Училищните настоятелства се черни дупки, които безконтролно поглъщат пари. Те неправомерно вземат средства от родителите. До тези изводи стигна Министерството на образованието и науката (МОН). От сайтовете на някои училища става ясно, че преди старта на учебната година министър Красимир Вълчев е изпратил писмо до всички школски директори да не правят ,,номера” с настоятелствата, а и да не събират дарения от родителите. Отделно от това се разбра тези дни, че МОН се е обърнало с искане към Министерството на финансите да организира ревизии на настоятелствата. Кани се и да внася промени в току-що приетия просветен закон, с цел да ограничи вихрещите се в класните стаи далавери.
Училищните настоятелства бяха създадени преди десетина години като част от ,,либерализацията” на образованието. Те са юридически лица с нестопанска цел и уж трябваше да бъдат форма за граждански контрол. На практика обаче се превърнаха в
помощно средство за ,,финансови операции”,
в повечето случаи на гърба на родителите. ,,Барикада” информира преди няколко дни, че някои училища събират ,,по случай” 15 септември такса ,,настоятелство” от 10-20 лв. По-големият проблем обаче са мошеничествата, които се вършат в рамките на учебната година – организирането на курсове, школи и други подобни занимания с цел ,,подготовката на децата”. Ако самото училище организира тези неща, те следва да са безплатни до приемането на държавния образователен стандарт за финансиране. Но тъй като в училище няма как нещо да е безплатно, като инициатор се ползват настоятелствата. Те акумулират огромни бюджети. Един курс по литература например е от порядъка на 250-300 лв. на година. При 20 деца сумата е внушителна. Ами 40? Често това не са курсове само за учениците от школото, ами и подготвителни за деца, които смятат да кандидатстват в него. Обикновено от акумулирания бюджет се вади хонорара на преподавателите и останалата сума се връща в училищния бюджет под формата на дарение – за ремонти, мероприятия и т.н. Понякога обаче
част от парите не се озовават в бюджетите.
Изчезват незнайно къде. Или пък се материализират под формата на мебели в директорския кабинет. Всичко това в 99% от случаите е абсолютно законно, но пък е неморално. Ей тази дупка иска да запуши МОН.
В новия образователен закон материята въобще не е уредена. Въпреки това МОН забранява чрез писмото стопанската дейност на настоятелствата, ползвайки алинеи от закона за юридическите лица с нестопанска цел. Именно тази празнина в просветния закон смята да запълни МОН с нов проект. В писмото Вълчев пише и още нещо интересно – настоятелствата имат право да ползват училищни помещения под формата на канцеларии, зали за съвещания и т.н. В никакъв случай обаче
не бива да провеждат в класните стаи курсовете, които организират.
В тон с тази министерска повеля тези дни се разшета и столичния образователен инспекторат, който поиска наем от настоятелствата за волната им стопанска дейност. Всичко това доведе до огромен смут сред училищните ръководства.
Любопитното е, че от 2 години покрай училищата фигурира и още една структура – обществен съвет. В него освен редови граждани, влизат и представители на съответната община. Независимо, че уж настоятелството следваше да осъществява ,,гражданския контрол”, идеята на съвета пак е същата, тоест имаме
контрол на контрола.
Тази паразитна структура бе въведена от ГЕРБ. Добре е МОН да я премахне, след като така и така ще пише нов образователен законопроект.
В крайна сметка министър Вълчев забранява и даренията в училищата. А, те, знае се, се събират “доброзорно” по всякакъв повод. И не са само с цел нуждите на настоятелствата. Даренията могат да се осъществяват само ако наистина са доброволни, казва Вълчев на директорите. ,,Вземане на решение за дарение от настоятелството или училищното ръководство за определена сума,
като дарение на всички родители, не е в съответствие с доброволния характер
на дарителството”, са точните му думи. Накрая министърът иска всички тези неща да се сведат до знанието на семействата. Родителски срещи, на които да се изчете министерското становище, разбира се, не са проведени никъде. Информирането на майките и бащите става ,,по тъча” – като писмото се качи на сайта на школото, или пък се залепи на някое стъкло край училищния вход – който видял – видял.
Всички тези усилия на МОН може да са опит за изриване на поне част от авгиевите обори в българското образование, а може и да са отбиване на номера. Времето ще покаже, дано да е първото.
„Барикада“ призовава всички свои читатели да подкрепят петицията за промяна на несправедливата и неработеща данъчна система в България. Подпишете се тук:
About The Author
