Докато управляващите бранят със зъби и нокти митичната стабилност и се надпреварват да се хвалят с икономически растеж от 3%, сметките за вода, електричество, отопление, както и наем или ипотека, представляват над 40% от разполагаемия доход за все повече хора у нас. Над тази граница, според Евростат, жилищните разходи се превръщат в прекомерно бреме.
Делът от населението в България, попадащо в тази категория, расте устойчиво от 2010 г. насам, което може да се отдаде на това, че цените на битовите услуги растат по-бързо от доходите, както и на препускащото подоходно неравенство в страната, което е най-високото на континента. И икономическият растеж, и стабилността не се разпрострират равномерно върху населението.
Така през 2010 г. само 5.3% от живеещите в градовете отделят над 40% от доходите си за жилище, докато средния за ЕС дял е значително по-голям – 12.6%, заради високите наеми и ипотеки на Запад. В следващите години обаче страната ни достига и задминава средноевропейските нива и през 2016 г. е на 4-то място по този показател след Гърция, Дания и Германия. България обаче е само след Гърция, ако към населението от големите градове добавим и малките и селата. Така цели 20.7% от хората у нас заделят твърде голям дял от доходите си за жилищните разходи.
По дела на обременените от битовите сметки хора в селата България е на второ място, отново изпреварвана само от най-тежко пострадалата от икономическата криза Гърция. България е и една от малкото страни, заедно с Румъния и Хърватия, в които битовите сметки са по-голяма тежест в селата, отколкото в градовете. Близо 1 от 4 живеещи в българско село отделя прекалено голяма част от доходите си за тях, докато средно в селските райони на ЕС в такова положение са 1 от 10 души. Този дял се е увеличил четирикратно у нас от 2010 г. насам, което означава, че хората в селата са усетили само покачването на цените, но не и икономическия растеж, за който иначе са слушали много от медиите.
Децата, живеещи в домакинства, за които жилищните разходи са прекомерни, са 21.6% при средно 10% за ЕС. Делът на хората над 65-годишна възраст в такива домакинства е, макар и минимално, по-висок дори от този в Гърция – 26.1% при 10.5% за ЕС.
Можем да заключим, че това се дължи на ръста на свързаните с дома битови сметки, а не на наем/ипотека или данъците, поради няколко причини. На първо място, данъците върху имотите у нас са изключително ниски, особено за собствеността след основното жилище и за големите квадратури, които на Запад се облагат в пъти повече. Ако се чудите как бизнесмени могат да си позволят да изкупят историческите центрове на редица градове, начело със София, и да чакат те да се срутят, за да построят на тяхно място модерни кооперации, данъчната система е отговорът. По настояване на МВФ този тип данъци бяха силно завишени в Гърция, което в комбинация с рецесията изстреля страната на първо място по тежест на жилищните сметки.
Наемите или ипотеките също не са източник на затрудненията на българите, тъй като приблизително 80% от тях живеят в собствено жилище, а едва 2.6% изплащат ипотека. За сравнение, в Германия само 25% обитават собствен изплатен дом, докато половината население живее под наем. В Дания общността на собствениците без ипотека е още по-камерна – 14.4%, в Швеция – 10.4%, а в Холандия – 8% – десет пъти по-малко. В тези страни наемите и ипотеките са причината част от хората да заделят над 40% от доходите си за жилище, но у нас това явление е все още в начален етап.
Няма съмнение, че в следващите години делът на живеещите под наем и изплащащите жилище ще се увеличава, но дотогава прекомерните жилищни разходи у нас ще продължат да се дължат на комбинацията от ниски доходи с високи битови сметки. Тази теза се потвърждава и от статистиката – затруднените от жилищни разходи собственици без ипотека, са 19.6%, докато онези с ипотека са малко повече – 23.2%
About The Author
