Бърза справка в Bloomberg Billionaires Index показва, че Чарлз Кох притежава малко над 47 милиарда долара, а брат му Дейвид Кох има само с няколко милиона по-малко. Ако съберем богатството на двамата братя, то ще бъде с около 4 милиарда повече от това на Бил Гейтс. Едва ли има много хора у нас, които не знаят кой е Бил Гейтс. Но колко хора са чували за семейство Кох и какво знаят за двамата братя, които общо притежават по-голямо богатство от най-богатия човек на планетата?
Кои са братята Кох?
Историята Чарлз и Дейвид Кох започва в началото на ХХ век, когато в главната роля очаквано е баща им – Фред Кох. Фред, който има общо четири сина, обещаващ химически инженер, завършил Масачузетския технологичен институт. През 1927 година Фред Кох открива нов по-ефективен метод за крекинг на суровия петрол. Това довежда до множество съдебни дела против Кох, включително и патентни. Изолиран в САЩ, бизнесменът решава да изпробва късмета си… в СССР.
Кох сключва договор със Сталин да построи 15 модерни петролни рафинерии на територията на Съветския съюз. Тази сделка увеличава богатството му но по ирония на съдбата го превръща и във фанатичен антикомунист – отчасти, защото в СССР не признали интелектуалните му права над технологията. Кох намразил изключително много идеята за комунизъм, а социализмът той нарекъл „предвестникът на комунизма“.
Одесняването на Кох и неговият огромен стремеж за печалба логично го насочили към друг пазар – този на нацистка Германия. С личното одобрение на Адолф Хитлер, Кох построил третата най-голяма рафинерия за петрол в Германия по това време, която по-късно имала важна роля във военните планове на Третия Райх.
Така сделките със Сталин и Хитлер позволили на Кох да натрупа значителен капитал и да основе онова, което днес познаваме под името Koch Industries – втората най-голяма частна компания в САЩ, с годишни приходи от 115 милиарда долара.
Обществото „Джон Бърч“
Паралелно със своя петролен и индустриален бизнес, Фред Кох се включва и в политиката, създавайки ултра консервативното и крайно дясно общество „Джон Бърч“. Групата вижда комунистическа конспирация в абсолютно всичко – от борбата за права на чернокожите до общественото здравеопазване и дори в ООН. За Фред Кох дори президентът на САЩ – Дуайт Айзенхауер бил комунист. Според него общественото строителство на магистрали и решенията да не се намаляват данъци и регулации не са нищо по-малко от… комунизъм. Не е изненадващо, че „Джов Бърч“ се борят със зъби и нокти против най-крехките белези на социална държава и човешки права. Всичко това логично води до факта, че „Джон Бърч“ бързо привлича мнозина богаташи в редиците си.
По-неизвестно е, че най-популярният конспиратор в САЩ, а може би и в света – Алекс Джоунс, е силно повлиян от обществото „Джон Бърч“ и може да се нарече негов ученик. „Обществото“ има силна роля и върху тъй нареченото „Чаено парти“ в САЩ – влиятелно движение, включващо доста републиканци, което може да се характеризира едновременно като политически крайно консервативно и икономически либертарианско.
Друг важен факт е, че както обществото „Джон Бърч“ (които по своите идеи са доста сходни с Ку-Клукс Клан), така и за „Чаеното парти“, далеч не са чужди идеите на расизма – разликата е в степента им на прикриване.
На сцената влизат братята
Изцяло в традициите на големите олигархични фамилии, след смъртта на Фред Кох четиримата му синове се скарват за наследството и започват да воюват за него. Чарлз и Дейвид искали да отстранят другите двама братя от бизнеса, още преди баща им да си отиде. В публикация на New York Times се твърди, че по-малкият брат Уилям Кох е ставал свидетел на това, че Чарлз и Дейвид са изнудвали най-големия си брат, заплашвайки го, че ще кажат на баща им, че е гей, ако той не се откаже от наследството си. След десетилетия на заплахи, интриги, съдебни дела и споразумения, Чарлз и Дейвид най-накрая постигат целта си и отстраняват другите двама братя от бизнеса. Едва ли се нуждаем от много други доказателства за начина на мислене на едни от най-богатите хора на планетата.
Днес двамата братя държат 84% от акциите на Koch Industries. Те увеличават броя на рафинериите си, които освен с преработка на петрол вече се занимават и с други продукти, например торове. Двамата имат интерес и купуват още редица компании, някои от които са свързани с военно-промишления комплекс и електрониката, като Molex, а други с банкирането, като Arteva Europe.
