Технологични компании плащат по-малко от половината от данъците, които важат за компании с реални търговски обекти, твърди Европейската комисия в свой доклад. В момента регулаторите оценяват възможностите за увеличаване на дела на данъците, които правителствата прибират от технологичните гиганти като Google и Amazon.
Международният електронен бизнес обикновено плаща 10,1% данък в Европейския съюз, докато колегите им от традиционните компании се облагат със средно 23,2%, се посочва в доклада.
В действителност, много технологични компании плащат дори много по-малко от своите конкуренти. Корпоративният данък за компанията за онлайн продажби Amazon е 11 пъти по-малък във Великобритания от този, който се налага да плащат британските книжарници, откри скорошно проучване. В Ирландия, Apple заплати на данъчните служби 0,005% данък през 2014-та година, стотици пъти по-малко от корпоративния данък в размер на 12,5%, който действа в страната.
Комисията публикува доклада, за да хвърли светлина върху тази пропаст, като се опитва да използва инерция от инициативата на Франция върху технологичните компании да се въведе облагане върху оборота, вместо досегашното конвенционално корпоративно данъчно облагане върху печалбата.
Френският план спечели подкрепата на 10 страни-членки, включително Германия, Италия и Испания, но засега бюрократите в Европейската комисия не изглеждат готови да се откажат от традиционното облагане на печалбите, вместо на оборота. Според евробюрократите, тази промяна на данъчната система може да не проработи за всички технологични компании, макар засега те да не изключват подобен вариант за действия, особено като мярка за премахване на различните нива на данъчно облагане.
„Данък върху всички необлагаеми или недостатъчно облагани доходи, генерирани от всички интернет базирани бизнес дейности“ е посочен като възможна краткосрочна опция в доклада на ЕК. Като дългосрочна мярка, комисията се старае да ревизира правилата за перманентно установяване на компаниите, така че предприятията да бъда таксувани в съответните страни по действащите там правила, дори да нямат физически офиси, складове или магазини.
Европейският комисар по данъчната политика Пиер Московиси заяви, че първият избор на комисията е единна корпоративна данъчна основа. Тази политика за въвеждането на общи данъчни правила (не и нива) с цел хармонизация обаче от дълго време се блокира от част от страните членки, включително Великобритания.
„Това е предпочитаното решение от страна на Комисията“, каза Московиси. „Цифрово присъствие на компаниите може да бъде включено, за да се реши веднъж завинаги въпросът с облагането на дигитални компании“, добави той.
Според еврокомисаря по данъчната политика, всички опции са на масата, а държавите-членки трябва да вземат отношение, за да се постигне „консенсус около най-справедливото, ефективно и постоянно решение“.
Предстоящото напускане на Европейския съюз от страна на Великобритания през 2019 година би могло да улесни въвеждането на общи данъчни правила. Въпреки това, Великобритания никога не е била сама в опозицията си на подобни планове, които винаги са били отхвърляни и от Ирландия.
Макар Великобритания все още да има право на мнение по предложенията, Московиси изключи категорично страната от своето изявление. „Това е казус, по който трябва да действаме 27-те страни-членки, ако искаме да бъдем ефективни“, бяха точните му думи, което очевидно изключваше 28-мата държавата в ЕС, която е на път да напусна съюза.
„На всяка цена трябва да избегнем, от една страна, създаването на цифрови убежища, в които данъчното облагане е по-привлекателно, а от друга – административния кошмар за европейски компании, които искат да се развиват на единния европейски пазар“, добави той.
България е една от държавите с най-ниски корпоративни данъци и данъци върху доходите на богатите физически лица, като бремето пада върху обикновените работещи с минимални или близки до минималните доходи. Подпиши петицията за преразпределяне на данъчната тежест в България, като използваш платформата за подпис:
About The Author
