Аз съм милиардер. Моля, повишете ми данъците

Том Стайър, Los Angeles Times*

Като милиардер аз бих спечелил значително от данъчните облекчения, предложени от президента Доналд Тръмп и Републиканската партия. Аз обаче силно се противопоставям на идеята данъците за богатите и корпорациите да бъдат намалени дори с още един цент.

Причината за позицията ми е проста: Съкращаването на данъците за богатите отнема от финансирането на критично важни обществени програми, на които разчитат американските семейства.

Данните от последните три десетилетия доказват, че данъчните облекчения за богатите не водят до „просмукване” на богатството надолу към работещите хора, нито спомагат за растежа на цялостната икономика. От ерата на Рейгън насам републиканците предписват съкращаването на данъци за богатите и корпорациите като панацея. Но всеки път когато приложат теорията си на практика, богатите стават по-богати, а всички останали биват изоставени. След като съкращенията на данъци свият приходите на правителството, нужни за финансиране на жизненоважни услуги като общественото образование, здравеопазването и системата за социална сигурност, републиканците се възползват от възможността да свият тези програми.

Вземете предвид Канзас, където наскоро републиканците имаха шанс да осъществят фантазиите си и да приложат екстремен анти-данъчен експеримент. През 2012 г. те съкратиха рязко данъците и обещаха фантастичен икономически растеж. Вместо това тяхната схема издълба голяма дупка в бюджета на щата. Последвалия недостиг на приходи наложи жестоки съкращения на общественото образование и други важни програми, ощети работещите семейства и прогони бизнеси извън щата.

Подобни експерименти на национално равнище докараха САЩ до ръба на опасно икономическо неравенство. Днес най-богатият 1% от населението прибира над 20% от генерирания годишен приход. Това е над двойно по-голям дял, отколкото богатите хора са прибирали през 70-те години на 20 век. Същевременно доходите на работническите семейства в страната стагнират.

Такава степен на неравенство показва, че се намираме в голяма криза, но въпреки това републиканците предлагат да я изострят като отнемат още трилиони долари от приходите на държавата. Плановете на републиканците ще вкарат страната в коловоза на перманентното икономическо неравенство – и може би това е целта.

Някои представители на управляващата класа полагат съгласувани усилия да разширят пропастта между бедни и богати. Една представляваща могъщи интереси банда, водена от братята Кох, стартира кампания в подкрепа на данъчната реформа още преди да е ясно какво се предлага.

Тази коалиция от богати консерватори изхарчи десетки милиони долари, за да заблуждава американската публика по въпроса за данъците. Налага им се да го правят. Президентът на спонсорираната от Кох група „Американци за просперитет” Тим Филипс наскоро правдиво отбеляза по отношение на „средностатистическите” си сънародници следното: „Ако те смятат, че просто някаква група от богати корпорации или силни специални интереси натискат за своите финансови интереси, ще се провалим”. С други думи – ако консервативната коалиция успее да прикрие истината, инвестицията ще се отплати.

Тази кампания илюстрира защо икономическото неравенство представлява сериозна заплаха за демокрацията. В нашата политическа система парите са власт. Колкото повече позволяваме републиканците да концентрират лъвския дял от богатството в ръцете на малцина, толкова повече власт ще имат тези малцина богати. И те ще използват тази власт, за да продължат да пренаписват правилата както на икономическата, така и на политическата ни система в своя полза.

По време на кандидат-президентската си кампания Доналд Тръмп обеща да „поправи подправената система” – явно е имал предвид, че възнамерява да я подправи така, че завинаги да облагодетелства милиардери като него.

Поправянето на системата ще изисква да признаем, че американската средна класа е преживяла най-добрия си период на растеж в периода 1950-1970 г. Това бяха времена, в които ефективната данъчна ставки за богатите беше над 40%, а САЩ се превърнаха в лидер на световната икономика. Ще изисква и да мислим за инвестициите не като за нещо, правено изцяло от частния сектор, а като категория, която обхваща публичните разходи.

Големите инвестиции в американския народ могат да се считат за най-важния фактор за успехите, постигнати от държавата. Но заради алчност и егоизъм някои са решени да се противопоставят на такива инвестиции при всяка възможност. След като акумулираха почти всички ползи от икономическия растеж през последното десетилетие, милиардери като Тръмп – и мен – могат спокойно да си позволят да платят справедлив дял.

Така че нека повишим данъците на богатите и да използваме парите за директни инвестиции в американския народ – като подобряваме инфраструктурата, насърчаваме чистата енергия, засилваме общественото образование и разширяваме достъпното здравеопазване. Нека да повишим заплащането, за да стимулираме икономическия растеж и създаването на работни места. Това е единственият начин да създадем цялостен просперитет, да възстановим средната класа и да дадем на работническите семейства справедлив дял от богатството.

Във времена като тези има само една отговорна позиция, която мога да заема. Аз съм милиардер – моля, повишете ми данъците.

*Том Стайър е президент на прогресивната обществена организация NextGen America.

България е една от държавите с най-ниски корпоративни данъци и данъци върху доходите на богатите физически лица, като бремето пада върху обикновените работещи с минимални или близки до минималните доходи. Подпиши петицията за преразпределяне на данъчната тежест в България, като използваш платформата за подпис: