Първата среща днес на българска земя на Алейда Гевара, кубински педиатър алерголог и най-голямото от четирите деца на Ернесто Че Гевара от кубинската му съпруга Алейда Марч, беше в Народното събрание – с Групата за приятелство с Кула. Алейда бе там заедно с кубинската делегация на Третата среща за солидарност с Куба на страните от Централна и Източна Европа, която се провежда у нас от 17 до 19 ноември т.г. Това е третото гостуване на Алейда в България, която е била тук също през 1985 и през 2010 г.
Кубинските гости се случиха в парламента навръх турбуленциите около оставката на досегашния му председател и избора на негов приемник. Това предизвика оживление в делегацията, която бе заинтригувана от тази екзотика на представителната демокрация. „Да, беше любопитно. Влизам за първи път в българския парламент – и бац, оказва се, че там вързи нещо извънредно. Е, това е ваша вътрешна работа. Почакахме петнайсетина минути – и всичко се успокои. Бяхме посрещнати най-сърдечно от парламентарната Група за приятелство с Куба, в която са представени всички политически партии,” разказа Алейда Гевара малко по-късно, по време на специалното интервю за „Барикада”.
Тя даде днес и много други интервюта за български медии. Журналисти я обсипаха с въпроси още в парламента, където тя каза: „Капитализмът си е завоювал пространство, но той все още е неспособен да разреши проблемите на по-голамата част от човечеството. Следователно трябва да продължим да търсим решения. И социализмът, ако е добре устроен, може да бъде такова решение”.
„Барикада” ще публикува в близките дни пълния текст на нашето ексклузивно интервю с Алейда Гевара, както и видеозапис от него. Днес предлагаме някои от акцентите му. Ето част от споделеното от Алейда Гевара:
„…На левицата по цял свят днес ѝ липсва единството. Това е най-голямата ѝ беда. Прекалено разделени сме. А защо? Нима не искаме всички едно и също? Достоен живот. Достъпни, качествени и безплатни здравеопазване и образование. Осигурено жилище. Гарантирана работа. Това искат всички народи.
За да го постигнем, трябва да сме единни, а не да спорим за дребни неща. Човекът е най-голямата ценност. Без значение на раса, националност или религия. Без значение дори на идеология. Трябва да сме единни, за да защитим човешкото право на достоен живот. И да защитим също нашата планета, която хищнически интереси постоянно разрушават…
…Ако баща ми беше жив, щеше догодина да навърши 90 години. Но съм сигурна, че макар и на преклонна вързаст, щеше непрекъснато нещо да критикува, да предлага различни решения, да иска промени и подобрения. Такъв е бил винаги…
… Когато бях на 17 години, майка ми даде един ръкопис. Зачетох се. Беше го писало някакво момче, на моите години. Много ми хареса. Споделях всичко, което пишеше. Почти се влюбих в този неизвестен млад автор. Но колкото повече напредвах в четенето, толкова повече нещо ме глождеше. И в един момент разбрах от фактите в текста: ами че това е баща ми! Писал го е, когато е бил колкото мен! Беше едно истинско откритие за мен! Обикнах го още повече…
…Не ме питай за Фидел… Вече една година, откакто го загубихме, но аз не мога да надмогна болката… Ужано ми липсва… Той винаги е бил до мен. Той заместваше баща ми. Наричах го „чичо”. Когато се омъжих, беше до мен. Когато родих първата си дъщеря, беше до мен. Когато се разведох, беше до мен… Фидел беше баща за целия ни народ. Цял свят видя с колко мъка и любов го изпратиха кубинците. Той е с нас винаги….
… Етиката е онова, което прави революционера. Което замества „аз” с „ние”. Когато зовеш другите към усилия за промяна на света, ти пръв трябва да си способен да поемеш този път, независимо от жертвите и цената”.
Очаквайте скоро пълния текст на интервюто на Алейда Гевара за „Барикада”.
