Покрай избори у нас е въпрос на политическа зрялост да се призове всеки гражданин да прояви активност, да заеме и защити позиция и да избере своите представители, за да не се налага да мърмори в следващите няколко години. В такъв случай или българите сме много добре представени в органите на властта, или политическата активност у нас почти напълно се изчерпва с гласуването на избори.
Това става ясно от последните данни на Евростат за участието на гражданите в инициативи и петиции, както и активността им политически групи или партии. Тоест, постоянната гражданската активност извън поредната изборна кампания. В България едва 3.7% от населението над 16 г. е проявило такава активност през 2015 г., докато средното за Европа ниво е три пъти по-високо. Най-активни в ЕС са гражданите на Франция и Швеция с над 20%, докато на другия полюс освен нас са тези на Румъния, Словакия и Кипър.
Дори и делът на гражданите на ЕС, които участват активно в политическия живот – 11.9% е притеснително нисък. Той означава, че в най-демократичните страни на планетата, демокрацията на практика функционира само за 1 от 8 души, а в България – за 1 от 27.
Тази констатация става още по-обезпокоителна, когато погледнем данните за активността на различните подоходни групи. В България, едва 1.6% от най-бедните 20% от хората участват активно в политическия живот, докато делът на тези от най-горния квинтил е близо пет пъти по-висок. За сравнение разликата в ангажираността на тези два дяла средно в ЕС е само два пъти. Това означава, че широкото разпространение на бедността и прекомерно високите нива на неравенство в България подриват не просто справедливостта в обществото, но и самите устои на демокрацията.
Само в Кипър този проблем е по-ясно изразен, отколкото в България – там най-бедните са 7,5 пъти по-слабо активни от най-богатите. Обратната е ситуацията в Дания, където 20-те процента с най-ниски доходи са по-ангажирани с политиката от най-горния квинтил. В това има логика, доколкото именно по-бедните имат най-голям интерес да се стремят към политически промени, но те трябва да имат и свободно време, ресурс и някаква организация, чрез които да осъществяват активността. От следващата графика по близостта в активността на двата квинтила може да се прецени в кои страни те разполагат с такива:
Логично, във всички страни на ЕС най-активни са гражданите със висше образование – 20.8% срещу 8.3% за България. Доколкото все пак се предполага, че всеки трябва да завърши поне средно образование, е обезпокоителна слабата активност на българите с такова образователно ниво – едва 3.1% срещу 11.4 средно за ЕС, като с по-лоши показатели са само Словакия и Кипър. Освен това в повечето страни от общността мъжете са по-активни от жените, като разликата е най-голяма в Швейцария, където жените получават избирателни права относително късно. Поради традицията си на преки демократични процедури, Швейцария все пак е страната в Европа с най политически активно население, макар при жените да отстъпва лидерството на Франция.
Всички тези данни показват защо в България е рядкост, когато политическите промени се случват отдолу нагоре. Един от азбучните примери за това бе фундаменталната промяна в данъчната система през 2007 г., когато бе въведен плосък данък и бе премахнат необлагаемият минимум на практика без задълбочен обществен дебат. В началото на седмицата пък гражданска инициатива, от която е част и аналитичният портал “Барикада” се обяви за връщането на необлагаемия минимум и намаляването на ДДС за стоки от базова необходимост. За първите няколко дни от кампанията в петицията се подписаха около 750 души, а всички събрани подписи ще бъдат внесени в парламента при началото на бюджетната процедура през ноември.
Включете се в петицията за справедливи данъци тук:
About The Author
