Закъсняла и дезориентирана е бурята от негодувание, кипнала дори в републиканските редици, срещу лековатото осъждане на насилието „от всички посоки”, което изрази президентът на САЩ Доналд Тръмп по повод расистките и нацистки ексцесии в Шарлотсвил, Вирджиния – без да ги заклейми изрично и слагайки ги на една плоскост с контрапротестите срещу тях. Проблемът не е в неадекватната му реакция сега. Проблемът е, че самата същност на възгледите и политиката му е съзвучна именно с „ценностите” на факлоносци и ку-клукс-клановци, борещи се за надмощието на бялата раса. Именно те се усетиха велики в Америка на Тръмп.
Прав е кметът на Шарлотсвил – демократът Майкъл Сингър, като обвинява за случилото се директно президента, разпалил расистки страсти още с предизборната си кампания, разчитайки на гласовете на крайната десница. Но най-красноречив е не друг, а ултрадесният идеолог, бивш „Велик дракон на рицарите на Ку-Клукс-Клан” и отрицател на холокоста Дейвид Дюк. Първо, още в началото на расистките шествия в Шарлотсвил този уикенд, прераснали в брутални сблъсъци и довели до много ранени и една жертва, Дюк обяви пред медиите: „Ще изпълним обещанията на Доналд Тръмп и ще си върнем нашата страна отново”. А после, когато дойде половинчатото президентско осъждане на насилието, също недоволният от нескопосаната уравновиловка Дюк го отхвърли със следните думи: „Препоръчваме му да се погледне в огледалото и да си спомни, че белите американци бяха онези, които му осигуриха президентството, а не левите радикали”. „Трагедията (в Шарлотсвил – б.а.) поставя Тръмп пред едно неудобно огледало,” коментира в този контекст и испанският в. „Ел Паис”.
Нека припомним случилото се в 45-хилядното градче Шарлотсвил, щата Вирджиния, в края на миналата седмица – в петък вечерта и в събота през деня. Стотици активисти и привърженици на крайнодесни, расистки и нацистки организации от различни части на САЩ се събраха там да протестират срещу решение на градския съвет за демонтиране и продажба на намиращия се в местен парк паметник на генерал Робърт Ли (1807-1870 г.) – прочут военачалник от армията на Конфедерацията по време на Гражданската война. Същото решение е взето и за паметника на още един подобен персонаж от Гражданската война – генерал Томас Джексън, чиято скулптура стои в друг градски парк.
Макар и забранено от градските власти, зрелищното протестно шествие на ултрадесните в петък вечерта със запалени факли, наподобяващо както нацистките сборища, така и ритуалните линчове на чернокожи, извършвани през 50-те и 60-те от зловещия Ку-Клукс-Клан, предизвика шок в социалните мрежи. Шествието завърши с митинг около паметника на генерал Ли, по време на който ехтяха скандирания „Няма да ни мръднете” и „Животът на белите има значение” (реплика на антирасисткото движение „Животът на черните има значение”).
Събралата се пак там антирасистка контрадемонстрация и прехвърчалите искри между двете агитки накараха властите да подсилят полицейските части и със сили на Националната гвардия, както и да обявят извънредно положение в града.
На следващия ден Шарлотсвил вече беше пълен и с активисти левичари и борци против расизма, събрали се от цялата страна, за да противостоят на расистите и нацистите със собствена демонстрация. Стигна се до сблъсъци между двете групи.
А най-бруталният инцидент бе съзнателното врязване с кола на висока скорост сред антирасисткото шествие, извършено от 20-годишния почитател на Хитлер и жител на Охайо – Джеймс Алекс Фийлдс. Загина 32-годишната Хедър Хейер и още 19 души бяха ранени. Действията на Фийлдс предизвикаха масово възмущение, обвинения в „расистки автомобилен тероризъм” и сравнения с джихадистките терористични акции в Ница, Берлин, Лондон.
На следващия ден – в неделя, жителите на Шарлотсвил отрупаха с цветя мястото на трагичния инцидент с премазаните от Фийлдс хора и не спряха да обясняват пред медиите, че не това е истинското лице на града им, че всички са против насилието, че виновниците за случилото се са пришълци. В същия дух се изказа и губернаторът на Вирджиния Тери Маколиф, който заяви, обръщайки се към струпалите се в града крайнодесни активисти: „Отивайте си у дома. Не сте добре дошли в тази велика общност. Засрамете се“.
Испанският „Ел Паис” цитира наред с другите и 47-годишния жител на Шарлотсвил, афроамериканеца Ендрю Скайлс, който се възмущава: „И всичко това заради едни статуи?! Срамота е, че вече сме 2017-та, а омразата се завръща. Мартин Лутър Кинг имаше една мечта – че всичко това повече няма да се случва”.
