Политическият живот в Република Молдова традиционно е представян в медиите като сблъсък на Запада с Изтока, на проевропейските политици с проруските. Често президентът на страната Игор Додон е описван като ориентиран към Москва, докато правителството и олигарх №1 Владимир Плахотнюк имат ореола на гаранти за европейския курс на развитие.
През юли 2017 г. обаче хората на Плахотнюк и на Додон в парламента съвместно подкрепиха промени в изборния закон, които вместо досегашната пропорционална система въвеждат за предстоящия през 2018 г. парламентарен вот смесена. Това бе кулминацията на поредица от политически действия, свързани например с назначаване на официални лица като ръководители на важни държавни институции, показали че Плахотнюк – кукловодът на сегашната изпълнителна власт, и Додон – привидната алтернатива, всъщност действат съгласувано.
Промяната в изборния закон
облагодетелства изключително Демократичната партия на Плахотнюк,
която при новите правила с мажоритарен елемент ще може отново да влезе в парламента, независимо че публичното одобрение за нея и за самия олигарх е изключително ниско.
Приетите промени провокираха протести, но отключиха и последващи събития в международен план, разкриващи новия етап, в който молдовската политика се намира. Додон бе избран през ноември 2016 г., след като две години по-рано страната подписа договор за асоциацииране с ЕС. Днес молдовците могат да пътуват свободно в Евросъюза. Но очакваният ръст на доходите, икономически възход и сближаване с Обединена Европа не се случиха.
По данни от сайта на молдовското президенство износът на страната за ЕС между септември 2014 г. и август 2016 г. е намалял. В същото време вносът е нараснал, включително на земеделска продукция – важна сфера, в която Молдова по принцип има позиции. За първите девет месеца на 2016 г. чуждестранните инвестиции са имали най-ниското си ниво от 2005 г. насам. Общият държавен дълг през 2016 г. е 3,5 пъти по-висок от този през 2009 г. и близо 2 пъти по-висок спрямо 2014 г. Неслучайно през ноември 2016 г. 54% от молдовците смятат, че икономическата ситуация се влошава (спрямо 29% през ноември 2014 г.), докато едва 10% твърдят, че тя се подобрява (през ноември 2014 г. 28% са били на това мнение).
С други думи, ЕС и проевропейските политици на Република Молдова са излъгали жителите ѝ, че им предстои светло бъдеще след асоциирането към Евросъюза. Европейските държави очевидно са виждали в страната пазар за свои стоки и източник на работна ръка, а не икономика, която те възнамеряват да развиват. В същото време достъпът до руския пазар за молдовски стоки – например селскостопанска продукция, бе ограничен и това доведе до
влошаване на икономическото състояние.
Не на последно място, докато проевропейските партии управляваха без особена съпротива през последните години, един милиард долара бяха откраднати от три банки в страната.
Описаният контекст обяснява победата на Додон на президентските избори в края на 2016 г. и очакванията социалистът да опита възстановяване на отношенията с Русия. Молдовският президент обаче се проваля до момента в своите усилия.
През август 2017 г. Русия наложи санкции на Молдова – блокира вноса на 20 тона сливи оттам, заради това, че няколко дни по-рано Кишинев обяви руския вицепремиер Дмитрий Рогозин за персона нонграта. Приближеният на Путин политик искаше да посети Приднестровието, за да участва в честванията за 25-годишнината от началото на руската мироопазваща операция там. Използвайки факта, че Рогозин е в европейски списък със санкционирани лица заради руското присъединяване на Крим, Румъния отказа да допусне неговия полет в своето въздушно пространство, а Молдова го обяви за нежелана личност. Още преди визитата на Рогозин Русия бе блокирала вноса на плодове, добитък, говеждо месо и вино от Република Молдова.
В руските медии се изписа много и за
модернизирането на молдовската военна база „Булбоака“ с американска подкрепа.
„Булбоака“ е едва на няколко десетки километри от границата с отцепническата територия на Приднестровието. Затова и се появиха интерпретации, че Кишинев, който е обявил включително и чрез Додон желанието си да върне сепаратистката република под свой контрол, се готви за война срещу Тираспол. Самите молдовски власти са призовавали неколкократно руските мироопазващи сили да бъдат заменени с международни.
Молдовското министерство на отбраната обясни в декларация, че страната е партньор в Глобалната инициатива за операции по поддържане на мира и използва грант от 1,6 млн. американски долара по тази линия, за да „модернизира инфраструктурата на учебната военна база „Булбоака““. То добави, че прави това, за да е възможно обучениена националната армия за участието ѝ в операции по„поддържане на мира с мандат на ООН“. Министерството уточни още нещо: „Тази строителна дейност няма връзка с НАТО и не влияе на неутралитета на страната“.
В сегашния международен контекст обаче Москва не вярва на декларации. След като редица руски анализатори заявиха, че Додон е само човекът на олигарха Плахотнюк за връзка с Русия, молдовският президент се ангажира да инспектира на място случващото се във военната база „Булбоака“.
Греховете на държавния глава към русофилите в страната са свързани и с новата избирателна система, която
удря по интересите на автономната област Гагаузия, известна с афинитета си към връзките с Русия.
