Лула да Силва: Гладът се връща в Бразилия

Гладът, безработицата, потъпкването на права – това са някои от отраженията върху живота на бразилците в следствие на извършения миналата година преврат и отстраняването от властта на държавната ръководителка Дилма Русеф. По тези въпроси говори експрезидентът Инасио Лула да Силва в свое 40-минутно ексклузивно интервю пред журналистката Беатрис Паскуалиино от алтернативното седмично издание Brasil de Fato, започнало да излиза по време на Световния социален форум в Порто Алегре през 2003 г.

В интервюто Лула заявява, че ако догодина спечели президентските избори, след това ще свика референдум, за да попречи на бъдещо прилагане на същия сценарий. Той също така казва, че отначало не е имал намерение отново да се кандидатира: „Вече съм бил президент и то успешен. Но те (политическите му противници – б.р.) започнаха да ръгат пантерата с къса пръчка. И пантерата ще се бори”.

Лула отново изтъква ролята на медийната мрежа Globo в политическото преследване срещу него, координирано между съдебната власт, Генералната прокуратура и федералната полиция.

Експрезидентът е категоричен, че пенсионната реформа „е против работниците, против бедните”. По отношение на положението в селското стопанство Лула изтъква решаващата роля на семействата на дребните земеделски производители, а не на едрия земеделски бизнес за производството на онези хранителни продукти, които стигат до трапезата на бразилците.

От 4 декември бившият президент вече е поел на третата си обиколка из страната. Досега е посетил 9 щата в Североизточна Бразилия, а също и щата Минас Жераис в югоизточния регион. Сега обиколката му се осъществява с автобус и е из щатите Еспирито Санто и Рио де Жанейро. Те също са в югоизточната част на Бразилия.

Ето и интервюто за Brasil de Fato, което възпроизвеждаме тук по версията на испански (оригиналът е на поргуласки), предложена от аржентинското алтернативно издание Resumen Latinoamericano:

– Предвидил сте половин година за обиколки из страната. Бяхте в Североизтока с ваша каравана, в Минас Жераис, а сега, от 4 декември, продължавате към щатовете Еспирито Санто и Рио де Жанейро. Как видяхте по време на тези пътувания Бразилия и бразилците?

– Още по време на кампанията през 1989 г. разбрах, че тази страна не може да се управлява в интерес на всички бразилки и бразилци, ако не се опознае нейната „вътрешност”.

Когато някой се кандидатира за президент, обикновено се върти от щатска столица до щатска столица, от гара до гара, от летище до летище. Излиза от кола, качва се във влак, държи реч, дори няма време да поздрави народа, пак влиза в колата, връща се на летището… През 1989-та разбрах, че ако искам да управлявам Бразилия ефективно, в интерес на бразилците, трябва да опозная тази Бразилия. Затова през 1992-ра започнах да организирам такива каравани (обиколки – б.р.).

По време на първата каравана повторих пътя, който вече бях преминал през 1952-ра – от Пернамбуко до Сао Пауло. Извърших пътуването с автобус. После пътувах до Амазония, до югоизточната ѝ зона, до северната, до южната, до центрано-източния регион на Бразилия.

Преминах 91 000 километра по шосета, с кораби, с влакове. Водих разговори в над 600 бразилски общини, за да разбера с какво живеят общините quilombolas (родови общини, обединяващи потомци на африканци – б.р.), хората без земя по селата, индианските общини. Защото е нещо много различно да четеш истории и да се изправиш срещу живите хора – с техните проблеми, с техния бит, докато ти разказват живота си.

И защо отново започнах да правя тези обиколки, след като бях управлявал страната? Защото голяма част от политиките, които развивах, докато бях в Президентството, бяха породени от наученото по време на предишните пътувания с краваните. Затова пак се върнах към това. Исках да видя няколко неща. Как е Бразилия днес? Кои политики се оказаха действително устойчиви? Какъв е животът на населението днес?

Още ми остава да обиколя юга на страната и северната ѝ част. Смятам да направя едно пътуване из Амапа, Рорайма, Амазония, Пара, Акре (северни щати – б.р.). После мисля да отида до Мато Гросо, Гоиас, Мараняо, Рио Гранде до Сул, Санта Катарина и Парана (щати и региони от централно-източната и южната част), за да си попълня фотоалбума.

Тоест, като дойде кампанията през 2018-та,  ако Работническата партия (РТ) реши аз да съм нейният кандидат, искам да стана кандидат с актуализирани снимки, който познава стремежите и надеждите на бразилския народ.

– Какви снимки сте събрал досега?

