Вносът на мляко като суровина стремително нараства и българските млечни продукти са все по-дефицитни на родния пазар. Производството на собствени прясно мляко, сирене, кашкавал и т.н. излиза прекалено скъпо. Вносната суровина се дообработва на местна територия и на етикетите се слага щампата ,,български произход”. Всичко това бе разказано от млекопроизводители пред ,,Барикада”, а наша проверка потвърди данните.
,,Принудени сме да продаваме евтино. Не може по друг начин, защото преработвателните предприятия масово купуват от Румъния. Млякото на северните съседи е по-евтино. Само хора, които пласират стоката си в чужбина, успяват да вържат двата края. Ситуацията е парадоксална – на родния пазар не може да оцелееш заради вноса, оцеляваш, ако имаш чужди клиенти. Все някак може да ги намериш – например има белгийци, които търсят точно българско мляко. Но за да издириш клиенти в чужбина, са нужни инвестиции и търговски връзки.
Малкият производител няма шанс,
трябва да се окрупнява. Положението много се влоши в последните 2-3 години”, сподели Димитър Найденов, който гледа крави в Русенско. Той е дребен собственик.
,,Шефът се отказа да произвежда прясно мляко. За да му излиза сметката, трябва да ползва суровина от Полша. Но той не иска да лъже хората. Ако ще произвежда, иска да е българско. Всичко това, което го пиете, а мляко от Полша. Няма никакъв контрол по отношение на етикетите. Българското производство има най-добър имидж, затова цари страх да се съобщава истината”, заяви продавач от варненски магазин, част от известна българска верига за млечни продукти. По разбираеми причини спестяваме неговото име и това на фирмата.
“Истина е всичко това. Масово се внася мляко, ние едва оцеляваме. И сурово мляко се внася, и сухо. Чуждата суровина е много по-евтина – ние
ползваме 200 лв. субсидия, а хората в чужбина – 600 евро.
Как няма да е така?”, заяви и животновъд от Южна България, който позволи да го представим с малкото име – Гюнай. Той притежава ферма от среден по обем калибър.
Всъщност ситуацията бе предвидима. До пролетта на 2015 г. действаха квоти в Европейския съюз, които балансираха производството и търговията. Браншовици прогнозираха още преди това, че отпадането на квотите ще даде козове в ръцете на големите млекопроизводители – Германия, Франция, Полша. Така и стана – стоката им заля по-неконкуретната част на Европа. У нас вносното мляко е предимно полско и германско, а в Северна България – и румънско. Положението щеше да е още по-зле, ако не бяха санкциите срещу и от Русия. Големите европейски производители планираха да продават и там, но наложените забрани за износ на този пазар осуети ръст на продукцията им.
Думите на нашите събеседници се потвърждават и от официалните данни. В доклад на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) се казва: ,,България е нетен вносител на мляко и млечни продукти. За 2016г. от страната са реализирани вътреобщностни доставки и изнесени млечни продукти в размер на 44 777 тона,
внесени са почти трикратно повече
като обем – 149 975 тона”. А стремителното увеличение на вносната суровина напоследък личи от агростатистиката към МЗХ: през 2016 г. са внесени 38.5 млн. литра сурово мляко, а през 2015 г. – 19 млн. литра – нарастрането е повече от двойно.
За 2017 г. официални данни все още няма. Но тенденцията очевидно е да се консумира все повече вносно мляко. Друг е въпросът какво клиента мисли за произхода.
А ето и любопитни факти за пазара на сирене и извара. Лидер за 2016 г. по внос от ЕС в България е Полша с почти 7 тона, следвана от Германия с 5.3 тона, Холандия – 4.1 тона, Румъния – 1.3 тона. Ние пък изнасяме сирене и извара най-вече в Гърция – 7 тона, Румъния и Германия с по над 3 тона. Анализът на МЗХ сочи, че
износните цени са по-високи от вносните.
А това означа че… качествената и по-скъпа българска стока отлита нейде към по-платежоспособни сегменти в други държави. Тук остава евтината и некачествена.
About The Author
