Кулминацията в 4-дневните възпоменателни прояви в Боливия, посветени на 50-годишнината от гибелта на легендарния латиноамерикански революционер Ернесто Че Гевара, е днес, навръх точната дата на убийството му.
След като на 8 октомври 1967 г. е пленен заедно с още няколко свои съратници от Армията за национално освобождение (ELN), водещи партизанска война срещу тогавашния боливийски военен режим, на следващия ден – 9 октомври, Че е разстрелян в училището на планинското селце Игера, разположено на около 1200 км от Ла Пас.
След това, заедно със също убитите му другари, е откаран с хеликоптер за идентификация в моргата на отдалечения на 40 км от селото областен център Вайегранде. Именно там са направени известните снимки с военните около трупа му. Там се взима и решението ръцете му да бъдат отрязани, като „доказателство”, че именно той е убитият.
Телата на Че и на другите партизани са заровени тайно, за да не стане мястото обект на поклонение. Десетилетия наред из Андите броди легендата, че „Свети Ернесто от Игера” всъщност не е убит и скоро пак ще дойде, за да помогне на бедните да се освободят.
Чак 30 години по-късно – през 1997 г., екип на кубински и аржентински изследователи и учени успява да установи мястото на погребението и открива останките на Че и другарите му, заровени под пистата на военното летище във Вайегранде. Те са есхумирани и пренесени в Куба. Днес почиват в специален мемориален комплекс в кубинския град Санта Клара. Кубинското възпоменание за Че вчера и днес бе именно край този мемориал.
Лява Латинска Америка фокусира почитта си към Че през тези дни върху честванията в Боливия, и по-специално във Вайегранде, където се събраха над 20 000 души. Откакто през 2006 г. президент на Боливия стана Ево Моралес, масовите възпоменателни прояви за Че Гевара са традиция.
Тази година заради половинвековния юбилей събитията бяха особено многобройни, а възпоменанията започнаха още на 6 октомври, включвайки също дискусии и обсъждания с активисти на социални и антиимпериалистически движения от целия континент, както и от други части на света. Посланието на всички е, че гибелта на Че Гевера не бива да е повод за тъга и носталгия, а импулс за разрастване на революционната борба.
Във Вайегранде в тези дни няма нито едно свободно място по хотели и хостели. Специално за продължаващите да прииждат участници в честванията е организиран палатков лагер на територията на местния университет за около 4000 души.
Именно в този палатков лагер дойде да прекара нощна на 7 срещу 8 октомври и президентът на Боливия Ево Моралес. А в ранни зори на 8-ми пое с множеството на поход към Игера – лобното място на латиноамериканския герой.
Редом с него крачеха двама от оцелелите съратници на Че от боливийската епопея – кубинците Помбо (Хари Вийегас Тамайо) и Урбано. В Игера бяха поднесени цветя и венци в превърналото се в светилище местно училище, където е бил убит Че. Състоя се и вълнуващ митинг.
След това боливийският президент се върна с хеликоптер във Вайегранде, където се състоя още една емоционална проява – в местната болница. Там през последните дни вървеше специална съвместна инициатива на кубински и боливийски лекари. Те приемаха пациенти безплатно, демонстрирайки така продължаването на заветите на Че, който е бил лекар. Бе отправено и посланието, че и за двете страни – Куба и Боливия, медицинските грижи за преди всичко хуманитарна мисия и същинска защита на човешкия живот, а не бизнес.
На митинга в болницата се събраха хиляди хора, а на сцената до Ево Моралес беше кубинският вицепрезидент и ветеран от революционните борби Рамиро Валдес, дъщерята на Че Гевара – Алейда Гевара (също лекар), братът на Че – Рамиро Гевара, синът на един от загиналите в боливийската епопея герои Коко Передо, ветеранът от перуанското партизанско движение Ектор Бехар. Там бяха и споменатите Помбо и Урбано – оцелелите от отряда да Че.
Поради разликата във времето основните събития от днешния ден – 9 октомври, тепърва предстоят във Вайегранде и в Игера.
В България 50-годишнината от гибелта на Че Гевара се отбелязва днес с кръгла маса под надслов „Бъдещето на революцията?”, организирана от Центъра по латиноамериканистика към Софийския университет „Св. Кл. Охридски”. Ще бъде припомнен бунтовният житейски път на латиноамериканския революционер, превърнал се в най-универсалната и разпознаваема ляворадикална икона в света. Освен това ще се дискутират и съвременните революционни пътища за социална промяна – най-вече в Латинска Америка, както и в останалия свят.