Румънската борба с корупцията: между парадното якобинство и правовата държава

Между Коледа и Нова година известната анализаторка Алина Мунджу–Пипиди публикува своя статия за състоянието на борбата с корупцията в държавите, където това явление надхвърля общоприетото средно нива. В своя текст тя дава пример с престолонаследника в Саудитска Арабия – Мохамед бин Салман, който арестува десетки принцове и бивши министри с проблеми, свързани с финансови измами, и ги накара да избират – или да бъдат осъдени на затвор, или да изплатят загубите, които са нанесли на държавния бюджет. Случаят бе представен като позитивен пример, въпреки че очевидно не уважава нормите на правовата държава. От статията се разбира, че за разлика от румънската ситуация „понякога е по–лесно да създадеш правова държава, като разрешиш по неконвенционален път големите исторически несправедливости, които не могат да бъдат разрешени в случай, че бедна държава заведе дело срещу корумпирани богаташи, използващи адвокатски кантори в Ню Йорк”. Според препоръката на Алина Мунджу–Пипиди пътят към „просветения деспотизъм” е възможно решение в подобни случаи.

Този текст ме накара да се замисля за състоянието на румънската борба с корупцията. Като имаме предвид, че бившият президент Траян Бъсеску имаше аурата на „просветен монарх”, беше възхваляван от определени интелектуалци именно заради ролята си в утвърждаването на румънската антикорупция, се запитах до каква степен необходимостта от реформи може да съжителства с демократичната държава? Ако има нужда от „просветен монарх”, т.е. от авторитарен лидер, за да се придвижат нещата в едно общество, в което корупцията е всеобща, това не противоречи ли на нормите на демократичната държава, където демократичните правила важат и се спазват от всички? До каква степен радикалните реформи са възможни в едно общество с демократични идеали? Как румънската борба с корупцията се вписва в този контекст? За да отговоря на тези въпроси, ще направя един преглед на румънската антикорупция.

Известни са обявените цели на румънската борба с корупцията. По принцип те са две:

1. Осъдителни присъди за важни хора от мрежите на влияние, което цели да обезкуражи другите членове на тези мрежи.

2. Корупцията е считана като причина за изостаналото развитие на страната. Затова разграждането на мрежите, източващи публични средства, заедно с възстановяването на сумите, с които бюджетът е ощетен, и използването на възстановените пари за първоначално предвидените цели, трябва да доведе до обществено развитие.

Сега ще разгледам как тези две цели са възприети и до каква степен са постигнати.

Според мене първата цел е до голяма степен изпълнена. Можем да считаме за първа успешна стъпка осъждането на Адриан Нъстасе през 2012 г. Той е „олицетворение” на румънската корупция. Мотивите за осъдителната присъда на съда са показателни: „Корупцията на румънската политическа класа … представлява феномен, който не може повече да бъде толериран от румънското общество. Правосъдието е задължено да отговаря твърдо винаги, когато се занимава с това явление, доказвайки, че правовата държава не е илюзия, а функционира в полза на своите граждани… В този контекст наложените наказания трябва да възпират всички, които биха проявили склонност да влизат в отношения отвъд границите на закона с представители на политическата класа и по този начин да реализират нерегламентирани ползи.”

Тези мотиви произведоха своя ефект. От осъждането на Адриан Нъстаксе до днес антикорупционната прокуратура DNA работи с максимална скорост, почти всекидневно, извършвайки превантивни арести, обвинявайки, осъждайки публично и т.н. голям брой министри, депутати, председатели на областни съвети, кметове, общински съветници и други бяха арестувани и осъдени. Досиета за престъпления в размер на милиони евро бяха представяни почти ежедневно в масмедиите. Политическата равносметка от тези действия без съмнение е впечатляваща. В един определен момент 80 депутати, над половината от председателите на областни съвети и една трета от кметовете на общините в Румъния имаха проблем със закона. Политическата класа беше под обсада. Румънската борба с корупцията бе представена като пример за успех пред страните от региона.

