Да зададеш парламентарен въпрос на Борисов – мисията е почти невъзможна

Една от първите задачи, която изпълни новият парламент след своето сформиране през април, беше отмяната на т.нар. „блиц парламентарен контрол“.  Тази практика беше въведена за първи път в 42-рото Народно събрание и се изразяваше в това, че всяка първа сряда от месеца премиерът и неговите заместници трябваше да дойдат в пленарната зала, за да отговарят на въпроси, които не са предварително изпратени до Министерския съвет.

Това предполагаше известна изненада, в случая за Бойко Борисов и неговите четирима вицепремиери – Валери Симеонов, Красимир Каракачанов, Томислав Дончев и Екатерина Захариева. Председателят на парламента имаше възможността да не допусне дадени въпроси, позовавайки се на правилника, че те трябва да се отнасят до общата политика на правителство, а не до конкретни казуси, но подобни действия обикновено бяха придружени с шумно недоволство на опозицията и в крайна сметка Борисов беше принуден да отговори, за да не остане впечатление, че бяга от неудобните въпроси.

С приемането на нов правилник за дейността на 44-тия парламент, точно преди два месеца – на 27 април, блиц контролът беше отменен, а аргументите на управляващите бяха, че „този вид парламентарен контрол се е използвал като силно пропагандно средство“, както заяви представителят на „Атака“ и бивш зам.-председател на парламента Павел Шопов. В подобен тон бяха и аргументите на ГЕРБ, като според Александър Ненков „на всичко е известно, че блиц контролът е направен за политически дивиденти“.

Така или иначе мнозинството отмени тази процедура, а Борисов и двамата лидери на „Обединени патриоти“ бяха „спасени“ от задължението всяка първа сряда от месеца да идват в Народното събрание, за да отговарят на неочаквани въпроси. Обществеността все пак беше успокоена, че редовният петъчен парламентарен контрол остава и там никой не може да спре депутатите да задават въпроси на премиера.

Или почти никой.

Справка на сайта на Народното събрание показва, че от началото на работата на новия парламент към премиера Борисов са входирани осем парламентарни въпроса. Лидерът на ГЕРБ обаче се е явил на парламентарен контрол един единствен път, за да отговори на въпрос на Елена Йончева от БСП относно проведена среща между него и държавния глава на автономията Иракски Кюрдистан Масуд Барзани. Цели пет от останалите седем въпроса не са допуснати от председателя на парламента Димитър Главчев, а още един е оттеглен от самия му вносител – депутатката от „Атака“ Миглена Александрова. Единственият допуснат въпрос, който все още чака своя отговор, е на Петър Витанов от БСП относно създаването на обща европейска армия.

Равносметката показва, че 5 от 8 входирани въпроса към премиера са определени като „несъответстващи на правилника“, 1 е оттеглен от самия му вносител (въпросът на г-жа Александрова е свързан с конкретните искания на България за промяна на Дъблинския регламент, но изглежда темата рязко е станала не толкова интересна за „Атака“ – да се чуди човек защо първо внасят въпрос, а после изведнъж решаваш, че ще го оттеглиш?), и са допуснати само 2, от които за два месеца премиерът е имал време да отговори на… 1 въпрос. При това става дума за въпроси, които се изпращат на администрацията на Министерски съвет, а отговорите им се изготвят от солиден екип.

„Отмяната на блиц-контрола ликвидира един демократичен контрол върху изпълнителната власт“, заяви по време на дебатите за отмяна на тази процедура преди два месеца депутатът от ДПС Джейхан Ибрямов. „Говори, за да те видя!“, цитира тогава Ибрямов Сократ в опит да убеди управляващите да не отменят тази форма на контрол. Припомням неговото изказване, защото именно Ибрямов днес е обект на демократичната парламентарна процедура „връщане на въпрос“. Ръководството на Народното събрание определя като несъответстващи на правилника два негови въпроса към премиера, като и двата са свързани с едно от любопитните назначения на новия кабинет – това на областния управител на Софийска област Илиан Тодоров от „Атака“.

