Образованието в Румъния: Ситото на матурите или как „зайчетата“ стават „празноглавци“

По добра румънска традиция резултатите от матурите, които приключиха през втората половина на юли, са обект на ирония и глупави шеги. Сега дори повече, отколкото преди, защото окръг Телеорман (Централна Южна Румъния – б. пр.) има лошия късмет да е родният край на лидера на социалдемократите ЛивиуДрагня (мразен от голяма част от заможните жители на големите градове – б. пр.). Така че слабите резултати на учениците от областта са посрещани с трудно за разбиране злорадство.

Начинът, по който резултатите от матурите се коментират в медиите, отразява и цялостното медийно отношение към образованието. От няколко години се заформи едва ли не ритуал: след матурите се смеем на учениците със слаби резултати, като ги наричаме „празноглавци“. Когато те прекрачват за първи път прага на гимназиите като „зайчета“, сме развълнувани до сълзи. Но щом започнат да слушат музика, която не ни харесва, и да се обличат като скандалните звезди от телевизионните предавания, бързо и без никакви резерви се разграничаваме от младите!

Говорили сме и преди за това забележително превръщане – от „зайчета“ в подготвителните класове на гимназиите за няколко години те стават „празноглавци“, които ни разсмиват! Питала съм се винаги и поставям отново този въпрос: дали е записано в гените на бедните деца от Телеорман или Илфов (окръга около Букурещ – б. пр.) да станат „празноглавци, които се провалят на матурата“? И записано ли е в гените на децата от централните зони на големите градове, че ще получат добри оценки? Каква роля играят социалните институции в славната трансформация на нашите „зайчета“? Отговорът може да изглежда сложен, но всъщност е по-прост, отколкото бихме предположили. Трябва само да разберем:

• Колко часа прекарват децата в училище и колко пред компютъра или телевизора;
• Колко часа се отделят за четене на учебниците и на книгите и колко – за социалните мрежи.

Освен това най-острият проблем е начинът, по който знанията, предавани на ученика по време на часовете, са затвърждавани вкъщи чрез упражнения. О, да, ужасните домашни! Въпреки че резултатите от матурите през последните години не са окуражаващи, чуваме нещо странно – все повече родители се оплакват от домашните!

Естествено, не изключвам ситуацията, в която учителите прекаляват в усилията си да постигнат резултати с учениците и така насилват и нервите на родителите, принудени да прекарват часове с претовареното си от учене дете. Въпреки това не бива да забравяме нещо важно. Когато четем статиите на Оана Морару от сайта „Република“ или на други автори, самоназначили се за експерти по образованието, трябва да отчитаме една проста истина: тези „специалисти“ изразяват грижите на относително добре устроените в централните зони на големите градове родители. Статистически погледнато, въпреки че медиите се конкурират да представят гледната точка на тази категория от хора, тя е малка част от всички родители на ученици в Румъния. Човек като Оана Морару няма да напише никога нещо за родителите на онези деца, които спират да ходят на училище. А техният брой нарасна до драматичните 20%. Тези родители и деца са на практика изключени от медийния дебат.

Наред с този проблем другата най-голяма трудност в момента е и най-тежкият елемент от образователния процес – усвояването на знания. Процесът на учене е в ръцете на ученика и на родителите му. Преподаването и оценяването на знанията се правят в училище, но възприемането им е оставено на съзнанието на ученика. А след 1989 г. той прекарва много време сам вкъщи или под наблюдението родителите, които не са част от учебните институции.

Би трябвало да се запитаме дали нямаме нужда от сериозни изследвания, които да ни покажат дали и за колко родители домашните са наистина проблем. Дали те са проблем сами по себе си, или стават такъв заради липсата на време у възрастните. Преди родителите на моите връстници са излизали от фабриката в три часа следобед и са имали достатъчно време за своите деца. Сега работната програма на родителите продължава изтощителни часове през целия ден. Те могат да проверят домашните на децата си едва към 20.00. И така възниква затруднение заради липсата на време. Работим все повече, за да прекараме все по-малко минути с нашите деца. Тоест, работим все повече, за да живеем все  по-зле.

Идеалното работно място би било това, което ще ни позволи тогава, когато станем родители, да работим по шест часа на ден, та да можем да се грижим успешно за децата. Иначе отрочетата ще се „радват“ на „привилегията“ да общуват с изтощен от труд и раздразнителен родител, който гледа на домашните им като на ново посегателство срещу себе си. В ситуация, в която учителката няма сили да влезе в конфликт с шефа си по какъвто и да е въпрос, страхувайки се да не бъде изхвърлена на улицата, тя става идеален обект и за емоционалните мълнии на недоволните родители. Но в този постоянен конфликт на възрастните – родители срещу учители – първият и най-големият губещ е детето!

