„Благодаря на смелия венесуелски народ!… Конституционното събрание дойде, за да въведе ред. Нуждаем се от справедливост… Това е най-голямото гласуване в цялата електорална история на революцията. Който има очи, да види, който има уши, да чуе… Конституционното събрание не само има законова сила, но има и силата на легитимността, моралната сила на народа, който героично, в условията на война, излезе да гласува, да каже: искаме мир, спокойствие… Нека сплотим редиците си, за да може това Национално конституционно събрание да стане пространство за национален диалог на всички венесуелци, на достойните хора, които искат мир, на искрените хора”.
Това са фрази от речта на президента на Венесуела Николас Мадуро, емоционално произнесена от него на централния площад „Боливар” в Каракас в първите минути на 31 юли – веднага след оповестяване на обобщенията на Националната избирателна комисия (венесуелската ЦИК) за броя на участвалите в ключовите избори на Национално конституционно събрание на 30 юли.
Да припомним – позовавайки се на три члена от конституцията, Мадуро обяви на 1 май свикването на тези избори като демократична форма за намиране на изход от кризата, в която страната е потопена след стартирането от опозицията на улични протести от началото на април с единствено искане оставката на президента. Предизвиканото улично насилие доведе до над 100 човешки жертви.
Опозицията и чуждестранните ѝ помощници рязко се противопоставиха на свикването на вот за Конституционно събрание и си поставиха за цел да го осуетят, алармирайки, че ако това гласуване се състои, то щяло да фаворизира само чавизма и да превърне Мадуро в „диктатор”.
Тези избори целяха да се изберат 545 членове на Конституционното събрание, които да обсъдят законовата рамка за изход от кризата. 364 от тях се издигат на териториален принцип, 173 се излъчват от различните социални сектори (работници, студенти, селяни, предприемачи, пенсионери и т.н.) и 8 са предвидени за индианските общности. Тоест – този процес не предвижда партийно състезание, партиите тук изобщо не се вземат предвид. Всеки венесуелски гражданин може да е кандидат, независимо от политическата му принадлежност, стига да представи изисквания брой подписи в своя подкрепа. За работници и студенти например този брой трябва да възлиза на 1000 подписа, а за селяни, рибари, предприемачи, пенсионери и др. – на 500 подписа.
В крайна сметка до изборите бяха допуснати 3200 кандидата по териториален принцип и 2300 по секторен принцип – или общо 5500 кандидати.
Самият Мадуро не се измори да зове опозицията към диалог и да я увещава също да участва в изборите за Конституционно събрание, да издигне собствени кандидати за него – оферта, която ръководството на водещото опозиционно обединение MUD („Маса за демократично единство”) неколкократно отхвърли, включително за пореден път и в самото навечерие на вота. Въпреки че точно за такъв сценарий се опитваше да посредничи например бившият испански премиер социалист Хосе Луис Родригес Сапатеро.
Но дори и неговият екип бе принуден да се убеди, че венесуелската опозиция не желае диалог с Мадуро, а само и единствено махането му от власт, на каквато и да е цена. В същото време пак с участието на Сапатеро властите направиха своя жест на добра воля – пуснаха от затвора и изпратиха в домашен арест „по хуманитарни причини” един от водещите опозиционери Леополдо Лопес, който има 13-годишна присъда заради гибелта на 43-ма души, загинали вследствие на провокирани от него безредици в началото на 2014-та. Очевидно с този жест се търсеше сваляне на напрежението и поне наченки на диалог. Вместо това оказалият се в домашни условия Лопес взе да изпраща нахъсващи антиправителствени видеообръщения към симпатизантите си.