Притежатели на сериозен начален капитал, Братята Кох определено знаят как да увеличат богатството си. Зад тях е и „светлият“ пример на баща им относно безскрупулните сделки на с Хитлер и Сталин – това ги е научило да не се съобразяват с нищо в постигането на финансовите си цели.
Така например фирмите на братята са отговорни за едни от най-големите природни замърсявания в САЩ. Само за периода между 1999 г. до 2003 г. братята Кох са платили около половин милиард долара в глоби, заради унищожителното си действие върху околната среда, твърди списание Bloomberg. Не е изненада, че една от войните, които те водят, е именно срещу природозащитническите организации. Бизнесмените въобще не се съобразяват с екологичните норми и закони в САЩ, а благодарение на своите лобисти и адвокати се измъкват почти ненаказани. Greenpeace определят Koch Industries за едни от най-големите и безскрупулни замърсители, отговорни за над 300 петролни разлива и изхвърлящи милиони литри токсични отпадъци в реките.
Политически амбиции
Докато баща им е бил предимно фанатичен и дори параноичен антикомунист консерватор, то двамата братя имат много по-рафиниран, но в крайна сметка дори по-опасен подход. Както почти всички големи корпорации и олигарси, те постоянно трансформират финансовата си сила в политическа и обратното. Така Чарлз и Дейвид си подсигуряват необходимото влияние, което да им позволи да печелят още повече. Повечето милиардери виждат най-голямата опасност за богатствата си в данъчната система и регулациите. Братята Кох стигат дори по-далеч в борбата си срещу обществените интереси.
Братята Кох са убедени либертарианци, превъзнасящи идеите на Айн Ранд за егоизма като единствената движеща сила на планетат. Най-големият враг на егоизма логично са колективните действия срещу него. Те могат да бъдат различни – понякога това е държавата, друг път природозащитници, а в трети – организации защитаващи човешките права.
Идеологията на братята е праволинейна – всички изброени форми на съпротива против „добродетелта на егоизма“ трябва да се подкопаят и разрушат, за да не пречат на „творческия капиталистически потенциал“. И наистина – какво по-творческо от това да превърнеш реките и природата в негодни за живот, вълнувайки се единствено от цифрите в банковата ти сметка?
Qui bono?
Кой има полза от прокламираното от либертарианците премахване на данъци и регулации? На кого пречат те? На обикновените хора, които плащат не особено големи суми и получават безплатно образование? На онези, които се нуждаят от достъпно здравеопазване? Или може би на хората, които искат да разчитат например на безплатна пожарна служба?
Кои има полза от премахването на регулациите? Обикновените работници с право на гарантирана платена отпуска и социални права, като например майчинството? Или онези от нас, които обичат разходките сред дивата природа, където бетонът все още не е непознат?
Очевидно общо взето единствените, които имат полза от премахването на данъците и регулациите, са онези представителите на т.нар. 1% на върха. Не трябва да се забравя, че либертарианската философия проповядва егоизма като висша добродетел, което говори достатъчно за последователите ѝ – те въобще не са обременени с мисли за общото благо и всичко, което проповядват, би донесло полза само и единствено на тях самите.
Либертарианци на власт?
Един от важните моменти в биографията на братята е кандидатирането на Дейвид Кох за вицепрезидент от… Либертарианската партия през 1980 година. В обещанията, зад които застава Дейвид, се виждат премахването на пенсионното осигуряване, премахването на държавната пощенска служба, премахването на агенцията за опазване на околната среда (ЕРА), премахването на минималната заплата, приватизацията на обществените училища, разпускането на всички държавни агенции, занимаващи се с пътища и транспорт, премахването на всякакво финансирано от държавата здравеопазване и премахването на всякакви правни забрани срещу укриването на данъци и други.
В крайна сметка Либертарианската партия печели едва 1,1% от гласовете, но тъгата едва ли е голяма като се има предвид, че президент става друг фен на Айн Ранд – Роналд Рейгън.
Загубата обаче кара братята Кох да научат важен урок – по-добре е да преследват своите интереси по друг, не толкова очевиден път. Така братята се насочват към финансирането и създаването на множество т.нар. тинк-танкове, плащането на лобисти и наливането на огромно количество пари в Републиканската партия. Само за периода от 2009 до 2016 година братята Кох са финансирали републиканците с почти 1 милиард долара. Чарлз и Дейвид проявяват щедрост и към много други крайно консервативни или либертариански групи.
