Когато мюсюлманите рохинги бягаха от преследването и кланетата в Мианмар през последните десетилетия, десетки хиляди от тях намериха убежище в Саудитска Арабия, където се намират най-свещените места за исляма. При новата вълна репресии срещу малцинството обаче мюсюлманските лидери от Персийския залив до Пакистан се ограничават най-вече със укори и хуманитарна помощ, пише Associated Press.
Липсата на по-силен отговор от мюсюлманските страни отчасти може да се обясни с техните доходоносни бизнес интереси в Югоизточна Азия, отбелязват някои експерти. Голяма част от страните в Близкия Изток също така преживяват собствени бежански кризи заради конфликтите в Сирия, Ирак, Йемен и Афганистан.
Над 500 хил. души – близо половината население от мюсюлмани рохинги в Мианмар – избягаха в съседен Бангладеш през последната година. Според агенцията по бежанците към ООН 480 хил., от тях са били прогонени само през последния месец, като 60% от бежанците са деца. Върховният комисар по правата на човека в ООН Зейд Раад Зейд ал Хюсеин описа атаките на военните и будистките тълпи срещу рохингите в Мианмар като „учебникарски пример за етническо прочистване”.
Тази седмица Human Rights Watch обвини Мианмар в извършване на престъпления срещу човечеството в щата Рахин, откъдето са прогонвани повечето рохинги. Правозащитната организация призова Съвета за сигурност на ООН да наложи санкции и оръжейно ембарго на Мианмар.
Правителството на Мианмар (известна и като Бирма) отхвърля обвиненията и заявява, че няма доказателства за престъпления срещу човечеството – макар опожаряването на рохингски селища да е документирано дори от сателитни снимки.
Щатското правителство, което се старае да изгради силни връзки с мианмарското правителство като противовес на стратегическия съперник Китай, не коментира директно обвиненията на хуманитарните организации. От държавният департамент са коментирали пред Reuters, че „следят отблизо развитието на ситуацията” и са „силно притеснени от съобщенията за екзекуции, сексуално насилие и опожаряване на селища на рохингите от силите за сигурност и други етнически групи”.
Стратегическите и най-вече икономически съображения карат и много от мюсюлманските държави да реагират въздържано на ставащото.
Саудитска Арабия вече е дом на четвърт милион рохинги, избягали там през 60-те години. През миналата седмица кралството обеща да отдели 15 млн. долара за помощи за рохингите.
Като най-голям износител на петрол в сфера, Саудитска Арабия се конкурира с Русия за позицията на най-голям доставчик на Китай. Засилването на позициите на Риад на азиатския енергиен пазар обаче изисква помощта на Мианмар. Наскоро пуснат в експлоатация тръбопровод в Мианмар пренася петрол от арабските страни и Кавказ до китайската провинция Юнан, която няма излаз на море. Дългият 771 км. петролопровод започва от Бенгалския залив в щата Рахин, откъдето биват прогонвани рохингите.
През 2011 г. подразделение на саудитския държавен петролен гигант Saudi Aramco и китайската PetroChina подписаха сделка за доставки на суров петрол за провинция Юнан в размер на 200 хил. барела дневно, което се равнява на половината капацитет на тръбопровода. Saudi Aramco не е отговорила на въпросите на Associated Press за доставките през тръбопровода.
„Човек може да предположи, че Саудитска Арабия ще е по-умерена в коментарите по темата за рохингския проблем, тъй като разчита на правителството на Бирма да осигурява физическата сигурност на тръбопровода”, отбелязва Бо Конг, старши сътрудник в Центъра за стратегии и международни изследвания, който е експерт по китайската петролна политика.
Тръбопроводът започна да действа през април след години на забавяния. Той позволява танкерите да заобикалят протока Малака, което съкращава обичайния маршрут с около седем дни. Паралелно с петролопровода е изграден и газопровод, пренасяш природен газ от находище в Мианмар.
Даниел Вагнер от консултантската фирма Country Risk Solutions коментира, че Саудитска Арабия може продължи да преследва политическия си и икономически дневен ред в Мианмар и Югоизточна Азия, и въпреки това да претендира за морална издигнатост заради приемането на бежанци от региона в миналото и финансовата помощ. „Важното нещо е, че петрола и природния газ се транспортират през щата Рахин”, изтъква той.