Успоредно чуждестранните поддръжници на венесуеската опозиция, каквито са правителствата на САЩ, Испания, Колумбия Аржентина, Бразилия и др., не спряха да сипят декларации, че няма да признаят изборите за Конституционно събрание във Венесуела, заканвайки се на Каракас и със санкции. Най-активен в тези закани беше американският президент Доналд Тръмп, който ултимативно поиска от Мадуро директно да отложи вота за Конституционно събрание, а директорът на ЦРУ Майк Помпео пък без притеснения обясни, как САЩ работят заедно ръководствата на Колумбия и Мексико за смяна на венесуелското правителство…
На целия този фон самото провеждане на избори за Конституционно събрание се превърна за властта в Каракас в премерване на силите, в проба за вътрешна подкрепа. И като се има предвид характера на тези избори, в които се избират личности, а не партии, определящ тяхната легитимност и тежест фактор стана броят на участвалите в гласуването. При това стратегията на опозицията бе да се възпрепятства всячески – включително с актове на брутално насилие – подготовката и осъществяването на изборния процес, да се бойкотира гласуването, да се внуши на света, че правителството не може да събере избиратели…
Данните за участието във вота бяха съобщени в края на изборния ден 30 юли от председателката на Националната избирателна комисия Тибисай Лусена. Тя провъзгласи, че своя вот са дали 8,1 милиона от общо 19-те милиона регистрирани гласоподаватели в страната, или 41,53%. Конституцията приема за легитимни дадени избори, когато в тях са участвали поне 25% от избирателите.
https://www.youtube.com/watch?v=KKa3D84oIY0
Ето защо и речта на Мадуро, и другите реакции от страна на правителството и на чавистите бяха тържествуващи. С числото 8,1 милиона се надхвърлят с цял милион онези 7,1 милиона гласа, които според данните на опозицията (оспорвани от чавистките среди) били дадени в опозиционното самодейно и непризнато допитване на 16 юли. То целеше да се демонстрира отхвърляне на вота за Конституционно събрание.
Сегашното премерване на силите и съпоставката на резултатите показаха ясен превес на проправителствения чавистки сектор с един милион гласа. Нещо повече – де факто във вота тази неделя президентът Николас Мадуро и властта получиха дори по-висока подкрепа, отколкото на президентските избори през 2013-та, когато Мадуро победи със 7,5 милиона гласа, дадени за него, срещу 7,2 милиона, получени от съперника му опозиционер Енрике Каприлес.
При това сегашните 8,1 милиона души, отишли да пуснат бюлетини, демонстрираха много силна мотивация. Защото, за да упражнят правото си на глас, трябваше да преодолеят многобройни пречки и дори рискове, създавани от усърдната кампания на опозицията за бойкот и проваляне на гласуването. В контролираните от опозиционни кметове общини беше напълно блокиран достъпът до избирателните секции, на много места беше възпрепятствано дори откриването им или пък са били атакувани и унищожавани. В следизборната си реч Мадуро например спомена, че при такива атаки са били счупени или подпалени 150 машини за гласуване – а знаем, че във Венесуела се гласува машинно. Улиците бяха преградени от барикади, транспортът не се движеше, а жителите бяха заплашвани с разправа от маскирани „борци за демокрация” със сопи и с коктейли „Молотов”… Такава беше картината и в онези два „опозиционни” квартала на Каракас, от които идват всички натрапващи се картини на улични сблъсъци…
За хората в районите, в които стана ясно, че не може да се осъществи нормален изборен процес, властите осигуриха възможност да гласуват във внушителния спортен център, известен като Poliedro de Caracas. Около който пък се извиха километрични опашки.
