На 10-ти ноември 1989-та се каза: „Край на марксическите догми“. И всички си помислиха, че новото, съвсем различно, настъпва.
Думата „догма“ навява нещо отрицателно, въпреки че религията се крепи именно на хилядолетни догми и тя не се свени да я използва. В случая се интересувам от само две догми – „свободната“ икономика, освободена от социалистическите планове (петилетките, например) и свободните цени в свободната търговия. От Института за пазарна икономика веднага ще потвърдят, че това са неизменни елементи на пазарната икономика.
Но практиката показва, че всички планират. Големите компании за десетилетия напред, по-малките за по-близко бъдеще и дори занаятчията си мисли, как следващата година ще си боядиса дюкянчето.
Държавите също планират: образованието, науката, здравеопазването, армията, транспорта, енергетиката, издигането на стени по границата, външната и вътрешната си политика и т.н. Европейският съюз не остава назад – той планира развитието на съюза, развитието на слаборазвитите зони, строгите икономии, постепенното премахване на социалните придобивки и прочие.
Но съвсем наскоро видяхме у нас как се нарушават догмите. Оказа се, че поскъпването на водата било планирано отдавна за поне 5 години напред. А щом е планирано, не можело да се направи почти нищо. Не сме чували да се планира, да речем, поевтиняването на тока, въпреки че има такъв орган, който дава своето разрешение.
Но в някои случаи догмата функционира безотказно – безобразното увеличение на цената на маслото у нас явно е бързо скроена спекулация. Огромна спекулация, която явно не идва от Европейския съюз, а си е чисто нашенска. Цените на маслото нараснаха главоломно, но от Института за пазарна икономика, ще ни обяснят, че държавата не може да се намесва. Свободни цени – ето я догмата. Това, че след две журналистически анкети съставът на българското масло въобще не е помръднал, показва колко е силна е тя.
Работата е там, че докато 250 грама от френското масло „Президент“ струва у нас 8 лева и 39 стотинки (по смешните търговски правила не трябва да са в никакъв случай 8 лева и 40 стотинки), във Франция струва 1.64 евро (3.30 лева) във веригата Карфур, 1.93 евро (около 4 лева) във веригата на „Супер Ю“ и т.н.
Който не вярва да види снимката по-горе. Пък нека поразгледа и други цени на хубави френски масла, които са около 1.50 евро, но има и по две евро – най-скъпите. Тоест, двойно по-евтини отколкото в България.
Но важното е да се спази догмата – никой да не се намесва в свободата на цените, нищо че са повече от спекулативни, нищо, че засягат цял народ.
А пък и наскоро ми обясниха как може човек сам да си направи масло, утре ще си правя и мебели… Освен това хората са свободни да протестират, а политиците да отхвърлят всякаква отговорност в името на догмата. Всички са на сметка в пазарната икономика.