Най-голямо внимание заслужава финансираният от братята Кох либертариански институт Като – Cato Institute, който се гордее с това, че много нобелови лауреати са били част от него. Кои са тези лауреати ли? Например тоталитарният капиталист Джеймс Бюканън; икономическият съветник на Роналд Рейгън и водещ идеолог на неолиберализма Милтън Фридмън; гуруто на Маргарет Тачър – Фридрих Хайек; Робърт Мъндел, който поставя основите за въвеждането на еврото и още доста икономисти от Чикагската школа.
Институтът Като има и други любопитни приятели и сътрудници като например бившият чешки министър председател и президент Вацлав Клаус и известният в България икономист Ричард Ран. Сътрудници на Като не са само икономисти и политици, но и известни журналисти от Fox News, The Washington Post и други.
Кох са основни спонсори и на „Меркатус център“ – друг либертариански тинк-танк, които също може да се похвали със свой икономист нобелов лауреат – Върнън Смит. „Меркатус център“ е обвързан с университетът „Джон Мейсън“, където действа още един либертариански тинк-танк, финансиран от братята – Institute for Humane Studies (IHS). Този институт също има фенове сред политическия естаблишмънт на САЩ, като един от тях е сенаторът републиканец Ранд Пол. IHS раздава стипендии на студенти от цял свят, като за тях заделя по 1 милион долара годишно.
Други тинк-танкове и организации, финансирани от братята, са Reason Foundation, която издава либертарианското списание Reason; канадският консервативен мозъчен тръст Fraser Institute; консервативният мозъчен тръст George C. Marshall Institute, който има важна роля в отричането на климатичните промени и много други.
Общото е, че всички се борят за по-малко данъци, повече приватизация и отричат климатичните промени и свързаните с тях рестрикции върху вредните газове и употребата на петролни продукти. С чии интереси съвпадат тези идеи – на мнозинството, или на братята Кох и тесният олигархичен кръг на върха на обществената пирамида, не е въпрос с повишена трудност.
E, и?
Чарлз и Дейвид Кох са едни от най-големите спонсори на всички групи и учени, отричащи климатичните промени. Няма да бъде изненада, ако се окаже, че решението на Тръмп да изтегли САЩ от Парижкия договор за климатичните промени е повлияно именно от братята Кох, които преди това бяха описвани като яростни опоненти на кандидатурата на Тръмп в предварителните избори за републикански кандидат-президент. Изключително много авторитетни учени, сред които например и Стивън Хокинг са категорични, че ако човечеството не действа сега относно климатичните промени, то животът на Земята ще стане по-труден и изпълнен с конфликти.
Наскоро България се сдоби с министър на околната среда и водите, който също отрича климатичните промени. Бившият председател на Института за дясна политика, който напусна този пост, за да влезе в министерството, познава добре кръговете около Републиканската партия. Сред спонсорите на въпросния „институт“ е International Republican Institute – неправителствена организация, свързана с Републиканската партия, чиито председател е Джон Маккейн. Именно братята Кох наливат милиони долари в кампанията на Маккейн за президентските избори през 2008 година, а вицепрезидентката на Маккейн – Сара Пейлин е известна не само с крайно консервативните си възгледи, отричането на климатичните промени и симпатиите към „Чаеното парти“ – една от тясно свързаните от Кох политически групи вътре в Републиканската партия.
Дори и да не участват пряко във финансирането на консервативни и либертариански организации у нас поради обясними причини, свързани с незначимостта на България в глобален мащаб, то братята Кох имат косвено влияние благодарение на своята всеобхватна и изключително влиятелна политическа мрежа.
Кох са опасни, защото на практика провеждат яростна класова война, насочена срещу всеки, който има неблагоразумието да не е станал милиардер. Разбира се, изцяло благодарение на собствени си усилия и тръгвайки „от нулата“ – както тях самите.
Унищожаването на изградените социални системи, функциониращи благодарение на нашите данъци, би било пагубно за 90% от населението на която и да е държава, но не и за братята Кох и техните последователи. Премахването на различните регулации би превърнало природата в просто поредния ресурс за експлоатиране. Именно това искат братята Кох и финансираните от тях организации.
Ето защо винаги, когато чуем приказките за „възраждане на българския консерватизъм“ или ни заговорят за прекрасните идеи на „либертарианство“, трябва да имаме едно на ум. Важно е да знаем кой има полза от запазване на несправедливата данъчна система у нас или ограничаването на регулаторна роля на държавата. Братята Кох са наричани от самите американци „олигарси“.
Тази дума е популярна и у нас, но не винаги обхваща всички фигури, които напълно я олицетворяват. Затова е нужно преди всичко да познаваме идеите, които бранят изцяло интересите на хора като Кох, каквито не липсват и у в България. И да внимаваме в картинката.
About The Author
