Скандалът с учебниците за бедни осмокласници, за който ,,Барикада” първа информира, придоби интересен развой. Напълно неочаквано това предизвика масирано бурно негодувание в социалните мрежи, което доведе до реакция на политици и институции. След това Министерството на образованието и науката (МОН) очаквано се отказа от идеята. Но по комичен начин. Вместо да остави по-евтините черно-бели учебници, ги спря. Защо? Нали и те, според думите на издателство ,,Просвета”, са напълно годни? Да не би пък да е обратното – негодни?
Или пък да са и леко обидни, като за деца от по-долна категория,
и поради което настана цялото негодувание?
Хронологията на събитията от днешния ден изглеждат така: сутринта МОН каза, че не вижда проблем, ,,социалната насоченост” не учебниците била нелеп маркетинг на издателство ,,Просвета”, а черното и бялото били разрешени от Европа; по обед омбудсманът Мая Манолова поиска равни пособия за всички българчета, същото стори и лидерът на БСП Корнелия Нинова; възмущението в социалните мрежи все така растеше, затова следобед министърът на образованието Красимир Вълчев отсече: без черно-бели учебници, като сме ги одобрявали, не сме целяли дискриминация; вечерта ,,Фейсбук” се бе върнал към познатия си живот – бе взел на подбив МОН, държавата, Бойко, Корнелия, Ахмед…, а умни, красиви и грозни българи безразборно се караха, без дори да си спомнят защо.
Липсваше само Борисов в пейзажа. Несправедливо. Вероятно се е намесил зад кадър.
Но какви са изводите в крайна сметка?
Първо, изключително острата реакция на хората показа, че от неравенството боли. Безброй пъти са го изпитвали на гърба си, но сега се случи за сметка на децата им. Много българи, със сигурност подсъзнателно при някои от тях, се почувстваха лично жегнати, макар нито да са бедни, нито децата им да са в 8. клас. Това показва, че
социалната чувствителност на българина е жива.
Тъпкана, удряна, а-ха да претръпне, но не е.
Второ, образованието е сфера, заради която някой управник един ден може истински бой да изяде. Четмото и писмото за българина са исторически специални. Все още са.
Господа политици, капиталисти, издатели и издеватели,
не е във ваш интерес да се бъркате много-много там.
Трето, социалните мрежи понякога вършат полезни неща. Да живее гласността!
Четвърто, най-голямата беда остана. Тя е, че частни фирми (издателства) все така ще определят съдържание, цена и вид на учебниците. Държавата остава с формални, протоколни контролни функции. Голямата дандания открои самотни гласове, които твърдят, че с този процес следва да се заеме държавата – държавно издателство. Това, че тези гласове са сами и изолирани, е петият извод. Трагичен.
Най-вероятно след 10-20 години българинът целокупно ще узрее, че частниците трябва да бъдат изпъдени от бизнеса с учебниците. Че единствената полза от присъствието им във веригата е за тях самите. Но дотогава българинът ще претърпи още глупости и унижения. Тъй де, акълът идва доброзорно.
