“Българинът обича да пътува. Видя се с пари вече.” – обясни Бойко Борисов в началото на септември, 2016 г., при посещение на новострояща се църква във Варна, за която държавата бе дала 300 хиляди лева. – “Икономическият ръст си дава отражение. Депозитите в банките растат. Дойдат ли празници, виждате какво става. Магистралите отесняха. Това са фактите. Откъде са тези задръствания, от скъпия бензин или от ниските доходи? Дойде ли празник, всичко е на почивка, и то всеки път, не само лятото.”
Тази тирада на премиера е по повод на данните за преминаване на граничния пункт Кулата, според които 80 хиляди души са преминали през него в началото на поредния дълъг почивен уикенд. Това, че тази бройка представлява 1% от населението не пречи на Борисов да заключи, че “всичко е на почивка”. По същата логика спокойно може да се каже и че българите са се видели с пари или че депозитите растат, стига за образец на българина да се вземе единия процент от населението с много високи доходи.
Както може да се предполага, действителността и светът, в който живее българският премиер, отново се разминават драстично.
Това са фактите
Мнозинството от българите не могат да си позволят едноседмична почивка веднъж в годината, камо ли да се редят на гръцката граница на всеки празник. Лишени от възможности за подобна ваканция са 56.4% от хората в България, което е значително над средноевропейското ниво от 32.9%. Това показват обобщените данни на Евростат за 2016 г.
И двете величини са смущаващи, доколкото един от трима жители на Европейския съюз не могат да си позволят адекватна почивка, при положение че тя е от ключов фактор при ограничаване на най-разпространените предотвратими причини за смърт в общността. Тези данни обаче са логични на фона на разлика от над 5 пъти в ЕС между доходите на 20-те процента най-богати и най-бедни граждани. В България тази разлика расте устойчиво в последните години покрай отказа от прогресивна данъчна ставка и през 2016 г. достигна 7.9 пъти, което към момента е най-високо ниво на неравенство в Европейския съюз. При такава разлика в доходите е напълно нормална ситуацията, в която 1% от населението на страната се строява на гръцката граница за всеки празник, а други 56% не могат да си позволят нито една продължителна почивка.
Още по-интересно е, че сегашното положение представлява значително подобрение спрямо периода 2011-2012 г., когато в разгара на политиките на бюджетни съкращения и задържане на доходите на кабинета Борисов-1, едноседмична почивка не са могли да си позволят приблизително 3 от 4-ма българи. В последните 4 години, след края на “ерата” на Симеон Дянков, този дял постоянно намалява, след като държавната политика спрямо доходите бе леко размразена.
Въпреки това, в по-лошо положение от нас в ЕС са само в Хърватия и Румъния, където все още над 60% се лишават от ваканция. Други страни от Източна Европа пък са с по-добри показатели от средноевропейските, например Словения (26.9%) и Чехия (28.9%). Ножицата на неравенството и в двете страни е над два пъти по-затворена, отколкото тази в България, като най-заможните 20% от хората изкарват около 3.5 пъти повече от най-бедният квинтил.
Отличници, както обикновено, са скандинавските страни, Австрия и Холандия с под 20% от населението, лишаващо се от едноседмична почивка. На първо място е Швеция с едва 8%, а нивото в Норвегия, която не е част от ЕС, е 6%, т.е. близо десет пъти под това за България. За последните 5 години почти всички страни в общността са показали подобрение с изключение на Гърция, Кипър и Дания.
About The Author