В същото време милиони румънци стояха пред екраните на телевизорите и гледаха спектакъла на белезниците. Много от тях го гледаха с удовлетворение, дори с надежда. След като 20 години бяха безсилни наблюдатели на най–голямата организирана кражба в близката история на Румъния, след като години наред целият свят говореше за „корупция без корумпирани” (така се означава периода до създаването на DNA и малко след това – преди да започнат първите присъди срещу по–важни представители на политическата класа), хората имаха чувството, че най–накрая справедливостта тържествува. Спектакълът на белезниците, предложен от телевизиите, бе подобен на ритуалния жест, при който вещиците са изгаряни публично, за да се прочисти обществото от зло. Виновните бяха осъждани символично по екраните на телевизиите, пред погледа на всички, а хората се надяваха, че в румънското общество най–накрая ще се възцари правдата.

Надеждата за едно по–добро общество бе възможна. Бих нарекъл това състояние на духа на румънците „парадно якобинство”. Якобинство, защото спектакълът удовлетворяваше желанието на хората за отмъщение. Само мъстта можеше да възстанови в тогавашния момент етичното равновесие в обществото, а в съвременното общество държавата е рационалният субект, на който се възлага надеждата да вземе подобни мерки. Държавните институции започнаха да играят тази роля. Парадно, защото въздаденото по този начин правосъдие бе всъщност илюзия, предложена на народа с помощта на масмедиите. Хората ежедневно бяха съучастници на правосъдието, споделено с народа чрез телевизионния екран. Със сигурност това състояние на илюзия бе разобличено впоследствие в момента, в който започна да се прави равносметка на възстановените пари от откраднотото по делата. И тук достигам до втората точка от декларираните цели на борбата с корупцията.

Ако по първата точка имаше еволюция и то впечатляваща, не може да се каже същото за възстановяването на откраднатите суми – на щетите по извършените престъпления. Пресата не оказваше натиск по проблемите на възстановяването на загубите заради лесна за разбиране причина: това възстановяване не е толкова зрелищно, колкото са задържанията и арестите. От данните, публикувани до момента, заключението е ясно: финансовата равносметка на борбата с корупцията е плачевна, почти равна на нула! От големите корупционни дела с присъди за стотици милиони евро до края на 2016 г. са били възстановени приблизително 5% от загубите! Сумата без съмнение е незначителна. Причините за това развитие са многобройни.

Най–напред, от стотиците милиони евро, които трябва да бъдат възстановени, голяма част са невъзстановяеми. В прессъобщение на Националната агенция за фискална администрация (румънската данъчна служба – бел. прев.) се казва, че над половината (53,6%) от щетите в досиетата за корупция през 2014 г. са на практика невъзстановяеми! Мотивите са посочени в прессъобщението: много активи са неподелими или в обща собственост (което създава съдебни и административни разходи за изваждането им от това състояние); голям брой осъдени лица нямат нищо декларирано на свое име, т.е. няма какво да им се конфискува; много осъдени отчуждават своите активи в периода между изпращането им в съда и обявяването на окончателното съдебно решение; много блага не мога да бъдат оценени или нямат оценена пазарна стойност; в някои случаи органите за наказателно преследване не са взели мерки по застраховане и т.н. Каквото и да се каже като оправдание, факт е, че има още много да се иска по отношение ефективността на възстановяване на щетите.

Именно за да се избегне появата на подобни недостатъци, известно време се дискутираше за и против създаването на специална агенция, която да се заеме с възстановяването на щетите по делата за едра корупция. Наистина, ако имаме специална прокуратура, която работи по голямата корупция (DNA), не виждам защо да няма и специална агенция, която да конфискува имуществото, за да възстанови щетите от престъпленията. Точно това трябва да бъде крайната цел на корупционните съдебни дела. Спомням си как бившият премиер Дачиан Чолош обяви през юни 2016 г., че Националната агенция за администрация на неналичните активи (ANABI) ще заработи. Целта беше благородна: да се преразпределят възстановените суми в сфери като образование, здравеопазване, социална помощ, правосъдие и т.н.

