Гражданското образование в България е на незадоволително ниво, показват резултатите от Международно изследване на гражданското образование – ICCS 2016, в което са взели участите близо 3 хил. ученици от нашата страна на възраст около 14 години (осми клас). Относително слабите резултати на нашата образователна система се дължат основно на голямата разлика в представянето между учениците с различен социално-икономически произход.
Влияние вероятно е оказала и структурата на изследването, която поставя анализирането и обосноваването на обществените процеси пред познаването им в съотношение 75:25. У нас преди 8-ми клас за гражданското образование се разчита на часовете по история и география, които обаче са така натоварени откъм съдържание, че не позволяват отделяне на достатъчно време за анализ и обосноваване.
Образователна ни система все пак повишава резултатите си спрямо предходното изследване от 2009 г. значително – от 466 на 485 т. Но както и преди 7 години, резултатът отново е далеч под средното ниво, което също се е повишило от 500 на 517 т. Това означава, че страната ни е била част от общата тенденция за подобрение на гражданското образование, но не е наваксала нищо от изоставането си. През този период Швеция е повишила представянето си с 42 т., а Руската федерация – с 38 т. Италия, която все още се възстановява от последиците от икономическата криза, показва най-сериозно влошаване с резултат с 6 т. по-нисък спрямо 2009 г.
България е последна сред държавите от Европа като изпреварва само такива от Южна и Централна Америка. Средният резултат на 12-те други страни от ЕС, участващи в изследването е 536 точки, като само Латвия и Малта са приблизително на нашето равнище. Общият резултат на България се влияе силно от големия дял ученици с резултат от най-ниското четвърто ниво или под него. Техният дял е 22%, по-малък само от този в Перу и Доминиканската република, докато в повечето от европейските страни той е незначителен – например за Хърватия е едва 4%.
Подобно на резултатите от PISA, това изследване също показва сериозно неравенство в представянето на учениците, което по всяка вероятност е свързано с нарастващото социално-икономическо неравенство в обществото. Тази теза се подсилва допълнително от факта, че страната ни има най-голямата разлика в представянето на учениците, в чиито домове има под/над 26 книги – цели 99 т. Децата от семейства с повече книги изкарват само 6 т. по-малко от връстниците си в другите страни. Онези, в чиито домове книгите са недостатъчни пък изкарват с 53 т. по-малко спрямо средното ниво за ученици от други страни в същото положение. Значителни разлики се разкриват и в корелация със високия социално-икономически статус на родителите (47 т.) и тяхното образование (76 т.). Повечето държави използват образователната система, за да компенсират лишенията, които децата търпят вкъщи, но не и нашата.
Разликата между половете също е значителна, като във всички изследвани страни момичетата се справят по-добре с гражданското образование от момчетата. Средният им резултат е 25 т. по-висок, като за България тази разлика е втората най-голяма – цели 37 т. Резултатите на двата пола не се различават значително само във Фламандския регион на Белгия.
Резултатът на България е предвидимо нисък, доколкото страната ни е на предпоследно място сред участващите в проучването страни по средства, отделени за образование като дял от БВП. Със скромните 3.5% за 2016 г., които се увеличават с 0.1% през тази година, страната ни изпреварва само Доминиканската република. Непосредствено пред нас са Хонг Конг и Перу, а най-близките европейски страни – Хърватия и Руска федерация – отделят по 4.2% от БВП. България изпреварва само няколко южноамерикански страни по дела на хората, разполагащи с достъп до Интернет, които са 57% от населението у нас, при 70% за Хърватия и над 90% за Холандия и скандинавските страни.
Достъпът до Интернет е все по-определящ за гражданската активност в резултат от упадъка на печатните медии. Само 26% от учениците (20% за България) са разчитали на вестниците, за да се информират за новините спрямо 41% седем години по-рано. Следващото международно изследване на гражданското образование ще се проведе през 2022 г.
About The Author