Макар и не тъй необозрими, опашки имаше и край избирателните секции в още много райони и градове. Но на повечето места хората демонстрираха не само търпение и високо гражданско съзнание, а и отлично настроение, спретвайки си импровизирани фиести с песни и танци, докато чакат. И то независимо, че на много места се изляха и проливни дъждове с гръмотевици… А в граничещия с Колумбия щат Тачира любителски запис показва дори как тръгнали да гласуват местни жители се налага да прекосяват придошли реки, потопени в тях до кръста – но все пак не се отказват от упражняването на избирателното си право…
В същото време видни опозиционери не спряха през Туитър да тръбят, че гласуването за Конституционно събрание се е „провалило”, че „Мадуро е разгромен”, че избирателните секции стоят „празни” и в тях „никой не влиза”, че властите мамели с данните си… Laiguana.TV по този повод подготви красноречив клип – подреди извадки от различни опозиционни Туитър профили с твърдения в споменатия дух и ги апострофира с видеозаписи от опашки пред изборни секции в различни части на Венесуела. Има го и епизодът от Тачира с прекосяването на реката…
„Който има очи, да види, който има уши, да чуе”, спомена Мадуро в нощта след изборите. Очевидно обаче доста са онези, които виждат и чуват някакви съвсем други неща. Така например от същата му реч бе избрано да се върти из повечето световни медии не посланието за мир, а друга част – в която президентът предупреждава, че новоизбраното Конституционно събрание повече няма да търпи беззакония и че може и да отнеме имунитетите на онези опозиционни депутати, за които бъде доказано, че подклаждат уличното насилие, водещо до убийства. От така изкривените акценти в съдържанието се ражда и съответстващо внушение – че Мадуро го избива на „репресии”…
„Не се виждат” също опашките през изборните секции, но пък „се чуват” приказките на опозиционните водачи, как там никой не влизал да гласува. Масово се цитират и неподплатени с никаква фактология твърдения, че гласувалите не били 8 милиона, а само 1-2.
„Големите” медии отбелязват, че по време на самите избори са били регистрирани многобройни актове на насилие, а негови жертви са станали 12 души, сред които дори и един кандидат за член на Конституционното събрание. Но поднасянето на тези факти върви така, сякаш виновни за насилието са властите. В същото време навсякъде излизат записи и снимки как в деня на вота по време на движение на моторизирана полицейска колона из центъра на Каракас в нея е метната бомба, която произвежда голяма експлозия и причинява раняването на няколко полицаи.
Между другото, на силите на реда по лична заповед на Мадуро още от началото на протестите им е забранено да използват не само огнестрелно оръжие, но дори и гумени куршуми, оставен им е само сълзотворният газ. „Демократи” ли са метналите бомбата по полицаите?…
Или са „демократи” убийците на споменатия кандидат за Конституционното събрание Хосе Феликс Пинеда, който е чавист и на предизборния си плакат се е снимал пред портрета на Уго Чавес? Вестта за неговото убийство е пусната в Туитър и под снимката му изобилстват „демократични” коментари от следния сорт (спестяваме нецензурните): „Същото трябва да стане с всички тези от Конституционното… Да върви в преизподнята с Чавес… Един марксист по-малко!…”
Тази кипяща омраза добива криле от подкрепата на изброените вече чужди правителства. Още в първия ден след изборите за Конституционно събрание САЩ наложиха персонални санкции на президента Николас Мадуро, когото определиха като „диктатор” и сложиха в една редица с вече станалите обекти на санкции лидери на Сирия и Северна Корея.
Всъщност покрай предварителните закани на Тръмп наблюдателите по-скоро очакваха санкции върху петролния сектор на Венесуела. Но явно във Вашингтон не бързат с това – защото въпреки политическите различия, тъй близкото венесуелско черно злато продължава да се купува от САЩ.
Дясното правителство на Испания на свой ред оповести, че не признава изборите за Конституционно събрание и че ще стане инициатор за обсъждане с останалите членки на ЕС на някакви колективни мерки срещу Каракас. Но още преди това обсъждане председателят на Европарламента Атонио Таяни (ЕНП) побърза да обяви, че също не признава изборите във Венесуела и подкрепя доминираното от опозицията Национално събрание.