– Снимките понякога ме радват, понякога ме натъжават. Радват ме, защото на много места хората ясно виждат как се е променил животът им. Когато отиваме в някоя селскостопанска община, хората там веднага се сещат за финасирането по линия на PRONAF (Programa Nacional de Fortalecimiento de la Agricultura Familiar – Национална програма за подсилване на семейното земеделие). А също и по Програма „Светлина за всички”, по Програма „Достъп до храни за всички” (РАА). Хората са наясно, че нещата са били подобрени.

Обаче сега, когато отиваме в някой градски център, усещаме, че макар хората да си спомнят за еволюцията по въпроса с минималната заплата, за програмата „Семейна кошница” (програма за целенасочени парични помощи – б.р.), за ProUni (програма за стипендии, осигуряващи улеснен достъп до университетите за хора с ниски доходи – б.р.), за гимназиите, за профилираните техникуми – въпреки всичко това, те все пак започват да се оплакват, че бедността е започнала да се връща.

Това значи, че нараства безработицата, че заплатите стават по-ниски, че бразилците не получават компенсации за инфлацията. Вижда се, че по улиците са са увеличили отново просяците, че са се умножили бездомниците. Ето това ме натъжава. По време на нашето управление бяхме извадили Бразилия от картата на глада – така го отчитаха докладите на ООН. А сега усещаме, че гладът се появява отново в Бразилия – заради безотговорността на онези, които извършиха преврата в тази страна.

Това са актуалните картини. Но в същото време съм убеден, че бразилският народ е способен да извърши обрат. Не бива да се губи надеждата, трябва да продължим да вярваме. Бразилия е много голяма. Животът на хората може да се подобри за момент, когато е налице правителство, познаващо живота им, което се грижи за тях.

– Въпрос от улицата (задава го Ана Каролина Теишейра, студентка по журналистика от град Сао Пауло): След като има толкова обвинения срещу вас, защо се каните въпреки това да се кандидатирате?

– Ще се кандидатирам, защото фактът, че има обвинения срещу мен, не означава нищо. Винаги, когато в Бразилия някой си издигне кандидатурата, се появяват купища обвинения срещу него – било политически, било икономически. Вече съм доказал невинността си във всички процеси срещу мен. Очаквам, че ще съумеят и да докажат някоя моя грешка пред общшеството – било като президент, било след това.

Вече ме обвиниха, че имам тристаен апартамент до един плаж тук, до град Сантос (крайбрежието на щата Сао Пауло – б.р.). Не съм се изморил да повтарям, че този апартамент не е моя собственост, а само се опитват да го представят като мой.

Представихме доказателства, че не можеш да притежаваш апартамент, без да разполагаш с документи за него, писмени документи. Не можеш да разполагаш с апартамент, ако не си го купил, без да си платил за него, без нищо.

Те все пак продължават да разпространяват твърденията си. Те не се нуждаят от доказателства, а само от убеждения (това е намек за фразата на прокурора по делото за корупция „Автомивка” Делтан Даланиол, който заяви, че срещу Лула няма доказателства, а убеждения – б.р.).

След това съдията Серхио Моро ме осъди на девет години и шест месеца затвор и да върна 3 милиона долара. Онова, което ме разсмя, е, че когато представихме доказателства, Моро в своя защита защита заяви, че апартаментът не е бил мой, а на „Петробраз” (държавната петролна компания на Бразилия – б.р.), купен с пари на „Петробраз”. И въпреки това продължи да поддържа присъдата срещу ме. Защо ли?

Смятам, че Моро, обществената прокуратура, федералната полиция – те всички са заложници на политиката, която осъжда хората чрез медиите. Тоест – първо хората се осъждат в медиите, казва се една лъжа, а медиите я разпространяват като истина.

Невъзможно е всички хора ежедневно да са в състояние да проследяват обвиненията във всички новинарски емисии на „Национален дневник” (основната новинарска емисия на медийната мрежа Globo – б.р.). Хората губят сили, стават уязвими. Някои не издържат преследването, като например ректорът на Университета на Санта Катарина (има са предвид Луис Карлос Кансийер, който се самоуби след отправени му обвинения и натиск в контекста на една от операциите на федералната полиция – б.р.).

Така че трябва да използвам всичко, което съм изградил през живота си, за да съумея да докажа не само моята невинност, но и техните лъжи – не всички онези, които нямат подобаващо поведение. Един съдия не би трябвало да се тревожи от „Национален дневник”. Трябва да се грижи за хода на процеса, за доказателствата на хората, които се изправят пред съда.

Доведох 33-ма свидетели, за да свидетелстват в моя полза. Обвинителят, г-н Даланьол, не се появи нито веднъж. Не доведоха нито един свидетел от страна на обвинението. И след това този тип обявява присъдата ми без никакво чувство за отговорност?

