Един милиард и 650 милиона долара държавни средства на Венесуела, повечето от които предназначени за разплащания по сделки за закупуване на храни и лекарства, са блокирани от клиринговата компания Euroclear, свързана с американската банка JPMorgan. За това съобщи венесуелският президент Николас Мадуро, определяйки действието като брутален ход в икономическата война срещу неговото правителство.
От посочената сума 450 милиона са в долари, а останалите 1.2 милиарда са в емитирани държавни бонове на Венесуела, които търговските ѝ партньори са се съгласили да приемат срещу доставките си от храни и лекарства, но сега не могат да получат заради запора на Euroclear. Клиринговата компания е базирана в Брюксел и има клиенти в над 90 страни.
Според Мадуро казусът е следствие от наложените през август т.г. от САЩ санкции, които забраняват на венесуелски граждани да договорят нов дълг, емитиран от венесуелското правителство или от венесуелската държавна петролна компания PDVSA.
Блокирането на венесуелските държавния разплащания от Euroclear, съчетано с подобни действия и от страна на Clearstream (клирингова компания на Deutsche Börse Group), де факто провокира изкуствена неплатежоспособност (дефолт) на Венесуела. Към партньорите ѝ се изпраща сигнал за неплатежоспособност на страната, въпреки че тя в действителност коректно е извършила операциите по плащанията.
Двете финансови институции се въздържат засега от коментари. Най-невинното обяснение за решението им е, че се боят да завършат разплащанията, за да не попаднат под ударите на американските санкции като „съучастници на режима на Мадуро”.
Другата и по-правдоподобна версия е, че плащанията са задържани нарочно, за да може американската рейтингова агенция Standart & Poor’s да получи формален повод за снижаване на кредитния рейтинг на Венесуела и да обяви дефолта ѝ. А това на свой ред да разклати позициите на венесуелското правителство.
Показателно е, че точно по същия сценарий бе предизвикан изкуствен дефолт на държавната венесуелска компания Electricidad de Caracas, като веднага след обявяването му Euroclear извърши задържаните преди това разплащания. Вероятно това е била „генералната репетиция” за по-мащабната аналогична акция вече срещу цялата държава. Целта несъмнено е да се предизвика паника сред инвестиралите във венесуелски държавни бонове търговски партньори на страната и най-вече сред основните ѝ кредитори – Русия и Китай.
Но тъй като атаката е политическа, а и геополитическа, то и отговорът на Русия и Китай беше в същия ключ. И двете държави ясно дадоха да се разбере, че смятат Венесуела за достоен за доверие и надежден партньор. Руското министерство на финансите например точно в дните на очакваната международна паника декларира, че в близките шест години Каракас няма да има нужда да изплаща дълга си от над 3 млрд. долара към Москва. Водят се преговори този срок да се удължи и до 10 години. Което веднага снижи напрежението на финансовите пазари. Помогна и Китай, комуто пък Венесуела дължи цели 23 милиарда долара. Пекин изрази „пълна увереност” в платежоспособността на правителството на Мадуро.
Паниката беше избегната. Но въпреки това Standart & Poor’s все пак обяви снижаване на кредитния рейтинг на Венесуела до ниво D, което е равно на дефолт.
Сценарият явно цели да тласне правителството на Мадуро към преговори по преструктуриране на външния дълг, възлизащ на около 150 милиарда долара. Ако до паника все пак се стигне, тогава собствениците на венесуелски държавни бонове като американската банка Goldman Sachs и многобройните европейски инвестиционни фондове може да продадат боновете си на прословутите хедж фондове, наричани „лешояди”. А те, както е добре известно, са тренирани в изсмукване на стотици милиарди долари от страни като Аржентина или Гърция.
В случая с Аржентина, която вече преживя именно същия сценарий, гласен сега за Венесуела, изкуственият дефолт и фондовете „лешояди” станаха причина за икономическата и политическата ѝ дестабилизация, както и в крайна сметка за загубата на властта от страна на левите перонисти.
Засега венесуелският вариант за такъв срив не сработва. „Лешоядите” вече са в атака, но така и не са успели да съберат значим брой венесуелски държавни облигации. Над 90% от собствениците им са започнали преговори с Каракас – което е добър знак за венесуелските власти. Но и изпитание за тях, защото сега е необходимо бързо да се намери осигуряване на редовните плащания за партньорите, като същевременно те бъдат предпазени от ударите на американските санкции.
След като стана ясно, че на вътрешнополитически терен правителството на Мадуро се е закрепило, а венесуелската опозиция е дискредитирана и разединена, очевидно следващият етап от битката за Венесуела ще се води по линия на международната финансова система. Сегашният казус ясно демонстрира, че ожесточението на този фронт с нищо не е по-малко, отколкото би било в една „гореща” война.
About The Author