За да покаже колко бил „недемократичен сегашния режим”, Таяни твърди, че медиите не били допуснати да отразяват сегашното гласуване. Но няма кой да го попита в такъв случай откъде черпи той информация за събитията… Реалният факт е, че са налице изобилни репортажи с много снимки и видеоматериали от вота за Конституционно събрание. Както е факт и друго – че сайтът на държавната венесуелска телевизия VTV бе хакнат в деня след изборите, за да не се чуе оригиналното съдържание на речите и коментарите от официален Каракас. Явно и това е част от инструментариума на „демократичната” опозиция…
Най-колоритен в международния отбор противници на венесуелската власт е настоящият президент на Бразилия Мишел Темер, чието правителство наравно с останалите критици на Мадуро клейми изборите за Конституционно събрание като „нарушение на конституционния ред във Венесуела”. Трагикомично е, че оценката идва от сили, които не се поколебаха да извършан институционален преврат и да свалят президентката Дилма Русеф от власт, слагайки на нейно място разследвания за корупция Темер…
С декларация, че не признава венесуелските избори за Конституционно събрание излезе и колумбийският президент Мануел Сантос, който не тъй отдавна получи Нобелова награда за мир заради мирния договор между правителството му и левите партизани в Колумбия. Изтеглянето на партизаните от районите им на действие, повечето от които граничат с Венесуела, подсеща, че сега теренът е свободен за разполагане на войска там и дори за осъществяване на военно нахлуване в съседната страна…
От международното поле все пак прозвуча и един категоричен глас с обратен знак. В своя позиция външното министерство на Русия предупреди регионалните и световните сили около Венесуела „да проявят сдържаност и да се откажат от своите деструктивни планове” за икономически санкции срещу Каракас, които са „в състояние да задълбочат поляризацията в обществото”.
В позицията на Москва се посочва още: „Сега е особено важно да се избегне поредния кръг в спиралата на насилието, прерастването му в нови форми на противопоставяне. Необходимо е да се създадат нормални условия, включително и външни, за да може Конституционното събрание да положи основите за мирно регулиране на съществуващите във венесуелското общество противоречия, за достигане на национално съгласие, за повеждане на реформи в името на развитието и просперитета на държавата, на благополучието на всеки неин гражданин”.
Как ще се развие обстановката във Венесуела, гадаят сега всички наблюдатели, проследяващи процесите и тенденциите там.
Много са прогнозите за открита гражданска война с оглед безкомпромисната позиция, която продължава да отстоява венесуелската опозиция, вече обявила нов етап в антиправителствените си действия. Очаквано е създаването на паралелно правителство, което вероятно ще отправи и апел за подкрепа от чужбина. При наличието на действащо Конституционно събрание едва ли ще закъснее и значително по-решителната, отколкото досега, реакция на властите. Подобен сблъсък обаче не вещае нищо добро.
Нищо добро не прозира и в сценария с хипотетичен военен преврат – любим прийом, използван стотици пъти в латиноамериканската история, а и конкретно във венесуелската. Такъв неуспешен опит бе направен и през 2002-ра – още срещу тогавашния президент Уго Чавес. Но Чавес, който сам беше военен, създаде такава структура на армията, която я прави доста неподатлива към нови превратаджийски настроения. Въпреки това опозицията, а и някои външни фактори не се уморяват да подтикват войската да се намеси, макар и със слаби изгледи за успех.
Не може да се изключи и пряката военна интервенция отвън – вероятно под формата на колективна акция на някои латиноамерикански държави и под „шапката” на Организацията на американските държави. „Мекият” вариант на този сценарий е мащабната икономическа блокада на Венесуела, подобна на обявената навремето срещу Куба.
Най-оптимистичният сценарий все пак е да надделее същинското послание на Националното конституционно събрание – за мир, диалог и национално съгласие. Колкото и слабо вероятно да изглежа това на сегашния етап, не бива да се забравя, че неофициалните сондажи в тази посока не са спирали и за тях продължават да полагат усилия международни посредници като споменатия Сапатеро.
За да има шанс този път обаче Венесуела се нуждае и от по-активния и силен глас на солидарност и подкрепа от своите международни поддръжници, включително социалните движения по света, които години наред черпят вдъхновение от социалните програми и преобразования на Боливарската революция.
Няма много за умуване. Въпросът е еднозначен – война или мир за Венесуела?
Ето какво казва един от младежите, интервюирани в репортажа на телевизия TeleSur от ноща след изборите, от празненството, предшествало речта на президента Николас Мадуро на площад „Боливар”: „Тук съм да празнувам, защото като млад човек ми харесва да съм заедно с хората, които искат да вървим напред, а не да разрушаваме… Това е борба за нашия суверенитет, за националните ни богатства. Минали са едва четири поколения от обявяването на нашата независимост. Борбата продължава”.
About The Author
