Вчерашните извънредни парламентарни избори в испанската автономна област Каталуня бяха лансирани от премиера на Испания Мариано Рахой след въвеждането в сила на прословутия член 155 от испанската конституция, прехвърлящ към Мадрид пълномощията на автономната власт. Аргументът на Рахой бе, че този вот ще върне областта в лоното на легитимността. Наистина, в противовес на проведения в разрез с конституцията референдум за независимост на 1 октомври, сегашните избори дадоха на каталунците възможност напълно законно да изразят мнението си и да се разбере кой кого и какво подкрепя.
Грешката на Рахой бе да повярва в собствената си сугестия, че тези избори ще покажат надмощие на онази част от каталунците, които не желаят излизане от Испания. Всъщност те показаха онова, което знаеха всички, с изключение явно само на испанския премиер – че обществото там е разделено наполовина по темата за независимостта и че е необходим диалог.
Те обаче показаха и още нещо съществено – че дори интегристите обръщат гръб точно на Рахой и очевидно не го смятат за способен да реши проблема. А това поставя под въпрос вече собствената му премиерска съдба. И то в цяла Испания.
Болезненен бумерангов удар за Рахой е унизителният каталунски резултат на неговата Народна партия, която остава само с 3-ма депутати в автономния парламент, както и преливането на голяма част от нейните избиратели към изгрялата сега като интегристки обединител партия „Сюдаданос”, която взима най-много депутатски места.
Въпреки силното представяне на „Сюдаданос”, все пак сепатаристките партии също получават много убедителни позиции и са в състояние да сформират свое правителство. Тоест – картината е отново същата, поради което сега е необходима – дори още повече отпреди – голяма държавническа мъдрост и умела дипломатичност от страна на ръководителя на испанското правителство, ако иска да задържи Каталуня в рамките на Испания. Уви, това не са качества, присъщи на Рахой. Или най-малкото никога не ги е показвал спрямо политиците в Барселона.
Нека напомним отново, че тъкмо по инициатива на Рахой през 2010-та Конституционният съд на Испания преразглежда и спира гласуваната в парламента в Мадрид разширена автономия на Каталуня. И именно оттам тръгва напрежението в автономната област, разраснало се през годините до сегашната криза. Това разрастване също е „принос” на Рахой, който, след като става премиер през 2011-та, твърдо отказва да търси компромис с автономната власт в Барселона. И така де факто все повече подхранва отцепническите настроения. Да не говорим за остро конфронтационния му тон от последните месеци, на който всички сме свидетели. Вярва ли някой, че той е в състояние да го промени след сегашния недвусмислен вот в Каталуня? А точно това ще се иска от него. Включително и от социалистите в парламента в Мадрид, от чиято благосклонност всъщност зависи неговото правителство на малцинството. И които го принудиха да склони на предстояща конституционна реформа срещу подкрепата им за въвеждане на член 155. Само че той прие това, убеден, че след вота на 21 декември в Барселона няма да има автономна власт, заради която да се налагат конституционни промени. А сега?…
Разбира се, получилата се след тези избори каталунска парламентарна „торта” не е особено „сладка” за никого. Да, партиите, които прокарват незавасимостта на Каталуня, взимат абсолютно мнозинство като брой места, но те не са единна организация, дори са антагонисти по идеология. Така че между тях също ще трябва да се правят компромиси за постигане на единно управление. А търкания те имаха и досега.
Все още загадъчен е и статутът на лидерите на две от въпросните формации – досегашния каталунски премиер и водач на Junts per Catalunya („Заедно за Каталуня”) Карлес Пучдемон, който е в доброволно изгнание в Брюксел, за да не се окаже зад испански решетки, и бившето му вице Ориол Жункерас, лидер на Esquerra Republicana de Catalunya (ERC – Каталунска републиканска левица), който е в затвора заради обвинение на испанска съдийка в противоконституционни действия. Ще искат ли те да се върнат на предишните си позиции и как точно това би могло да стане при сегашното им положение?
Имаше и доста прогнози, че след лупингите на Пучдемон около обявената, но веднага суспендирана независимост и особено след заминаването му за Брюксел, по авторитет ще го бие жертвоготовно отишлият зад решетките Жункерас. Но не стана така. Партията на Пучдемон, макар и свила процентите си, продължава да лидира в сепаратисткия сектор, а ERC остава след нея. Колкото пък до малкия им съюзник CUP (Кандидатура за народно единство), тази формация загуби 6 депутатски места и вече има само 4.
Все пак едва ли можем да се съмняваме, че партиите, отстояващи независимостта на „република Каталуня”, са повече от мотивирани от мандата на урните да положат усилия, да сформират правителство и да продължат с каузата си. Не случайно Пучдемон провъзгласи тържествено от Брюксел, че „републиката надви член 155”.
Но няма да им е лесно в бъдещия парламент. Там за опозиция ще имат не изложилата се и минимизирала се местна Народна партия, а устатата и чаровна Инес Аримадас, каталунската лидерка на „Сюдаданос”, която сега така зрелищно обедини интегристкия вот. От друга страна, макар Аримадас през изминалата нощ да бе наистина сияйната победителка в своя лагер, на нея също няма да ѝ е лесно оттук-нататък, защото като каталунка със сигурност си дава сметка, че е наложителен завой от конфронтацията към диалога, за да може все пак да се живее в това толкова разделено каталунско общество.
И още един важен детайл. „Сюдаданос” наистина е интегристка партия и като такава е била създадена още от националния си лидер Алберт Ривера. Но е създадена именно в Каталуня и именно от каталунци. Очевидно това е бил също много важен фактор за онези в Каталуня, които избраха да гласуват за „Сюдаданос”, а не за Народната партия. И това е още една ярка светлинка от онези, които сега вероятно се въртят като нимб около главата на Рахой след каталунския бумерангов удар.
About The Author