Само че вече сме 2018 г. и никой не е чул нищо повече за тази агенция! Теоретично, тя функционира. Най–малкото има официален сайт. На него можем да открием, че сумите по делата, които румънската държава има право да възстанови, са 700 милиона леи (295,8 млн. лева), докато са били конфискувани само 20 милиона леи (8,45 млн. лева). Т.е. ефективността на тази институция е почти нулева – процентът на възстановените активи е само 2% от общия! Освен това не знаем какъв е бюджетът на тази инстутиция, доколкото страницата на правителствения сайт, където това би трябвало да е записано, е в процес на изграждане! Знаем само, че членовете на ръководството имат подобен статут на прокурорите и на съдиите, а генералният директор на агенцията е с месечна заплата от 24 000 леи нетно (10 140 лв). От всички информации, налични онлайн за ANABI, изглежда, че най–вече става въпрос за още една от онези институции, които имат за цел не ефективното възстановяване на загубите на румънската държава, а назначаване в редиците им на различни персонажи от антуража на властта, които да заемат синекурни постове!

От всичко казано дотук, може да се направи заключение за финансовата равносметка на борбата с корупцията: тя е плачевна и е в пълен контраст с медийния успех на арестите! Това може да ни накара да мислим за DNA не само като символ на антикорупцията, но и като аналог на галацкия металургичнен комбинат SIDEX – институция, която в крайна сметка консумира повече пари, отколкото произвежда. Дори и да е вярно, че целта на DNA не е печалбата, не можем да отречем, че съществува проблемът за финансовата ефективност, когато дискутираме борбата с корупцията. Ако сме достигнали до антикорупция без възстановени щети, трябва да признаем, че не сме много далеч от предишната ситуация, в която имахме корупция без корумпирани!

Това е реалността. Ако трябва да дискутираме какви са причините, на първо място трябва да се посочи политическата воля. По–точно нейната липса! Нито един от основните външни и вътрешни субекти, участващи в борбата срещу корупцията, не е имал никакъв специален интерес да възстанови материалните щети. Брюксел и Вашингтон не се интересуват от проблема за възстановяване на щетите, защото нито ЕС, нито САЩ инвестират пряко в борбата срещу корупцията в Румъния, така че те нямат какво да спечелят или възстановят. За тях е важно само действията и решенията на активните лица в Букурещ да са видими и да могат да са контролирани чрез решенията на някои прокурори. Ако разгледаме вътрешните действащи лица, най–важното от тях – Траян Бъсеску, по време на двата мандата на своето президентство не говори никога за възстановяване на загубите по корупционните дела. Защо? Просто е, защото той нямаше да спечели нищо от това! Дори напротив. Знаем, че и една част от неговите приближени влязоха в мерника на DNA. Със сигурност да загубиш част от спечелените активи по измамен път не е привлекателна възможност за никого. Много по–важна от социалната ефективност на осъдителните присъди се оказва политическа съдба на осъдените!

Ако разгледаме политическите партии, мотивацията им да не оказват натиск за по–голяма ефективност също е ясна. При положение, че политиците са първите категории граждани, които са на мушката на DNA, е ясно, че нито една политическа партия в Румъния не може да поддържа тоталната конфискация на придобитите по незаконен път богатства!

Можем ли да си представим Адриан Нъстасе (бившият премиер на Румъния осъден двукратно на затвор през 2012 г. и през 2014 г.), Дан Войкулеску (медиен магнат осъден на затвор и на конфискуване на активи на стойност 60 млн. евро), Адриан Видяну (друг обвинен от DNA, бивш министър на икономиката) и Елена Удря (бивша министърка на туризма и регионалното развитие, осъждана два пъти ефективно) след няколко години в затвора да се завърнат вкъщи без активи за милиони евро, принудени да живеят в панелен блок и да работят, за да се издържат?! Какво ли би било да си представим бившия кмет на Констанца Раду Мазаре, собственика на телевизия România TV Себастиан Гица или бизнесмена Габриел „Пую“ Поповичиу, излежаващи присъдите си и оставащи без богатства, вместо да харчат спокойно пари в Мадагаскар, Сърбия или Англия?! Каня ви да си представите това, ако имате по–богата фантазия!

Нещата са много ясни. Вместо правовата държава, обещана ни от някои политици, сме имали един параден якобинизъм чрез медиите. Това е можел да ни предложи „нашият просветен монарх“ по време на десетте му години в Двореца „Котрочени“. Сега политическата посока по отношение на антикорупцията се променя напълно. В една демокрация решава мнозинството. А то сега дава знаци, че не иска повече антикорупция. Социалдемократите, които бяха основна цел на тази политика, искат да си осигурят максимална неуязвимост за в бъдеще. Ако те успеят, „правовата държава“ ще работи в тяхна полза. По един максимално демократичен начин!