Доклад на правозащитните организации United States Holocaust Museum и Fortify Rights заявява, че в резултат на едногодишно разследване са установени „нарастващи доказателства” за геноцид срещу рохингското малцинство в Мианмар.
Докладът, цитиран от Guardian, се основава на над 200 интервюта с рохинги и с хуманитарни работници. В него се посочва, че силите за сигурност в Мианмар са провели „безпрецедентна, мащабна и систематична” кампания на насилие, започнала през октомври 2016 г. и продължила поне до август тази година.
Досега близо един милион мюсюлмани рохинги са били прогонени от домовете си в северния щат Ракхин и са потърсили убежище в съседен Бангладеш. Докладът посочва, че това е станало в резултат на координирани атаки на селища, които са включвали масови убийства, групови изнасилвания и палежи. „Описаните в този доклад престъпления сочат за провал както на правителството на Мианмар, така и на международната общност в защитата на цивилни от подобни мащабни зверства”, изтъкват авторите на доклада.
Организацията на обединените нации нарече насилието в страната „учебникарски пример за етническо прочистване”, но не посмяха да употребят термина „геноцид” – правна дефиниция, която би изисквала световните лидери да предприемат действия съгласно Конвенцията за геноцида.
Според определението на ООН геноцидът е целенасочена атака срещу определена общност с цел частичното или пълното ѝ унищожаване. „Представените в доклада факти демонстрират, че държавните сили за сигурност са атакували рохингите с няколко от изброените в закона за геноцида действия”, заявяват авторите на изследването.
„Случващите се в момента зверства изискват възможно най-силен отговор – за да бъдат прекратени престъпленията, да се предотвратят бъдещи жестокости и да се потърси отговорност от извършителите”, коментира пред Guardian Андреа Гителман, програмен мениджър на Центъра за предотвратяване на геноцида към Holocaust Museum.
Правителството на Мианмар и армията не са коментира новия доклад, но те по принцип категорично отричат тези обвинения и твърдят, че за кланетата са виновни рохингски бунтовници.
Директорът на Fortify Rights Матю Смит коментира, че рохингите са изправени пред „заплаха за съществуването си”. „Обосновано е да се говори за геноцид и превенция на геноцид, особено в светлината на доказателствата, че рохингите са превърнати в цел за унищожение. Ставаме свидетели на морален провал в глобален мащаб. Международната общност предаде рохингите. От години ние предупреждаваме за сигналите за масови зверства там. Рохингските общности също предупреждават за това от години. Това трябваше да бъде предотвратено”, заявява той.
Десетки хиляди рохинги избягаха в Бангладеш през миналата година, след като рохингски бунтовници, наричащи се Рохингска армия за спасение на Аркан нападнаха полицейски постове. Това стана оправдание за военни „операции за прочистване”, които се изразяваха в масови репресии срещу местното население.
Когато бунтовниците осъществиха ново нападение през август тази година, в щата Ракхин бяха разположени войници от близо 40 батальона. Според доклада на Fortify Rights и Holocaust Museum те са се придвижвали от село в село и са прилагали един и същи модел на масови разстрели и палежи. От август насам над 600 хил. рохинги избягаха в Бангладеш.
„Мащабното разполагане на войници, както и използването на оръжия като ръчни противотанкови гранатомети е изисквало подробно стратегическо планиране и координация, както и отделянето на значителни финансови ресурси”, се казва в доклада.
Авторите на изследването дават пример с три селища, станали обект на чистки. В селището Тула Толи мианмарските войници са обвинени в избиване на стотици рохинги, включително деца. Жертвите са били струпани на брега на близката река, а след това телата им са били изгорени. „някои малки деца бяха хвърляни в реката… войниците посичаха деца, които бяха останали полуживи”, заявява свидетел, цитиран в доклада. Тези обвинения съответстват с отразяването на случая в световните медии.
В друго селище – Чут Пиин, войници и въоръжени цивилни са вкарали мъже и момчета рохинги в колиба, след което са я запалили. Според свидетели, интервюирани от Fortify Rights, поне 150 мъже и момчета от село Маунф Ну са били разстреляни, след като са потърсили убежище в къщата на местен лидер.
В понеделник мианмарската армия публикува резултатите от вътрешна проверка, с която се оневинява за всякакви нарушения. Подобно вътрешно разследване на обвинения в масови убийства през миналата година завърши с обвинение срещу един войник, че е откраднал колело.
Fortify Rights и Holocaust Museum призовават международната общност на наложи санкции над конкретни военни командири в Мианмар и оръжейно ембарго на страната. Правозащитните организации също така настояват Съвета за сигурност на ООН да прехвърли въпроса към Международния наказателен съд.
About The Author
