Европа се провали с интеграцията на бежанците – но един малък гръцки остров успя

David Patrikarakos, The Guardian

„Извинявай, имаш ли една цигара, приятелю.“ Мъжът е млад, 20-годишен и навярно сириец. Той, но и много други, са дошли от Близкия Изток и Африка, а сега обикалят площад „Екзархия“ в центъра на Атина. Лишени от възможността да работят, те търсят милостиня. Често започват да продават пиратски DVD-та, някакви платове, а понякога и наркотици.

Голямата бежанска вълна от 2015 година донесе около един милион души, подаващи молби за убежище в 28-те държави-членки на ЕС. Върховният комисар на ООН за бежанците беше категоричен за сериозността на ситуацията. По думите му, от Втората световна война до сега не е имало толкова разселени хора, напуснали родните си домове и търсещи убежище другаде. И продължават да идват. Според Европейската комисия броят на лицата, търсещи убежище, от страни извън ЕС в страните от ЕС е достигнал до 164 500 души само за първото тримесечие на 2017 година.

Гърция е основен пункт за влизане в Европа за хората от Близкия изток. В отчаяние те идват – често в импровизирани лодки – от Турция, като междувременно трафикантите на хора забогатяват. Бежанците са оставили своя отпечатък върху националното съзнание на Гърция и върху структурата на островите и градовете. На Лесбос видях хора да стоят групирани на пристанището. След това погледнах лагерите с бодлива тел, където ги бяха настанили. В Атина те се скитат през тълпите, анонимни, но навсякъде. Когато вечерта слънцето залязва, бежанците лягат пред вратите на магазините и на пейките, в палатки в обществени паркове и понякога, ако имат късмет, в мръсни, празни сгради.

Гърция е на фронтовата линия на бежанската криза, но проблемите ѝ са възпроизведени в цяла Европа. Бежанците рядко искат да останат тук. Вместо това те преминават през континента. Наистина, германският канцлер Ангела Меркел позволи на един милион бежанци да останат в страната ѝ, но нейният ход разгневи части от обществото и даде тласък на крайно-десните движения. Ние не можем да избягаме от бежанците. Но по-лошото е, че те не могат да избягат от нас. Броят на хората, влизащи в Европа, е намалял спрямо пика от 2015 година, но сега изниква друг въпрос: Какво се случва с бежанците, които вече са тук?

Отговорът може да се крие в малкия гръцки остров Тилос, намиращ се в близост до Турция. На целия остров живеят около 500 човека, но Тилос е станал дом и за 50-тина бежанци, като през тази година те вече са станали 100 – 20% от населението. И благодарение на няколко прости инициативи бежанците бяха не само интегрирани, но и активизирани. Те допринасят изключително положително, както социално, така и финансово, за развитието на острова.

В центъра на тези усилия е гръцката неправителствена организация, наречена SolidarityNow, чието финансиране идва от от организацията на Европейския съюз за гражданска защита и хуманитарна помощ. Фай Куцукуу е координаторът за настаняване на организацията. Тя отговаря за настаняването на бежанци в нормални битови условия из цяла Гърция и е силно ангажирана с Тилос.

„За разлика от Лесбос и останалите острови, ние успяхме да привлечем местните на наша страна от самото начало. На места като Лесбос броят на бежанците е огромен, но не е направен никакъв опит за тяхното интегриране – те са останали в лагери. Това не е добър модел“, споделя Куцукуу.

Вместо това, SolidarityNow работи с по-приобщаваща тристепенна схема. Първата стъпка е да бъдат накарани местните да приемат бежанците. Втората е да бъдат организирани часове по гръцки език, за да могат мигрантите да се сдобият с необходимите познания и да комуникират нормално. Третата и най-важна стъпка е да се намери работа за бежанците. НПО-тата не мога да подпомагат мигрантите безкрайно. Нещо повече, само чрез своята работна заетост бежанците могат да допринесат за обществото, дало им подслон.

По думите на Куцукуу, те са намерили добра възможност. „През лятото на острова идват доста туристи, така че хотелите се нуждаят от допълнителен персонал. Свързахме се с местния бизнес и казахме: „Защо да наемете някой от Атина, когато имате хора тук на острова, за които няма да е необходимо да плащате разходи за пътуване или настаняване?“ Това не беше благотворителност. Това беше ситуация, печеливша за всеки“, казва Куцукуу.

Отвъд заетостта стои последната частица от пъзела – предприемчивостта. На Тилос може да живеят няколко стотин човека, но има хиляди кози. До сега те са били доени само за лична консумация. Вече има задвижени планове бежанците да си партнират с местните в създаването на мандра, която да изнася своите млечни продукти на международно ниво.

Тилос може да ни научи на няколко неща – преди всичко, интеграцията е възможна, дори и на голям процент хора, спрямо местното население; освен това бежанците може да са дар, а не тежест. Ключът е в тяхното включване в обществото. Трябва да се отделят повече пари за подобни програми, а не да се финансират големи лагери, които не правят нищо друго, освен да карат хората в тях да се чувстват като в претъпкан затвор. За да се осъществи адекватно интегриране, неправителствените организации и частният сектор трябва да поемат водеща роля. Правителството не може да се справи само, защото избягва риска, а понякога е твърде бюрократично и нестабилно.

В момента Великобритания и останалите европейски страни катастрофално се провалят в опитите си да се справят с бежанците, като мнозина казват, че това просто не е възможно. Малкият гръцки остров обаче ни показва, че това не е така. Трябва да се поучим от примера на Тилос.

Дейвид Патрикаракос е автор на книгата „Ядреният Иран: раждането на атомна държава“, журналист от „Пойнтер“ в университета „Йейл“ и сътрудник на Иранската гимназия в Университета в Сейнт Андрюс.