови тинк-танкове, осигурява курсове по политически мениджмънт и връзки с обществеността, спонсорира събития по целия свят и в последните години специално отделя ресурси, които да помагат на либертарианците да влияят на общественото мнение чрез социалните мрежи.
Ежегоден конкурс насърчава участниците в мрежата “Атлас” да произвеждат популярни видеа в YouTube, популяризиращи “laissez-faire” идеите и подиграващи се със защитниците на социалната държава. Джеймс О’Кийф, десен провокатор, станал известен с направените си със скрита камера видеа, насочени срещу демократите в САЩ, също е представял методите си на събития на “Атлас”. Други лектори на семинарите за обучение на “Атлас” са продуценти от Wisconsin Group. Тяхно дело са видеа, насочени към дискредитиране на учители, които протестират срещу прокарвани от губернатор Скор Уолкър антисиндикални закони.
Нарeд с останалите си подвизи от последно време, “Атлас” играе роля и в най-острата политическа и хуманитарна криза в региона – тази във Венецуела. Документи, разсекретени чрез Закона за достъп до информация по искане на журналиста-активист Ева Голингер, както и дипоматически грами на Държавния департамент, публикувани благодарение на Челси Манинг, разкриват усъвършенстваните начини, по които щатските власти са използвали тинк-танковете от “Атлас” в дългогодишните си усилия да дестабилизират управлението на Уго Чавес.
Поне от началото на 1998 г. основният тинк-танк на Атлас във венецуелската столица Каракас – Cedice Libertad, получава регулярно финансиране от Центъра за международно частно предприемачество – едно от главните звена на Националният фонд за демокрация. В един от отчетите за грантове помощта за Cedice Libertad е определена като насочена за “промяна на правителството”. Директорът на Cedice Libertad е сред хората, подписали спорния “Декрет Кармона”, подкрепящ неуспешния военен преврат срещу Чавес през 2002 г.
В дипломатическа грама от 2006 г. пък е представена стратегията на посланика на САЩ Уилям Браунфийлд при финансирането на политически активни организации във Венецуела, в която са посочени следните приоритети: “1) Засилване на демократическите институции, 2) Проникване в политическата база на Чавес, 3) Разделение на чавистите, 4) Защита на важни щатски бизнеси, 5) Международна изолация на Чавес”.
При текущата криза във Венецуела Cedice Libertad, насърчаваше лятната вълна протести срещу президента Мадуро, наследника на Чавес. Cedice Libertad е тясно свързан с изявената опозиционерка Мария Корина Мачадо, която бе сред лидерите на масовите улични протести, продължили няколко месеца. Мачадо публично е хвалела “Атлас” за работата на мрежата в страната. В специално видеообръщение през 2014 г., когато също имаше вълна от протести, тя заявява: “Благодаря на мрежата “Атлас” и на всички борци за свобода”.
По време на Ланиноамериканския форум за свобода в Буенос Айрес млади лидери от мрежата “Атлас” жужаха напред-назад и обменяха идеи как да бъде победен социализма на всяко ниво – от дребните битки в университетските центрове до мобилизирането на цяла държава, за да подкрепи импийчмънт на президента.
Тинк-танк “предприемачи” от Перу, Доминиканската република и Хондурас се състезаваха в риалити формат, подобен на излъчваното в САЩ предаване “Shark Tank”, в което бизнес стартъпи се представят пред жури от богати, безмилостни инвеститори. Вместо да се опитват да привлекат финансиране от рискови инвеститори, латиноамериканските тинк-танкове се надпреварваха за грант от 5000 долара за своите политически идеи. При един от другите панели се дебатираха стратегии за това как да се привлече подкрепа от едрия бизнес за прокарването на икономически реформи. В друго помещение пък се обсъждаше как аргументите на “обичащите свободата” могат да се използват като отговор на глобалния възход на популизма, така че “усещането за несправедливост, което мнозина изпитват, да бъде насочено към целите на свободния пазар”.
Един млад лидер от CADAL, тинк-танк от Буенос Айрес, представи идея да се направи класация на провинциите в Аржентина, като се използва “индекс на икономическата свобода”, който ще се базира върху нивата на данъчно облагане и регулациите като основен критерий, за да генерира въодушевление за про-пазарни реформи. Концепцията е съзнателно моделирана по образеца на подобни стратегии в САЩ, включително “индекса на икономическа свобода” на Heritage Foundation, който подрежда страните по критерии, включващи данъчните политики и регулаторните бариери пред създаването на бизнес. (В България Институтът за пазарна икономика изготвя идентични индекси на “икономическата свобода” и на развитието на отделните региони – от които вади идентични идеологизирани изводи за данъците и регулациите. Бел. прев.)
About The Author
