Една от най-тревожните загадки в съвременната икономика е спадащият дял на богатството, отиващо в ръцете на работниците. Все по-малка част от генерираните от икономиката приходи се падат на тези, които работят, и все повече отива при тези, които притежават активи.
Тази тенденция е притеснителна защото допринася за увеличаващото се неравенство – бедните хора притежават много по-малко земя и капитал в икономиката, отколкото богатите. Обезценяването на работниците също така може да повиши безработицата, социалните размирици и цялостното безпокойство в обществото. Никой не би искал да види как капитализмът се трансформира в някаква дистопия като предвижданата от Карл Маркс. Заради това макар засега спадът на дела на работещите в доходите все още да е сравнително умерен, икономистите се надпреварват да диагностицират причината преди проблемът да се влоши още повече.
Наскоро много внимание предизвика идеята, че силата на монополите може да е причина за негативните тенденции. Докладът на група икономисти от Харвард , който очертава тази връзка, обаче показва, че на тези фактори може да се припишат само 20% от промените в баланса между работници и капиталисти. Това означава, че трябва да бъдат преразгледани и други възможни обяснения за девалвацията на труда – като автоматизацията и глобализацията.
Екип икономисти от Международния валутен фонд (МВФ) твърдят, че виновникът не е само автоматизацията или само изнасянето на работни места в чужбина, а взаимодействието между тези две тенденции. Като доказателство те посочват факта, че делът на труда в доходите спада не само в богатите страни, но и в развиващите се държави.
Ако причината бе само в глобализацията, това нямаше да се случва. Стандартните теории за търговията предполагат, че тъй като богатите страни разполагат с много капитал, а бедните имат много работна ръка, когато започнат да търгуват помежду си, делът на трудещите се в приходите ще спадне там, където работната ръка е по-оскъдна – т.е. в богатите страни. Същевременно обаче би трябвало да нараства в бедните държави, където преди това работната ръка е била в излишък. Но не това се случва на практика.
Същевременно, ако автоматизацията тепърва започва да ощетява работниците, развиващите се страни не би трябвало да преживяват спад на дяла на труда в приходите едновременно с богатите, тъй като в технологично отношение изостават с десетилетия от тях. Авторите на доклада изтъкват, че инвестиционните стоки – машини, превозни средства, компютри и т.н. – не са станали много по-евтини в развиващите се страни, както се е случило в богатите държави. Така че решаването на пъзела се свежда до следното: защо делът на труда спада и в развиващия се свят?
Икономистите от МВФ предлагат своя хипотеза. Според тях това е свързано с видовете индустрии, които съществуват в бедните държави преди и след като се отворят за търговия с богатите. Докато бедните страни са изолирани от глобалната икономика, те обикновено се специализират в сфери, които разчитат на евтин труд – земеделие, нискотехнологични услуги, производства с висока интензивност на труда. Местните земевладелци и други собственици на капитал се справят добре, но нямат шанс да станат наистина богати, защото всякакви инвестиции в механизация и технологии е подбивана от морето от нископлатена работна ръка. Така че те изобщо не си правят труд да инвестират. Този недостиг на капиталови инвестиции се изостря от неразвитите или нефункциониращи финансови системи.
Но когато такъв беден пазар се отвори към глобалната търговия, богатите страни започват да прехвърлят там производствени работни места. Тези работни места предлагат по-добри възможности за работниците, но и много по-добри възможности за капиталистите. Докато капиталистите в САЩ, Япония или Франция забогатяват, съкращавайки разходите за труд като прехвърлят работни места в Китай, то китайските капиталисти забогатяват, защото вече имат възможност да изграждат огромни бизнес империи.
Икономистите от МВФ смятат, че глобалната финансова интеграция трябва да помогне за намаляване на натиска върху трудещите се в бедните страни. Ако щатски, европейски, японски и тайвански компании са способни да инвестират в развиващи се пазари като Китай, притокът на чуждестранни пари ще повиши приходите на местните работници и чрез конкуренция ще понижи печалбите на местните собственици на капитал.
По отношение на дисбалансите в богатите страни аргументът на икономистите е, че автоматизацията и глобализацията действат съвкупно. Компании от богатите държави могат да изнесат производства с висока интензивност на труда като електроника, играчки или дрехи в Китай и Бангладеш. Същевременно тези компании са способни и да купуват усъвършенствани машини и роботи за високотехнологични производства. В резултат на това работниците в богатите държави, където преди производствените работни места бяха повече, биват ощетявани както от свободната търговия, така и от евтината автоматизация.
С други думи и двете най-конвенционални обяснения за нарастващото неравенство и спадащото заплащане могат да са едновременно правилни. Перфектната буря от роботи и свободна търговия – зареждана и от силата на монополите – може да е причината за прехвърлянето на власт от пролетариата към капиталистите. Предвид всички действащи фактори истинският въпрос може би е защо работниците не са в дори още по-тежко положение.
About The Author