Същевременно Скайлс е и сред онези, които смятат, че решението на градския съвет за паметниците само ненужно е възпалило стари рани, а освен това при струпването на демонстранти с противоположни убеждения полицията и местните власти не са взели по-сериозни предпазни мерки. Той казва: „Не ме интересуват тези паметници, те са част от историята, макар и лоша част от нея. На мнозина афроамериканци те са им безразлични”. Скайлс дори признава, че си е правил снимки за спомен край статуята на генерал Ли. Според него двата милиона долара, колкото ще струва демонтирането и пренасянето само на този паметник, биха могли да се употребят за по-полезни цели.
Въпросът за влиянието на този тип символи влезе във фокуса на обществените вълнения в САЩ на федерално ниво след 17 юни 2015 г., когато белият нацист Дилън Руф нахлу и откри огън в посещавана главно от афроамериканци църква в град Чарлстън, Южна Каролина, като уби 9 души. „Аргументите” за омразата му бяха, че чернокожите „насилват жените ни и искат да завземат страната ни”. При следствието в социалните мрежи бяха открити снимки на Руф с оръжие в ръце и на фона на знамето на Конфедерацията, както и други кадри с него и с цифрите 88 и 1488, символизиращи нацистката идеология. Последва масова демонстрация, която настоя за премахване на знамето на Конфедерацията от мемориала на загиналите в Гражданската война, разположен до сградата на законодателното събрание на Южна Каролина.
Инициативата бе подкрепена от тогавашната губернаторка на щата и сегашна представителка на САЩ в ООН – републиканката Ники Хейли. Законодателното събрание също даде своето съгласие – и знамето от мемориала бе махнато и пренесено в местния музей. Което още тогава предизвика закани от страна на крайната десница. Но малцина ги взеха на сериозно, защото доминираше убеждението, че те нямат почти никаква подкрепа в обществото.
Що се отнася до Шарлотсвил, лентата трябва да се върне до 2012-та, когато там изнася лекция за Гражданската война професорът историк Едуард Айръс. Щом идва време за въпроси от залата, истинска буря предизвиква питането на членуващата в градския съвет Кристин Закс, която се интересува дали гостът не смята, че личностите на генералите Ли и Джексън, увековечени с паметниците си в града, не са прекалено противоречиви. И дали не е време тези паметници да се демонтират.
„Публиката направо ахна. Сякаш бях попитала дали не е добре да измъчваме малки кученца,” разказва после Закос в свое радиоинтервю. Тя започва да получава заплахи и настоявания да се маха от града.
Темата за тези паметници остава замразена още няколко години. Но след вълната от полицейски убийства на афроамериканци през 2014-2015 г. и особено след споменатата трагедия в Чарлстън въпросът за премахването на „оскърбителните паметници” вече на федерално ниво се обсъжда все по-усилено. Междувременно набира влияние и движението „Животът на чернокожите има значение”.
Съдбата на паметниците на двамата генерали в Шарлотсвил отново става актуална през 2016-та, когато друг член на градския съвет – Уес Белами, директно настоява за демонтирането им. Създадена е специална комисия, която да проучва въпроса, като има идея дори за преправянето им така, че към тях „да бъде добавена точна историческа информация”.
В крайна сметка градският съвет гласува през февреари 2017-та паметниците да се махнат от парковете и да бъдат продадени на желаещи за ги купят. Решението незабавно е оспорено по съдебен път от няколко организации, симпатизиращи на идеологията на някогашната Конфедерация на южните щати, включително и от формацията „Синове на ветераните конфедерати от Вирджиния”. Тепърва предстои съдът да се произнесе какво ще стане с монументите – засега случаят е замразен за шест месеца.
Междувременно градският съвет преименува и парковете, носели досега имената на двамата генерали, чиито статуи се извисяват там. Паркът с генерал Ли вече се се нарича „Парк на еманципацията”, а паркът с генерал Джексън – „Парк на правосъдието”.
Ето така Шарлотсвил привлича вниманието на расисти и нацисти от цялата страна. И те започват свои протестни акции там, като за целта в малкия град се стичат ултрадесни активисти от най различни краища на Щатите. Преди сегашната, има още две техни шумни акции, организирани там през май и през юли т.г. Те също преминават с много напрежение, но поне се разминават без жертви. За разлика от сега. Общата равносметка на черния уикенд в Шарлотсвил са трима загинали – защото към премазаната от нациста Фийлдс млада жена се добавят и двама полицаи, загубили живота си при падане на хеликоптера им край града.
Зловещ е и още един резултат от сегашната трагедия – ултрадесните получиха безплатна реклама по всички медии, показаха се като силни, влиятелни, усетили се отново велики в Америка на Тръмп. Да, именно в техните среди даде най-преки кълнове девизът от предизборната кампания на настоящия президент „Да направим Америка велика отново”.