This is the moment a young Rohingya man reunited with his parents after two long years. pic.twitter.com/ZxW8WPITsR
— AJ+ (@ajplus) September 27, 2017
Други предимно мюсюлмански държави също обещават хуманитарна помощ за бежанците, стичащи се в Бангладеш. Азербайджан, който изглежда също използва тръбопровода за износ към Китай, прати 100 тона хуманитарна помощ. Турция, която подобно на Саудитска Арабия и Иран се стреми да е център на влияние в ислямския свят, е пратила 150 тона храни и дрехи, и се ангажира да поддържа бежански лагер в Бангладеш.
Иран, регионалният съперник на Саудитска Арабия, досега е осигурил 40 тона помощи. Иранският върховен водач аятолах Али Хаменей наскоро разкритикува другите мюсюлмански страни с бизнес интереси в Мианмар и ги призова да увеличат натиска върху властите там. „Има десетки мюсюлмански страни и правителства, някои от които имат финансови и икономически отношения с Мианмар. Ако просто си седим някъде и отправяме укори, каква в ползата?, заяви той.
Кадрите на опожарени мюсюлмански селища в Мианмар и на травматизирани, често боси рохингски жени, деца и старци, бягащи в Бангладеш, предизвикаха протести в някои мюсюлмански държави. Големи демонстрации имаше и в Индонезия, чието правителство се стреми да увеличи двустранната търговия с Мианмар до 1 млрд. долара годишно.
В най-големия пакистански град Карачи също десетки хиляди излязоха на протест. Депутатът от Народната партия Фарлатулах Бабар призовава правителството на страната да отмени или поне да забави прилагането на отбранителни споразумения с Мианмар на стойност стотици милиони долара.
Той коментира пред Associated Press, че властите са му отговорили, че оказват натиск върху Мианмар по дипломатически канали, за да спре насилието. „Пакистан не трябва да подпомага засилването на режим, който използва оръжия срещу народа си”, заявява Бабар.
Той обаче е отказал да представи пред медиите подробности за оръжейните споразумения между Пакистан и Мианмар. В доклад на Jane’s Information Group от февруари се казва, че преди две години Мианмар е закупил 16 изтребителя 16 JF-17, разработвани съвместно от Пакистан и Китай. Според специализираното издание Мианмар и Пакистан се намират в напреднали преговори за производство по лиценз на най-новия вариант на изтребителя.
Rohingya refugee children need help.
We’re on the ground, providing lifesaving supplies and emotional support. pic.twitter.com/mhgZHHkg1d
— UNICEF (@UNICEF) September 27, 2017
През миналата седмица 57-членната Организация за ислямско сътрудничество проведе извънредно заседание заради кризата в сградата на ООН в Ню Йорк. По-рано този месец организацията, чиято централа е в Саудитска Арабия, излезе с дълго изявление, изразяващо „силно притеснение” заради преселването на рохингите. Но ако отделните членки не предприемат по-твърди мерки, организацията няма много възможности да оказва натиск върху правителството на Мианмар.
Джейсън фон Мединг, специалист по реакция на кризи и бедствия от университета Нюкасъл в Австралия, отбелязва, че религиозните различия не са единствената причина, заради която рохингите биват прогонвани от домовете си.
Мианмарските власти са определили 3 млн. акра от щата Рахин за развитието на добив на минерални ресурси, отбелязва той. Фермери и уязвими малцинствени групи в щата са протестирали срещу тези планове, наричайки ги грабеж на земя, срещу който ще получат малко или никакви компенсации.
„Няма съмнение, че в тамошното общество са налице много религиозно напрежение и етническо разделение. Проблемът е в това, че те се превръщат в удобно оправдание някои хора да се заемат с едни много мръсни политически и бизнес сделки зад кулисите”, казва Мединг.
В четвъртък министърът на социалното развитие и преселването на Мианмар заяви, че правителството ще поеме реконструкцията на опожарените села в щата Рахин. „Според закона за управление на бедствия, контролът над опожарените земи се поема от държавата”, заяви той пред местни медии, цитирани от Reuters. Министърът заяви, че реконструкцията ще е „много ефективна”, но не представи никакви конкретни планове, нито коментира дали рохингите биха имали достъп до селищата си, ако се завърнат.
Според правозащитни организации сателитните изображения показват, че над 400 рохингски селища са били изгорени след началото на последната вълна насилие в края на август. Според версията на властите рохингите сами палят домовете си.
