Това е лисващата глава – ключ към разбирането на политиките през последното половин столетие. Да четеш новата книга на Нанси Маклейн „Демокрация в окови: история в дълбочина на потайните планове на крайната десница за Америка”, значи да видиш нещо, което преди това е било невидимо.
Авторката e професор по история, която започва работа по темата случайно. През 2013 г. тя се натъква на изоставена постройка в кампуса на Университета Джордж Мейсън в щата Вирджиния. Тя е претъпкана с несортираните архиви на човек, починал същата година. Неговото име вероятно нe ви е непознато: Джеймс Макгил Бюканън. Маклейн казва, че първото нещо, което е разгледала, се е оказал наръч конфиденциални писма, свързани с трансфери на милиони долари към университета от милиардера Чарлз Кох.
Нейните разкрития в тази къща на ужасите показват как Бюканън, в сътрудничество с бизнес магнати и финансирани от тях институти, са разработили скрита парадигма за потискане на демокрацията в полза на най-богатите. Днес тази парадигма преоформя политиката и то не само в САЩ.
Бюканън е силно повлиян от две идеологии, първата от които е неолиберализмът на Фридрих Хайек и Лудвик фон Мизес. Втората е собственическото превъзходство на Джон К. Калхун, който през първата половина на 19 век настоява, че свободата се състои от абсолютното право да използваш собствеността си (включително робите си) като пожелаеш. Според него всяка институция, която накърнява това право, е агент на потисничеството, експлоатиращ собствениците в полза на недостойните маси.
Джеймс Бюканън свързва тези влияния, за да създаде това, което нарича теория на обществения избор. Според него едно общество не трябва да се счита за свободно, освен ако всеки гражданин има право на вето върху решенията му. С това той има предвид, че никой не трябва да бъде облаган с данъци против волята му. Според него богатите са експлоатирани от хора, които използват гласовете си, за да изискват пари, които другите са спечелили, налагайки недоброволни данъци за поддръжка на обществени разходи и социална държава. Да се позволява на работниците да сформират профсъюзи и да се налага прогресивен данък върху доходите е форма на „разграничително или дискриминационно законодателство” срещу собствениците на капитал.
Всякакъв сблъсък между „свободата” (да се позволява на богатите да правят каквото си искат) и демокрацията трябва да се решава в полза на свободата. В своята книга „Границите на свободата” той подчертава, че „деспотизмът може би е единствената организационна алтернатива на политическата структура, която поддържаме”. Деспотизъм в защита на свободата.
Неговото предписание е „конституционна революция”: създаване на неотменими предели, които да ограничават демократичния избор. По време на целия си работен живот той е спонсориран от богати фондации, милиардери и корпорации. Той разработва теоретична рамка за това как трябва да изглежда тази конституционна революция, както и стратегия за прилагането ѝ.
Бюкянън обяснява как опитите да се премахне сегрегацията в училищата в южните щати могат да бъдат разстроени чрез изграждането на мрежа от подкрепяни от спонсорирани то държавата частни училища. Той първи предлага приватизация на университетите и налагането на пълни такси за обучение – оригиналната му цел с това е да смаже студентския активизъм. Той призовава за приватизация на социалните осигуровки и много други функции на държавата. Той се стреми да скъса връзката между хората и правителството и да срине доверието в публичните институции. Накратко – той цели да спаси капитализма от демокрацията.
През 1980 г. Бюканън получава възможност да вкара програмата си в действие. Той е поканен в Чили, където помага на диктаторския режим на Пиночет да напише нова конституция. Тази конституция, отчасти заради хитрите предложения на Бюканън, се оказва невъзможна за цялостно пренаписване. На фона на мъченията и убийствата, той съветва чилийското правителство да разшири програмите си за приватизация, свиването на разходи, фискалните ограничения, дерегулацията, унищожаването на работническите синдикати – пакет от мерки, който спомага за икономическия колапс на страната през 1982 г.
Нищо от това обаче не е притеснило Шведската акaдемия, чрез която през 1986 г. почитателят на Бюканън от Стокхомския университет Асад Миндбек му издейства Нобелова награда за икономика. Това е едно от редицата решения, които направиха тази награда токсична.
Силата на идеите му обаче почва наистина да се чувства, когато Кох, в момента седмият най-богат човек в САЩ, решава, че Бюканън държи ключовете към трансформацията, към която той се стреми. Кох гледа дори на либертариански идеолози като Милтън Фридман и Алън Грийнспан като на „продажници”, тъй като те търсят начини за подобряване на ефективността на правителството, вместо начини за пълното му разрушаване. Бюканън обаче отива до края.
Маклейн казва, че Чарлз Кон е налял милиони в работата на Бюканън в университета Джордж Мейсън, чиито юридически и икономически факултети приличат колкото на академични институции, толкова и на корпоративно финансирани тинк-танкове. Там той наема икономисти, който да подбират революционните „кадри”, които ще прилагат програмата му. Там те започват да разработват програма за промяна на правилата. (Мъри Ротбанд от финансираният от Кох институт „Кейто” призовава милиардера да изучи техниките на Ленин и да ги приложи за либертарианската кауза).
Откритите от Нанси Маклейн документи показват, че според Бюканън поддържането на нисък профил е от решаващо значение. Той е заявявал на сътрудниците си, че „конспиративната секретност е жизнено важна във всеки момент”. Вместо да разкриват крайната си цел, те действали с постепенни стъпки. Например при усилията си да разрушат системата на социално осигуряване, те са твърдели, че искат да я спасят, настоявайки, че тя ще се провали без серия от радикални „реформи”. (Същите аргументи се използват и в течащата в момента кампания срещу Националната здравна служба във Великобритания). Постепенно те изграждат „контра-интелигенция”, съюзена с „мащабна мрежа от политическа власт”, която ще се превърне в новия обществен елит.
Чрез мрежата от тинк-танкове, финансирана от Кох и други милиардери, чрез трансформацията на Републиканската партия, чрез стотиците милиони долари, налети в изборните кампании за Конгреса и съдебната система в САЩ, чрез масовата колонизация на администрацията на Тръмп от членове на тази мрежа и чрез смъртоносно ефективните кампании срещу всичко от общественото здравеопазване до мерките срещу климатичните промени, спокойно може да се каже, че визията на Бюканън се развива в Съединените щати.
Но не само там. Четенето на тази книга бе като почистване на прозореца, през който виждам британската политика. Хвърлянето на регулациите в огъня, подчертано от трагедията в „Гренфел тауър”, разрушаването на структурата на държавата чрез остеритет, бюджетните правила, демонтирането на обществените услуги, таксите за образование и контрола върху училищата: всички тези мерки следват програмата на Бюканън точка по точка. Чудно колко хора са наясно, че проекта на Дейвид Камерън за „свободни училища” се вписва в традиционните опити да се предотврати расовата десегрегация в американския Юг.
Едно отношение Бюканън е бил прав: има вроден конфликт между това, което той нарича „икономическа свобода”, и политическата свобода. Пълната свобода за милиардерите означава бедност, несигурност, замърсяване и срив на обществените услуги за всички останали. Тъй като хората няма да гласуват за това, то може да бъде пробутано единствено чрез заблуда и авторитарен контрол. Изборът пред който сме изправени е между необуздания капитализъм и демокрацията. Не можем да имаме и двете.
Програмата на Бюканън е рецепта за тоталитарен капитализъм. А последователите му само са започнали с прилагането ѝ. Но поне сега можем да схванем какъв е дневният им ред, благодарение на откритията на Маклейн. Едно от най-важните правила на политиката е да познаваш врага си. Ние вече вървим в тази посока.
About The Author
