От Евърглейдс до Големия бариерен риф – климатичните промени унищожават чудесата на природата

Damian Carrington, The Guardian

От парка „Евърглейдс“ в САЩ до Големия бариерен риф в Австралия – климатичните промени унищожават много от най-известните чудеса на природата по света. Броят на обектите световното природно наследство, които са били повредени и изложени на риск от глобалното затопляне, почти се е удвоил до 62 в последните три години. Това твърди нов доклад на Международния съюз за опазване на природата (IUCN).

Обектите във висок риск включват емблематични места – от островите Галагапагос до централната част на Амазонка, както и по-малко известни, но също толкова живи и уникални като карстовите пещери в Унгария и Словакия и пеперудите Монарх в Мексико.

Кораловите рифове са особено силно засегнати от покачващите се температури на океана, от Сейшелите до Белиз, където се намира най-големият риф в северното полукълбо. Глобалното затопляне също така води до бързо свиване на планинските ледници – от Килиманджаро в Кения до Скалистите планини в Канада и Юнгфрау-Алец в швейцарските Алпи – домът на най-големия алпийски ледник.

Други повредени екосистеми са влажните зони, като например природният парк „Евърглейдс“ в Южна Флорида, където заради покачването на нивото на морското равнище нахлуват солени води. В индийския националния парк „Сундарбан“, намиращ се в делтата на Ганг, Брахмапутра и Мегна в Бенгалския залив, вече са потънали два острова, а още десетина са застрашени. Все по-жестоките бури увеличават и риска от опустошение.

Повишеният брой горски пожари унищожават красивите цветни полета Fynbos  в Южна Африка и пеперудите монарх в Мексико. Затоплянето разтапя вечните ледове в наскоро обявеният за част от световното културно и природно наследство регион Цингхай Хох Сил, който се намира на 4500 км надморска височина в Тибет.

Особен случай е Австралия, която разполага с 10 обекта, включени в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО, които са оценени като намиращи се във висок или много висок риск. Такива са обекти като тропическите гори Гондвана, Заливът на акулите в Западна Австралия и островите Фрейзър и Макуори.

Новият доклад на IUCN беше представен в началото на срещата на ООН по въпросите на климата, която се провежда в Бон. На нея световните лидери ще работят за въвеждането в действие на Парижкото споразумение за климата от 2015-та година.

„Защитата на световното природно наследство е международна отговорност на същите онези правителства, които са подписали Парижкото споразумение“, каза в Бон Ингер Андерсен, генерален директор на IUCN. „Този доклад изпраща ясно послание: климатичните промени се развиват бързо и не щадят най-ценните съкровища на нашата планета. Това подчертава необходимостта от бързи и амбициозни национални ангажименти и действия за прилагане на Парижкото споразумение“, добави той.

Климатичните промени са един от редицата факторите, които се отразяват негативно на около една трета от 241-те обекта от списъка на ЮНЕСКО за световно културно и природно наследство. Най-голямата заплаха за обектите от този списък са инвазивните видове, следвани от глобалното затопляне, а след него се нареждат фактори като неустойчивият туризъм, следван от други проблеми като бракониерството и строителството.

Наследникът на британската корона и природозащитник принц Чарлз заявява, че „климатичните промени се превръщат в най-бързо нарастващата заплаха, а нейните последици са видими в много от природните обекти. Този доклад подчертава необходимостта от спешно ускоряване на глобалния отговор на изменението на климата“. Очаква се още 55 обекта по света да бъда засегнати от изменението на климата в бъдеще, освен ако затоплянето не се ограничи.

„Зоните на природното световно наследство също така имат решаваща роля за развитието местните икономики и средствата за препитание“, подчертава Тим Бадмън, директор на Програмата за световно наследство на IUCN. „Разрушаването им може да има опустошителни последици, които надхвърлят тяхната изключителна красота и природна стойност. В националния парк на Перу Хуаскар, например, топенето на ледниците засяга водоснабдяването на хората„, добави той.

Докладът включва и някои положителни примери, които демонстрират, че унищожаването на най-ценните елементи и кътчета на природата може да бъде спряно. В националния парк Комое в Кот д’Ивоар например, популациите от слонове и шимпанзета се възстановяват благодарение на по-доброто управление и международната подкрепа след края на конфликтите.

Като цяло обаче броят на обектите с положителен статус спада, което принуждава Андерсен да попита: „Ако не можем да осигурим висококачествена защита за най-ценните природни обекти в света, какво да кажем за способността ни да изпълняваме колективните си ангажименти към планетата, включително Парижкото споразумение?“.