По-високи данъци върху доходите на богатите ще спомогнат за намаляване на неравенството, без това да има отрицателно въздействие върху растежа, заявява Международния валутен фонд (МВФ).
Базираната във Вашингтон институция използва последния си доклад за фискалните политики, за да опровергае твърдението, че икономическият растеж ще пострада, ако правителствата в развитите западни държави принудят най-богатия 1% от населението да плаща повече данъци.
Според МВФ данъчната теория предполага, че трябва да има „значително по-високи” данъчни ставки за високите доходи, а аргументът, че такъв удар по богатите би бил лош за растежа, не издържа на проверка. „Емпиричните резултати не подкрепят този аргумент, поне що се отнася за нива на прогресивно облагане, които не са прекомерни”, се казва в доклада на влиятелната финансова институция. МВФ добавя, че е добре да се обмислят различни типове данъци върху богатството.
Докладът не споменава конкретни държави и не предлага специфични ставки за облагане на хората с най-високи приходи. МВФ обаче подчертава, че понижаването на данъците за „единия процент” вече е отишло твърде далеч – силен намек, че фондът има съмнения относно плановете на президента на САЩ Доналд Тръмп за нови данъчни облекчения за богатите. МВФ заявява, че по-високи данъци за богатите са нужни, за да се адресира нарастващото неравенство – аргумент, използван от лидера на британската Лейбъристка партия Джереми Корбин и неговия финансов министър в сянка Джон МакДонъл.
Анализаторите от МВФ посочват, че повечето развити икономики на Запад са преживели значително повишаване на доходното неравенство през последните три десетилетия, като този процес е движен основно от нарастващите приходи на най-богатия 1% от населението.
Според фонда традиционно правителствата са се стремели да направят обществата си по-малко неравнопоставени, като са налагали по-високи данъци върху богатите и са използвали постъпленията, за да помагат на хората в по-тежко положение – било то директно или чрез обществени услуги. Авторите на доклада обаче са установили, че данъчните системи са станали значително по-слабо прогресивни през 80-те и 90-те години и след това са останали почти непроменени – макар нарастващото неравенство да увеличава нуждата от по-прогресивен подход.
Ръководителят на звеното по фискални въпроси в МВФ Виктор Гаспар посочва, че в богатите страни от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие най-високата данъчна ставка за доходите е спаднала от средно 61% през 1981 г. до 35% през 2015 г. „В добавка към това данъчните системи реално са по-малко прогресивни отколкото посочват официалните ставки, тъй като богатите индивиди имат по-голям достъп до различни данъчни облекчения. Установихме, че някои развити икономики могат да увеличат прогресивността на подоходното облагане без да навредят на икономическия растеж, стига тази прогресивност да не е прекомерна”, пише Гаспар в блога на финансовата институция.
Според изследването на МВФ в периода 1985-1995 г. преразпределението чрез данъчната система е компенсирало 60% от увеличаването на неравенството, предизвикано от пазарните сили. Между 1995 г. и 2010 г. обаче данъците върху доходите не са успели да отговорят на продължаващото увеличаване на неравенството.
В доклада също така се заявява, че трябва да се търси решение на проблема с неравенството и чрез насочване на публичните разходи към политики, подпомагащи бедните. „Въпреки постигнатия прогрес, в много страни съществува несъответствие в достъпа до качествено образование и здравеопазване между групите с различни доходи”, отбелязва Гаспар. Той добавя, че в богатите държави хората с университетско образование живеят средно с до 14 години повече, отколкото тези с по-ниски образователни степени.
„Публичните разходи могат да бъдат разпределени по-добре – например чрез прехвърляне на част от бюджета за образование и здравеопазване от богатите към бедните, без това да води до промяна на общите разходи за тези сфери”, изтъкват експертите от МВФ.
В отделен доклад за глобалната финансова стабилност МВФ заявява, че ще са нужни няколко години, за да могат централните банки да върнат лихвите към по-нормални нива, тъй като съществува риск за устойчивостта на икономическото възстановяване. Същевременно докладът подчертава рисковете от това продължителните фискални стимули да доведат до надуване на нови балони. Според фонда в сегашните условия твърде много пари са насочени към твърде малко активи, осигуряващи някаква доходност.
Във Великобритания лейбъристите, които призовават за по-високи данъци за богатите, посочват изводите на МВФ като доказателство за нуждата от по-справедлива данъчна система. В своя предизборен Манифест лейбъристите призовават за данъчна ставка от 45% за печелещите над 80 хил. паунда годишно и 50% за доходи нас 123 хил. паунда.
„МВФ подкрепя аргумента за по-справедлива данъчна система, с който ние излязохме на последните избори. Няма доказателства в подкрепа на тези, които всяват страх за ефектите от това богатите да плащат по-справедливи данъци”, коментира лейбъристкият финансов министър в сянка Джон МакДонъл. „Консерваторите не само че вече понижиха най-високите ставки, но и планират да осигурят на супербогатите и големите корпорации данъчни подаръци за милиарди”, добавя той.
Въпреки твърденията на министри от правителството на Тереза Мей, че данъчният план на лейбъристите ще доведе до политически и икономически щети, МакДонъл счита, че такава реформа не само ще работи, но и ще бъде популярна. „С всеки изминал ден аргументите за смяна на посоката във финансовата политика нарастват. Вместо да се занимава с вътрешнопартийни боричкания, финансовият министър Филип Хамънд трябва да се вслуша в призивите на лейбъристите да по-справедливи данъци и увеличаване на инвестициите, така че да изградим икономика за мнозинството, а не за малцина”, изтъква той.
Тереза Мей многократно е атакувала тезите на лейбъристите като екстремистки и тази седмица заяви, че Корбин и МакДонъл се намират „на планетата Венецуела”. Британският премиер обаче призна по време на скорошната конференция на нейната партия, че общественото мнение изглежда става по-благосклонно към някои от идеите на лейбъристите, отколкото към стратегията на консерваторите. „Смятахме, че има политически консенсус. Джереми Корбин промени това”, заяви Мей.
Финансовото министерство трябва да представи следващия държавен бюджет идния месец, като все още няма яснота дали правителството ще настоява да изпълни плановете за нови данъчни облекчения за хората с по-високи доходи.
България е една от държавите с най-ниски корпоративни данъци и данъци върху доходите на богатите физически лица, като бремето пада върху обикновените работещи с минимални или близки до минималните доходи. Подпиши петицията за преразпределяне на данъчната тежест в България, като използваш платформата за подпис:
About The Author
