Тази седмица Съединените щати преживяха най-смъртоностната масова стрелба в модерната си история. Поне 59 души бяха убити, а над 500 бяха ранени. Точно така, няма грешка – 500 ранени при единичен инцидент.
Докато десетки хиляди души се наслаждаваха на музикален фестивал на улиците на Лас Вегас, 64 годишният Стивън Падок наблюдава от хотелската си стая, намираща се на 32 етаж. Падок разполага с 19 пушки и стотици куршуми – лесно достъпно количество в една страна, в която има повече оръжия, отколкото хора. Минути след 10 вечерта той открива огън по неподозиращата тълпа. В тази ситуация хората за безпомощни мишени.
Никаква скъпоструваща стена по границата с Мексико не би предотвратила това. Никаква забрана за влизане в САЩ на мигранти и бежанци от случайно определени мюсюлмански страни не би помогнала в случая.
Падок, както и мнозинството от извършителите на масови стрелби в страната, е бял американец. Този прост факт променя напълно как този ужасяващ момент бива обсъждан в медиите и обществото. Белотата някак си предпазва човек от това да бъде наричан терорист.
A „lone wolf“ gunman opened fire on people attending a country music festival in Las Vegas, police said. https://t.co/rGJ5SIDp3B
— USA TODAY (@USATODAY) October 2, 2017
Крайните заключения за стрелби, извършени от хора от не-бели групи, често водят до разсъждения за вредността и разрушителността на тези групи като цяло. Когато човек, представящ се за мюсюлманин извърши нещо ужасно, мнозина от десницата ни казват, че ислямът е проблемът. От векове наред актове на насилие, извършени от афроамериканци, водят до активизиране на расистки клишета и в крайна сметка до криминализация и дехуманизация на цяла етническа група.
В този случай също е в сила контрастът между това как биват третирани привилегированите хора и как – останалите. Бели мъже, които прибягват до подобно насилие, биват характеризирани преди всичко като изолирани „вълци-единаци”, които по никакъв начин не са свързани с другите. Никой друг не получава такава възможност.
Бялата кожа на Падок вече му осигури много възмутителни защити в медиите. Докато кръвта по улиците на Лас Вегас още не бе засъхнала, USA Today го обяви за „вълк-единак”. Разследването за мотивите му и за организацията на стрелбата тепърва започваше, полицията още не бе претърсила дома му и компютрите му, не бе проучено къде и кога е пътувал. Все още никой не бе проучил семейството и приятелите му, както и профилите му в социалните мрежи.
Падок бе обявен за „вълк-единак” още преди анализаторите да са се събудили. Това стана не защото изчерпателно разследване е довело до такъв извод, а защото е единственото възможно заключение за бял мъж, извършил масово убийство в САЩ.
„Вълк-единак” е прозвище, което бива прикачвано към мнозина бели, заподозрени за масови стрелби. Джеймс Хоумс бе наречен „вълк-единак”, когато застреля 12 души в кино в град Аврора, щата Колорадо. Дилън Руф, бял расист, който влезе в църква в Чарлстън и застреля пастора и още осем енориаши, също бързо бе обявен за „вълк-единак”.
За цветнокожите, особено за мюсюлманите, отношението често е различно и те биват етикетирани като „терористи” още преди да са станали ясни фактите.
Само погледнете президента Доналд Тръмп. На сутринта след трагедията той пусна в Twitter следното съобщение: „Искрени съболезнования към жертвите на ужасната стрелба в Лас Вегас и семействата им. Бог да ви благослови”. Това е чудесно, само че Тръмп дори не изглежда разгневен. Учудващо е, че не нарече стрелеца „кучи син”, както направи със състезателите по американски футбол, които коленичат по време на химна в знак на протест срещу полицейското насилие. Тръмп не измисли обиден прякор за Падок, нито направи някакво предложение за промяна на политиката.
Сравнете това с начина, по който президента реагира на инциденти, за които вярва, че злосторниците са мюсюлмани. След като в лондонското метро избухна бомба, той заяви в Twitter, че нападателите са „загубеняци терористи” – още преди британските власти да са обявили кой е заподозрян. Тръмп веднага използва атаката, за да натиска за приемане на забраната за влизане в страната на мюсюлмани.
My warmest condolences and sympathies to the victims and families of the terrible Las Vegas shooting. God bless you!
— Donald J. Trump (@realDonaldTrump) October 2, 2017
Трябва да се запитаме: защо определени актове на насилие вбесяват абсолютно Тръмп и неговата електорална база, а други предизвикват само благопожелания и молитви? Това бе най-смъртоносната масова стрелба в американската история! Къде е възмущението? Къде са предложенията за нови политики?
Свидетели сме на очевадния факт, че белотата защитава дори човек като Стивън Падок, заподозрян в масово убийство, не само от това да бъде наречен терорист, но и от гнева и яростта, които със сигурност щяха да се стоварят върху него, ако бе нещо различно от бял мъж. Неговата кожа го предпазва. Тя също пречи на откровения разговор защо толкова бели мъже в САЩ правят това, което направи и той, и защо американската нация изглежда толкова решена да не направи нищо по въпроса.
След нападението говорих с двама души – единият чернокож, а другият мюсюлманин. И двамата ми казаха, че след като са чули за ужаса в Лас Вегас веднага са започнали да се надяват, че стрелецът не е чернокож или мюсюлманин. Защо? Защото те знаят, че върху целите им общности ще се стоварят ожесточени обвинения, ако убиецът се окаже техен представител.
Има нещо много нередно, когато хората изпитват облекчение от това, че стрелецът е бял, защото знаят, че така няма да пострадат в резултат на случилото се. Белите американци от друга страна нямат такива вълнения, защото цялата история на страната им показва, че действията на Падок няма да имат последствия за тях.
Това се оказва христоматиен пример за бяла привилегия: някои хора не само получават летящ старт в обществото, но и са свободни от последствията от определени индивидуални и групови действия.
About The Author