Имаме и успешни модели. Например, военните училища като Колежа „Димитрие Кантемир“ в Бряза (в близост до Плоещ – б. пр.) имат 100% успех на матурите. Какво е загадъчното обяснение за товя бляскаво представяне? Отново е по-просто, отколкото изглежда. Каня ви да потърсим отговор на въпроса колко инвестира държавата във Военния колеж „Димитрие Кантемир“ и колко инвестира в училище в Рахова или Ферентари (южни и бедни квартали на Букурещ)?

Сигурно би било невъзможно да се приложи навсякъде военната система на образование. Но този успешен модел има своите съставляващи елементи. На първо място може да се открои един прозаичен, но важен детайл – децата се хранят в училище. Бившият министър на образованието Мирча Думитру предлагаше подобна мярка в училищата в противовес на ранното им напускане. Безплатен обяд за учениците би бил елементът, който да помогне на много от тях да не изоставят учението.

Същото може да се каже за прилагането на програми за сериозна финансова издръжка за деца в неравностойно положение. Но най-важното е да се осигури безплатно продължение на обучението за всички ученици, след като редовните часове приключат. Естествено, това означава значителни инвестиции в инфраструктура. Освен спортни зали, трябва да се изградят и класни стаи в препълнените райони, където децата могат да учат на смени. Ще е необходима и инвестиция в човешки ресурси. Ще има нужда от учители, които да наблюдават учениците и да им помагат да си пишат домашните в тези занимални. И така, в 17 часа, когато те напуснат учебното пространство, няма да има какво да правят вкъщи.

За да можем да обсъждаме тези решения, е нужно да се върнем на изследванията и на принципите. Всяка дългосрочна стратегия за образованието трябва да бъде следствие от сериозни изследвания за основните проблеми, които водят до провал на матурите. А образователната стратегия трябва да изхожда от няколко много ясни принципа:

• Училището е човешко право, а не услуга.
• Едно общество, в което участват всички социални групи, гарантира правото на образование на всяко дете – както на тези от благоденстващи семейства, така и на онези в неравностойно положение.
• Осигуряването на достъп до образование означава да се гарантира равнопоставеността на шансовете за всички деца.
• Общественото образование има за цел да даде правилен старт в живота на всички, независимо колко бедни или богати са родителите.
• Училището трябва да бъде демократично пространство на равните шансове, а не територия на социалната сегрегация и на затвърждаване на икономическите неравенства.

Реформите от последните години целят удовлетворяване на претенциите на по-състоятелните родители, които смятат, че трябва „да им се сервира първо на тях“, защото те „издържат“ държавната система.

Тук се вижда ясно защо не са достатъчни сегашните часове по гражданска култура в образователната програма, продължаващи само две години. Гражданската култура е тема, по която трябва да се преподава поне в целия прогимназиален и гимназиален период. Не можеш да разбереш как функционира демокрацията, ако нямаш минимални знания за правата на човека, за демократичните институции. Да не се чудим тогава защо мнозинството от богатите родители искат да трансформират училището във вид услуга за тях и техните деца, а учителите – в „доставчици на образователни услуги“, т.е. в бавачки с диплома! Да не се изненадваме, че привилегированите финансово родители не гледат на учителите като на сътрудници, чието мнение трябва да се уважава, за да се помогне на детето им. Тези силни финансово родители са във властово отношение спрямо училището и искат да подчинят институцията и нейните представители на своите интереси и визии. Първата страна, която губи в този конфликт, е детето. И то не само детето на въпросните родители, а всички деца.

В сегашния текст представих само някои от причините за слабите резултати на матурите в периферните зони и в бедните окръзи. За съжаление, въпреки че броят на завършващите средно образование е по-голям, отколкото в предишни години, не трябва да забравяме, че значителна част от зрелостниците дори не са се записали да участват в матурите. Ако отчетем в сметките си броя на онези, които не са се записали на изпита, и броя на онези, които са завършили, ще видим, че отново има голяма маса гимназисти, приключили училище, без да имат диплома. Броят им расте с всяка година и министерството на образованието не предприема никакви мерки, за да спре тенденцията. Тези млади хора са „празноглавци“, „боклуци“, за които по нашата цинична логика не трябва да ни е грижа. Но както казах и по-горе, те не са станали „празноглавци“ заради непълноценна генетична структура. Не, те са резултат от училищното образование и от медийните послания, на които са били изложени. Затова трябва като общество да поемем поне част от отговорността за провала им и да вземем конкретни мерки, за да могат да се поправят: дали безплатни уроци, дали матуритетен изпит по професия, който да им позволи да намерят работа. В противен случай какъв избор оставяме на тези младежи?