Обвиненията са много неприятни. Много е неприятно да се появяваш в пресата като обвиняем. Но знам, че благодарение на позицията, която ми е дал бразилският народ, защото съм бил един много подкрепян президент, съм в състояние да се защитавам и да представлявам добър пример за други хора. Искам да кажа, че ако има политици, които са крали и ги е страх, то това е проблем на самите политици, които са крали и ги е страх. Ако някой е крал и се е обогатил, трябва да отиде в затвора. Но също така трябва да бъдат оправдавани невинните.

Вижте – те нахлуха в къщата ми  шест часа сутринта, с един куп агенти на федералната полиция. Влязоха в дома ми, в дома на децата ми, във всички наши жилища, всичките бяха с фотоапарати. Не намериха пари, не намериха прекрасни бижута.

Биха могли да поискат извинение пред общественото мнение, да обявят пред народа, че не са намерили нищо. Бяха в дома ми, търсеха пари дори в дюшека, в кухнята. Сигурно мислеха, че там има скрито злато.

След като не намериха нищо, трябваше да имат достойнството да помолят за извинение бразилското общество. Не го направиха. Останаха безмълвни и оставиха вестникарските заглавия да говорят. Защото истината е, че днес големият съдия по воя случай е „Национален дневник”, който ме обвинява. Но все пак съм живял достатъчно време и съм виждал Globo да се извинява „на живо”. Затова, независимо че се чувствам много обиден, много обезпокоен, същевременно съм окуражен и съм готов за битка. Ето затова се кандидатирам – това е възможност да се защитя.

– Но как ще се противопоставите на Globo по време на предизборната кампания през 2018-та, ако тази медийна мрежа има толкова власт?

– Вече сме печелили пред Globo през 2002-ра, 2006-та, 2010-та, 2014-та. Затова можем да спечелим пак. Тази компания нанася щети, разбира се. Globo си избира свой кандидат, а аз никога не съм бил техният. Globo винаги подкрепя когото и да е, стига да е срещу мен. И сега е застанала вече зад един кандидат. А аз чакам. Защото единственото ценно, което имам в живота си, е моята чест. Това е договорът, който сключих с бразилския народ. И няма да позволя на бразилския елит чрез манипулациите на медиите, съдиите и подчинените им изпълнители да ме набута в същия сак, в който са и познатите му корумпирани политици.

Аз имам само един съюзник в този момент в Бразилия – и това е бразилският народ. Ето защо съм спокоен и съм на разположение.

Ако целта им (на противниците му – б.р.) е да не допуснат кандидатирането ми, ще се борим, за да видим какво ще стане. Ще оспорвам, докато се разбере дали те ще прибегнат до варварството и ще накарат бразилската демокрация още веднъж да прокърви. Защото те вече я окървавиха с импийъчмънтга на Дилма.

Роден съм, за да се боря. Не ми беше нужно да се кандидатирам за президент. Вече съм бил президент и то успешен. Но те започнаха да ръгат пантерата с къса пръчка и пантерата ще се бие.

Въпрос от улицата (задава го Жозе Мауро, амбулантен търговец от Рио де Жанейро): Днес знаем, че в Бразилия имаме 14 милиона безработни. Ако ви изберат, какви незабавни мерки ще предприеме вашето правителства, за да се върне Бразилия в цикъла на растежа и на създаването на работни места?

Може само да се каже на бразилския народ, че отново ще започнем да създаваме работни места, ако преди това поемем ангажимента, че бразилската икономика отново ще започне да расте. Говоря въз основа на опита, защото заедно с Дилма изпитах удоволствието и удоволетворението, благодарение на подкрепата на бразилския народ между 2003 и 2014 година, да бъдат създадени в тази страна над 20 милиона работни места – с всички бонуси, които предоставя закона.

Ето затова успяхме да постигнем нарастване на минималната заплата в течение на 12 последователни години. Ето затова всич„юки работници, които се трудеха по организиран начин, имаха увеличение на заплатите, надхвърлящо инфлацията. Ето затова успяхме да извадим от мизерията 36 милиона души, а 40 милиона да стигнат до потреблението на средната класа. Ето затова имахме най-голямата национална жилищна програма.

В Рио де Жанейро хората от различни общини работеха в проекти на РАС (Програма за ускоряване на растежа), защото изисквахме от компаниите да сключват договори с такива хора.

Ето затова искахме да възстановим корабната индустрия на Рио де Жанейро, която през 2002-ра, когато бях кандидат, разполагаше с едва 2000 работници. А миналата година достигна 86 000 работници.

