В края на миналата седмица вниманието на политическите и икономически кръгове по цял свят бе привлечено от масовите арести на саудитски бизнесмени, медийни фигури и членове на кралското семейство. Сред засегнатите от чистките са десетина принца, сред които и Ал-Уалид бин Талал – един от най-богатите хора в света, който има значителни инвестиции в какво ли не от Citibank и Twitter до компанията-майка на Fox News. В миналото той е правел бизнес и с Доналд Тръмп, но по време на предизборната кампания в САЩ се превърна в негов критик, с което предизвика Twitter гнева на бъдещия президент.
Действията срещу Ал-Уалид и другите официални лица са представяни като резултат от тайно разследване, проведено от „върховният комитет за борба с корупцията”. Според представители на правителството, цитирани от държавната информационна агенция, кралският декрет за създаване на този комитет „предвещава бъдеще на твърдост срещу тези, които се опитват да подкопаят способностите на родината”.
Каквото и да е официалното обяснение, по целия свят ставащото се разчита като заграбване на власт от страна на набиращия сила коронован принц. „Мащабната кампания за арести изглежда като поредния ход за консолидиране на властта на коронования принц Мохамед бин Салман, любимия син и главен съветник на крал Салман. Кралят издаде декрет за създаването на нов антикорупционен комитет, оглавяван от коронования принц, само часове преди този комитет да нареди арестите”, описва ситуацията New York Times.
Арестуваните мъже са държани в балната зала на луксозния хотел Ritz-Carlton в Риад, тъй като „няма затвор за кралски особи”, както казва един източник от Саудитска Арабия.
Развитието в Саудитска Арабия представлява ключов момент и за външнополитическата върхушка във Вашингтон, която има един вид споразумение с Мохамед бин Салман и посланика на Обединените арабски емирства в САЩ Юсуф ал-Отаиба. Въпросният посланик полага големи усилия да промотира саудитския принц сред важните фактори във Вашингтон през последните години.
Негласното споразумение е ясно – ОАЕ и Саудитска Арабия ще наливат милиони долари в политическата екосистема на Вашингтон и ще рекламират „реформите” на принца, а политическият елит в САЩ ще се прави, че искрено им вярва. Принцът наистина получава възхвали за някои свои политики, например готовността да преосмисли забраната на жени да шофират.
Междувременно обаче 32-годишният Мохамед бин Салман налага опасно импулсивна и агресивна регионална политика, която включва засилване на напрежението с Иран, катастрофалната война в Йемен и блокадата на привидния съюзник Катар. Тези политики са катастрофални както за милионите хора, понасящи последствията – най-вече гладуващото население на Йемен – така и за самата Саудитска Арабия. Принц Салман обаче задълбава все по-дълбоко в тях, а поддръжниците му във Вашингтон се правят, че не забелязват.
Празните приказки за реформи в Саудитска Арабия наскоро бяха опровергани и от масовите арести на религиозни фигури и репресиите срещу всичко, което дори минимално се различава от пълна подкрепа за Мохамед бин Салман.
Последните чистки идват дни след като Джаред Кушнер – зет и съветник на Тръмп, както и близък съюзник на Отаиба – посети Риад. Само часове по-рано Тръмп публикува в Twitter съобщение, което е странно дори за неговите стандарти: „Ще съм изключително благодарен, ако Саудитска Арабия направи първичното публично предлагане на петролната си компания Aramco на Нюйоркската борса. Важно е за Съединените щати!”
Доколкото изобщо имаше някакъв легитимен дебат около Мохамед бин Салман, той свърши с чистките. Неговият стремеж да консолидира властта си вече е твърде очевиден, за да бъде игнориран. Това създава много трудна ситуация за хората от света на вашингтонските тинк-танкове, които ще трябва да изпълнят своята част от споразумението. Само един от тамошните тинк-танкове – Институт по Близкия Изток – е получил 20 млн. долара от ОАЕ.
Тук не трябва да има объркване – Мохамед бин Салман е проект на Обединените Арабски Емирства, което представлява странно развитие предвид размера на двете държави. „Отношенията ни с тях се основават на стратегическа дълбочина, споделени интереси, и най-важното – надеждата, че ние можем да оказваме влияние върху тях, а не обратното”, заявява Отаиба в свои писма, които преди време изтекоха публично.
През последните две години посланикът лансира саудитския принц сред хората във Вашингтон и ги уверява в ангажираността му с модернизацията и реформирането на Саудитска Арабия. Когато бъде притиснат с въпроси за липсата на резултати, Отаиба обикновено признава, че предстои още много работа по реформаторския проект. Той обаче настоява, че прогрес все пак има, а принц Салман представлява най-добрият шанс за региона.
„Не мисля, че някога ще видим по-прагматичен лидер на тази страна. Затова е важно да се ангажираме с тях, това е начина на извлечем най-много резултати от саудитците. Смятам, че Мохамед бин Салман е далеч по-прагматичен, отколкото показват публичните му позиции”, заявява Отаиба в един от изтеклите имейли. Едно от писмата, в което посланикът представя вижданията си за саудитския принц е до колумниста на Washington Post Дейвид Игнатиус.
В същото писмо Отаиба благодари на журналиста за негов материал са Салман:
„Благодаря ти, че отдели време да се срещнеш с Мохамед бин Салман. Ти си човек, който познава региона добре, и от материала ти се вижда, че си започнал да виждаш това, за което ние говорим от две години – промяна! Промяна на отношението, промяна на стила, промяна на подхода.
Смятам, че всички ще се съгласят колко са нужни тези промени за саудитците. Така че с облекчение виждам, че виждате това, което ние виждаме и се опитваме да разпространим. Вашият глас и уважението, с което се ползвате ще бъдат голям фактор за убеждаването на разумните хора да вярват в това, което се случва. Нашата работа сега е да направим всичко възможно да подсигурим успеха на Мохамед бин Салман.
Сред необичайните ходове напоследък е ѝ това, че Саудитска Арабия нае ПР фирмата Harbour Group, която от дълги години обслужва ОАЕ и е ръководена от личния приятел на Отаиба Ричард Минц. Друг приятел на посланика – Ричард Кларк, е председател на Института по Близкия Изток. В миналото Кларк бе известен най-вече с публичното си извинение към жертвите на атентатите от 11 септември заради провала на разузнавателните служби. Той също така бе брутален в критиките си към Саудитска Арабия в навечерието на атаките. В днешно време обаче той лично лобира пред саудитците да осигурят финансиране на института – в резултат на което посолството му е написало чек за 500 хил. долара. Майкъл Петрузело, дългогодишен агент на влияние на Саудитска Арабия във Вашингтон, също е член на борда на Института по Близкия Изток.
В другите страни от Персийския залив, управлявани от затворени династии, се наблюдават подобни противоборства. В Абу Даби коронованият принц Мохамед бин Зайед, шеф и ментор на Отаиба, отдавна бе в конфликт с предишния саудитски престолонаследник – Мехамед бин Наиф, като дори го наричаше публично „маймуна”. Зайед и Отаиба видяха в Салман начин да премахнат Наиф и да упражняват контрол над по-големия си съсед чрез младия принц. Кампанията беше успешна и Наиф бе премахнат, което до голяма степен бе приветствано във Вашингтон.
Учените и тинк-танковете, финансирани от Саудитска Арабия и ОАЕ заявяват, че се гордеят със способността си да говорят и пишат свободно, и се наежват при всяко предположение, че финансирането корумпира интелектуалния им продукт. Техните претенции за независимост винаги са били съмнителни, но ставащото в Саудитска Арабия в момента ще ги подложи на проверка както никога досега.
About The Author