Точно такива послания не се уморява да отправя и водачът на расисткото шествие в Шарлотсвил и идеолог на основаното през 2010 г. движение alt-right (съкращение от „Алтернативна десница”) Ричард Спенсър. Той негодува, когато го наричат расист, нацист и последовател на Ку-Клукс-Клан, макар че едва ли има други определения за онова, което представлява – той сам се обявява за „защитник на правата на хората с европейски произход” в САЩ. Това, че се стреми да се показва „цивилизован” и че оглавява своя Институт за национална политика, не го прави по-малко последовател на най-ретроградните и расистки нагласи, които още са живи сред част от американците.
Доскоро наистина се смяташе, че това е една много тънка прослойка – независимо, че в страната са регистрирани над 1000 организации с откровено расистки, нацистки или ксенофобски характер. Целият този сегмент се съживи и набра самочувстве покрай политическия възход на Тръмп. И най-вече покрай предизборната му кампания, когато той заложи на много близки до този тип хора послания и идеи. Антиимигрантската му риторика направо им даде крила. Да не говорим за прословутия лозунг „Америка преди всичко”, който на практика по нищо не се отличава от любимото нацистко вдъхновение – „Германия над всичко”. Неслучайно Ричард Спенсър веднага след победата на Тръмп в президентските избори я нарече „пробуждане”. Ясно за кого.
Черешката на тортата при онази кампания бе изборът на Тръмп да направи неин водач не кого да е, а Стийв Банън – друг виден идеолог на американската крайна десница, журналист и кинопродуцент, не пропускал да се хвали, че е автор на идеите, залегнали в платформата на alt-right. След като влезе в Белия дом, Тръмп направи Банън свой водещ стратегически съветник и го вкара в Съвета по национална сигурност. А за главен прокурор назначи Джеф Сешънс – още един тачен от расистите персонаж, заслужил симпатиите им като адвокат в Алабама.
Вярно, през февруари Тръмп все пак извади Банън от Съвета за национална сигурност, като самият Банън даде двусмислени обяснения, че си бил изпълнил „мисията” – да държи под контрол генерал Майкъл Флин, дотогава президентски съветник по националната сигурност, махнат пак през февруари от този пост заради прословутото разследване за „руски връзки” на настоящата администрация.
На свой ред пък Джеф Сешънс при сегашната драма в Шарлотсвил побърза да осъди „случаите на расистка нетолерантност и омраза” като „накърняващи фундаменталните ценности” и подчерта, че „те не бива да бъдат толерирани”.
Въпреки това развитие обаче, духът вече е пуснат от бутилката, настъпило е „пробуждането”, което тъй въодушевява Спенсър и подобните му. Цялото онова жонглиране на Тръмп с ултрадесните и ксенофобски идеи и инициативи по време на кампанията му, а и след това – от стената по границата с Мексико до забраната за влизане на мюсюлмани в САЩ – е захранило добре чудовището. И за него няма никакво значение срамежливото определение като „лош човек” на ку-клукс-клановеца Дейвид Дюк, което кандидат-президентът отнемай-къде даде в едно свое предизборно интервю за Си Ен Ен миналата година.
Не случайно именно организацията на Ку-Клукс-Клан в Пелхъм, Северна Каролина, организира след победата на Тръмп зрелищно тържество на 3 демекмври м.г. Не случайно лидерът на Нацистката партия на САЩ Роки Сухейда реагира така на тази победа: „Бялата Америка вече не е трупът, за който я смятаха. Вече ѝ е дадена възможност и тя е пробудена”.
Заслугата е изцяло на Доналд Тръмп, президент на САЩ. И дори сега да се скъса да осъжда расизма, това няма да промени ролята му на главен виновник за днешния стряскащ устрем на крайнодесните, нацистите, расистите, ксенофобите и всички апологети на омразата в държавата, която се опитва да диктува на останалия свят как да живее.
Предшественикът на Тръмп в Белия дом и първи чернокож президент на САЩ Барак Обама реагира по свой специфичен начин на събитията в Шарлотсвил – пусна в Туитър своя вълнуваща снимка с дечица от различни раси и една почута фраза на символа на антирасистката борба Нелсън Мандела. Въпреки това доста коментари в социалните мрежи не пропуснаха да напомнят, че и по време на неговия мандат болезненият абцес на расизма не спря да гнои и да множи жертвите си.
Фразата на Мандела все пак си заслужава да бъде повтаряна и повтаряна. Ето я: „Никой не се ражда с омразата към друг човек само заради цвета на кожата му, произхода му или религията му. Хората се учат да мразят. Но ако те могат да бъдат научени да мразят, също могат да бъдат научени да обичат. Обичта идва по по-естествен начин в човешкото сърце, отколкото нейната противоположност“.
About The Author