Те (сегашните управляващи – б.р.) разрушават бразилската корабна промишленост, както разрушават и бразилската петролна и газова промишленост в Рио де Жанейро. Продават онова, което за нас беше билет към бъдещето – компанията Pré-Sal Petróleo SA. Чрез нея щяхме да покриваме недостига от инвестиции в образованието – нещо, което не е правено в тази страна през ХХ вк.

Ще направим така, че бразилската икономика отново да започне да расте. За това се нуждаем от укрепване на вътрешния пазар – и то в страна с 207 милиона жители. Ако комбинирате политиката на укрепване на вътрешния пазар с политиката на стимулиране в развитието на инфраструктурата и с политиката на повишено финансово подпомагане на бедните хора, на трудещите се, ще дойде моментът, в който народът ще има основният минимум от парични средства. И с него ще отиде в супермаркета, на шопинг, да купи една тетрадка, риза, молив, джапанки – и бразилската икономика запхова да работи. А започне ли бразилската икономика да работи отдолу, тя ще помогне на икономическия растеж.

Когато аз излязох от Президентството, ние растяхме с по 7% годишно. Търговията на дребно растеше с 12%. Истината е, че тази страна изживя много благоприятен момент в своята икономическа история и съм горд, че бях част от това, че помогнах то да се съгради. Сега имаме хора, които се опитват да го разрушат.

Ако всички получат достъп до малко пари, икономиката на тази страна отново ще започне да работи. По начина, по който правят нещата сега, с милионите безработни, с богатите, които всеки ден стават все по-богати, с продажбата на нашия Pré-Sal Petróleo SA на китайци и на американци, нищо няма да потръгне.

Много се надявам Рио де Жанейро да не остане така, както е сега – когато не може да покрие дисбалансите в икономиката. Няма причини да страда  така, както страда днес. В обществения сектор дори не получават заплати. Очевидно е – не сме очаквали управляващите да крадат толкова. Но вече мечтая  за завръщането на икономическия растеж и за възможността да се разполага с достойни работни места, плюс всички бонуси по закон – независимо, че реформата в трудовото законодателство затруднява всичко това.

– Въпрос от улицата (задава го Лизиян Жарлдим дос Сантос от селището Ново Румо в Сао Габриел, Рио Гранде до Сул): Ще можем ли да разчитаме на обществени политики на вашето бъдещо правителство, които да укрепят производството на здравословни храни и да подобряват нарастването на доходите на ощетени семейства?

– Въпрос от улицата (задава го Жералдо Зантариас от Жоао Камара, щат Рио Гранде Норте): Кожгато бяхте кандидат през 2002 г., казвахте, че ще решите проблема с аграрната реформа с един замах на писалката. Какво се случи с писалката ви, та не го осъществихте? А сега, ако спечелите през 2018-та, какво ще правите с аграрната реформа?

– Да погледнем фактите и данните. Между 2003 и 2014 г., или по-точно от 2003-та до 2010-та аз заложих за аграрната реформа над 47 милиона хектара земи. При правителството на Дилма мисля, че бяха 2,8 милиона хектара – бяха по-малко. Не знам защо. Но общо ние прехвърлихме в ръцете на земеделците 51 милиона хектара за аграрната реформа. Знаете ли какво означава това? Това означава 52% от цялата територия в Бразилия, експроприирана в течение на 500 години за нуждите на Аграрната реформа.

Дали сме направили всичко? Не, много неща още трябва да се свършат. Това толкова важно нещо – експроприирането на земя – означава, че земята, вече намираща се в ръцете на земеделските производители, ще започне отново да произвежда. А за да започне отново да произвежда, какво трябва да направим? Да увеличим много парите за финансиране на семействата на селскостопанските производители.

Създадохме Програмата за повече прехрана, за да финансираме механизирането през 2008 г. и да повишим продуктивността на полето, да преодолеем световната криза с храните. Финансирахме почти 80 хиляди трактора, както и селскостопански сечива, за да помогнем на дребните производители. Помните ли програмата РРА (Програма за достъп до храни)? Тя беше за закупуване на храни. Помните ли, че ние преминахме от 769 милиона долара по линия на PRONAF (Национална програма за поддръжка на семейното земеделие) през 2003 г. към 9,2 милиарда долара в последната година на Дилма?