За гагаузите не са предвидени квоти в закона за парламентарния вот. По-рано и Додон, и представителят на Демократическата партия (т.е. на Плахотнюк) Сергей Сърбу са уверявали лидерката на Гагаузия Ирина Влах, че такава квота ще има, но явно не са удържали на обещанието си. Сега първият президент на Гагаузия Михай Топал призовава жителите на автономната област да не гласуват на националните избори и референдуми, като очевидно противопоставянето в Молдова между център и периферия, между управляващи и опоненти се задълбочава.
Но одобряването на промените в изборния закон стана повод и за европейски натиск, само че не срещу Додон, който играе ролята на русофил, а срещу представящия се за верен на европейските ценности олигарх Плахотнюк. Западни медии пишат отдавна за изключителното влияние на бизнесмена в съдебната система и в органите за сигурност. Смята се, че именно по негова поръчка през последните години двама влиятелни опоненти – бившият премиер Владимир Филат и богаташът Вячеслав Платон, бяха осъдени за престъпления, свързани с корупция, измами, пране на пари и бяха вкарани в затвора.
„С нарастваща загриженост Съюзът на либералите и демократите в Европа (ALDE) и Европейската народна партия (EPP) наблюдават
падането на демократичните стандарти и все по-тежката криза с върховенството на закона
в Република Молдова… През последните месеци съюзът Демократична партия на Молдова – Социалистическа партия на Република Молдова напълно пренебрегна препоръките на Венецианската комисия и промени избирателната система. ALDE и EPP категорично осъждат използването по селективен начин на правосъдието, за да се неутрализира опозицията в случая с Дорин Киртоака – кмет на Кишинев и първи заместник-председател на молдовската Либерална партия – член на ALDE”, се казва в съвместно изявление на две от трите най-големи партии в Европейския парламент. В добавка те изразяват съмнения в молдовската правосъдна система, която според тях е контролирана от Плахотнюк и от съюза между партията на олигарха и тази на Додон. Така че ALDE и EPP призовават европейските институции, както и Съвета на Европа, да оценят степента на упадък в демократичните стандарти в Република Молдова, да спрат европейското финансиране и да преразгледат максимално бързо договора за асоциация на страната с ЕС.
Киртоака не е единственият политик, за делото срещу когото има реакции на загриженост на международно ниво. През пролетта делегация от молдовската „Наша партия“ на кмета на втория по големина град в страната Бълци – Ренато Усатий, разказа пред депутати от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа за ситуацията на политически преследвания в Молдова. Срещу Усатий се води дело, поради което той се укрива в Русия, страхувайки се, че завръщането му в Кишинев може да бъде фатално не само за свободата, но дори и за живота му, тъй като е политически опонент на Плахотнюк.
След среща с хората на Усатий представители на асамблеята обявиха, че
ситуацията в бившата съветска република трябва да бъде наблюдавана изкъсо
и дори изразиха притеснение, че молдовската служба на Интерпол може би се използва в политическите борби. През 2015 г. в своя статия за в. „New York Times” самият председател на ПАСЕ Торбьорн Ягланд нарече Република Молдова „пленена държава“, заради дълбоката корумпираност на политическата ѝ върхушка.
В този външнополитически контекст е особено любопитен фактът, че Плахотнюк, охулван в момента на Запад, бе избран за един от вицепрезидентите на Социалистическия интернационал през пролетта на 2017 г. Съответно европейските социалдемократи не са част от цитираното по-горе изявление на консерваторите и либералите. А румънският премиер Михай Тудосе, който е от Социалдемократическата партия – член на Партията на европейските социалисти, заяви при визитата си в Кишинев в края на юли, че в изборната реформа в Молдова няма нищо недемократично и осъдително,.
Картината, очертана от всички тези противоречия, е безрадостна за молдовците. От една страна, ЕС очевидно подлъга Молдова да тръгне на Запад, без да предложи реален ангажимент на свой ред. Пътят към Европа единствено задълбочи икономическата и социалната криза в най-бедната държава на стария континент. От друга страна, елитите, които са овладели върха в републиката, само се преструват на проевропейски или проруски, а всъщност не правят нищо, за да развият държавата социално и икономически. Те са заинтересовани тя да остане ничия земя между Запада и Изтока, опитват се да играят със САЩ или ЕС срещу Русия и обратно, но на практика постигат най-вече едно – прокуждат от Молдова икономически активните хора, желаещи страната да бъде модерна, а не да се командва от олигарси.
„Ако една политическа формация иска да промени властовите йерархии през 2018 г., тя трябва
да атакува едновременно тандема Плахотнюк-Додон…
Партньорството между двамата е напълно разкрито. В Република Молдова има един тандем на власт и той трябва да стане политическата цел за атака. Който спечели доверие с позиция срещу тях двамата едновременно, може да се превърне в силата, която променя играта“, смята в свой анализ за румънския аналитичен център LARICS специалистът по Молдова и директор на Института за политически изследвания и международни отношения към Румънската академия на науките Дан Дунгачу.
Без да има съгласуване между десните в ЕС и Русия, и двете геополитически лобита очевидно са недоволни от случващото се в Молдова и търсят промяна в балансите. Между реките Днестър и Прут отдавна назрява нуждата от промяна, намерила израз в гражданските протести от началото на 2016 г. При положение, че Додон е считан и вътре, и вън от страната за съюзник на Плахотнюк, времето до парламентарния вот през 2018 г. ще бъде интересно. Търсене на алтернатива явно има, но способността на системата да интегрира и обезличава промяната също не е малка.
About The Author