Впечатляващият напредък, който постигна развитието на семейно земеделие, е повод за гордост на Бразилия – тук и пред целия свят. И това трябва да продължи. Особено сега, когато консуматорският пазар е с всеки изминал ден все по-взискателен, повишава се търсенето на органични продукти, по-здравословни продукти. Непрекъснато ще се учим, за да помогнем на Бразилия да разбере, че онзи, който храни страната не е някакъв голям производител с 50 милиона хектара соя. А е малкият производител с един хектар фасул, с половин хектар зеленчуци, с три хектара какво да е, с малък развъдник за риба. Това са хората, върху които се крепи страната. Това са хората, които ни е искаме да продължим да насърчаваме.

– Въпрос от улицата (задава го Антонио де Карвальо Фильо, от Сао Пауло): Работя от 7 години, регистриран съм от 13 г. Наполовина съм обезверен, много пъти наполовина обезнадежден по въпроса за моето пенсиониране – оглед пенсионната реформа. Толкова се борихме и когато идва моментът да получим малко спокойствие, става това. Какво да правим?

– Мисля, че бразилският народ е много разумен и взискателен. Първо, защото вече беше приета трудовата реформа, осъществена по линия на един крайно консервативен консесус, без никакво осъждане в обществото, което още не си е дарло сметка за перверзиите, наложени с трудовата реформа – защото по телевизията правителството я представя так, сякаш осигурява повече работа, повече възможности. Онова, за което не се говори, е качеството на предлаганата работа, че това ще е труд без законни бонуси, непостоянен, при който човек ще печели само още часове за работа. Не се казва, че в много случаи отпуските и историческите права ще изчезнат.  Ще отнеме още време, докато работниците възприемат онова, което ще стане.

Мисля, че ние, от социалното движение, не успяхме в този кратък период да разясним на народа, че всъщност става жертва. Въпросът с пенсиите е същият. Исторически винаги се опитват да обвинят за икономическата ситуация на страната дефицита в сектора на социалните осигуровки. Когато социалното осигуряване имаше пари, го използваха, за да строят Трансамазонската магистрала и не върнаха парите. Беше използвано също за моста между Рио и Нитерой – и пак нищо не върнаха.

По време на моето управление например, между 2004 и 2014 г., когато създадохме 22 милиона работни места и узаконихме 6 милиона малки и микропредприемачи, бразилското социално осигуряване имаше излишъци. Ако искаме да разрешим проблемите с пенсиите, това не може да стане, като затрудняваме живота на бедния, ако иска да се пенсионира. Трябва да създадем повече работни места, да направим икономиката по-подредена, да повишим заплатите, включително минималната – както направихме ние, когато я увеличихме със 74%. Да увеличаваш само пенсионната възраст на работника и времето, в което той прави вноски в пенсионните фондове, в същността си представлява прехвърляне върху гърба му – а той е жертвата – на отговорността за един дефицит, за който той няма вина. Вината е на самата икономическа политика на правителството или на политиката за правителствените разходи.

Не е заплатата на работника, не е минималната заплата причината за проблемите в социалното осигуряване. Съдията например се пенсионира седни 10 000 американско долара. Дипломатът, генералът – те се пенсионират с по толкова. Осигуровката на работника от народа, който блъска като нещастник в някоя фабрика, не е виновничката за дефицита в социалното осигуряване. Необходимо е просто да откриеш още работни места, за да се изпълни то отново с излишъци.

Още ни предстоят много битки в тази посока – и оттук също се вижда важността на изборите през 2018-та, при които трябва да се гласува за един ангажиран с правата на работниците Конгрес. Когато говорим за работническите права, това не означава, че искаме да разцепим Бразилия. Искаме Бразилия да е управлявана така, че богатите да плащат малко повече, а бедните – да печелят малко повече. Защото е необходимо да се балансира разпределението на богатството в тази страна. А пенсиите са едно от богатството на нашия народ. Това е да имаш съзнанието, че си работил за Бразилия, а когато вече си навлязъл в напредналата възраст, да се пенсионираш и да изживяваш остатъка на дните си, получавайки заплащане от онази система, в която ти си давал своите вноски, спомагайки така за икономическия растеж на страната.

Тази пенсионна реформа е насочена срещу бразилския работник, тя е против бедните. Фаворизира повече върхушката, печелеща повече пари, и дискриминира онези, които получават по-малко.

Не знам дали правителството ще има смелостта да изпрати пенсионната реформа в Конгреса. И не знам дали Конгресът ще има смелостта да я одобри. Ако бъда кандидат през 2018-та, ще предложа референдум за отмяна. Или ще трябва да искаме одобрението на Националния конгрес всеки път, за да можем да променим много неща, наложени от превратаджийското правителство. Ангажирам се с това – иначе няма смисъл да се кандидатирам. Да бъда кандидат, да стигна там, да установя, че всичко е зле и да не мога да направя нищо – тогава бих предпочел да си стоя вкъщи