Тодоров е една от най-скандалните фигури около Волен Сидеров и е част от всички негови среднощни изпълнения и воаяжи из плажовете в Куба. Тогава Тодоров трябваше да обяснява пред медиите, че посещението им на плажа във Варадеро е било с цел „проучване на колониализма“, а на опитите на водещата на бТВ Генка Шикерова да получи повече информация за натрупания опит, депутатът спретна луд скандал и я покани да напусне „еврейската телевизия бТВ“ и да отиде в партийната „Алфа“, но преди това да си смени името, понеже „Шикерова“ не му е по-вкуса заради турските си корени.

Впрочем пътешествието до Куба тогава бе определено като „огромен скандал“ от Бойко Борисов, според когото Сидеров, Тодоров и колегите му „се пекат на плажа на мафията“, докато в България ръководят парламентарната комисия за борба с корупцията. „Това е падението на този парламент“, написа тогава Борисов, а Тодоров му отвърна, че това е „доста нахално, при положение, че именно 90-те години Бойко Борисов беше един от хората, които имаше първите охранителни фирми. Тогава само мафията можеше да има охранителни фирми. Същият Бойко Борисов, който си играеше тенис с хора от българския ъндърграунд, да не ги споменаваме поименно всичките и същият Бойко Борисов сега ще говори за мафия – много е грозно“.

Тодоров бе част и от няколко опита за нахлуване в сградите на телевизии или университети, а изказванията му на трибуната на Народното събрание винаги събуждаха огромен интерес. Така например през 2014-та година то влезе в яростен дебат обидна ли е думата „мангал“. „Ако кажа на Валери Симеонов или на Ивайло Московски „мангал“, ще се обидят ли? „Мангал“ всъщност означава метален предмет“, показа знания тогава Илиан Тодоров.

При едно от своите изказвания след назначението на Тодоров, Бойко Борисов видимо се изнерви на въпрос, свързан с казуса и отговори единствено, че е подписал назначението „с чиста съвест“, защото „патриотите“ са настоявали, а той няма как да им откаже с оглед подписаното коалиционно споразумение. С други думи – или подписва, или правителството пада. Да ви напомня нещо? 

На 22 юни Ибрямов прави нов опит да получи повече подробности за това назначение, като използва процедурата за парламентарен контрол. При това изисква писмен, а не устен отговор, тоест премиерът няма нужда да се явява в Народното събрание, за да отговаря и е трудно депутатът от ДПС да бъде обвинен в опит за популизъм от трибуната. По някаква причина обаче, въпросът му не е допуснат.

Седмица по-рано Ибрямов е направил още един опит да зададе въпрос на Борисов, но желанието му отново е осуетено от ръководството на парламента. Изисканият отговор отново е писмен, а този път въпросът е относно предложението на Илиан Тодоров за преименуването на връх Мусала. Областният управител на София подхваща наново темата за промяна на имена, като пише писмо на президента Румен Радев, но този път обект на неговите желания за Възродителен процес не е Генка Шикерова, а най-високият връх в България. Темата не е нова за „Атака“, като призиви за преименуване имаше и до президента Росен Плевнелиев, но повдигането на въпроса отново днес събужда подозрения, че националистите се опитват да отклонят вниманието от други далеч по-сериозни отстъпления от свои искания през годините. Какво точно е мнението на Бойко Борисов по темата обаче, засега остава загадка.

Първият спрян въпрос към Борисов е от 17 май, когато депутатът Петър Витанов от БСП иска да научи повече за позицията на българското правителство във връзка с въпросите, които ще се разглеждат на срещата на върха на НАТО на 25 май в Брюксел. Въпросът, според председателя на парламента, се оказва недопустим. Такъв е и следващият – от 19 май на Антон Кутев, този път относно целите пред новото българско правителство и кадровата политика, с която да бъдат осъществени. В нарушение на правилника според Димитър Главчев е и въпросът на Николай Цонков от БСП относно констатации в Доклада на Център за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност (БОРКОР).

Така се оказва, че въпроси към министър-председателя относно кадровата политика на правителството и назначението на скандални личности на ключови постове, позициите на страната ни на срещи на върха на НАТО или пък изводите от доклади за корупцията се оказват „недопустими“ и в противоречие на правилника. Остава ни да се надяваме, че ако в парламента Борисов очевидно ще идва рядко, то поне при някое от следващите му гостувания в ефира на „Нова телевизия“ все пак ще остане време за неудобни въпроси, например свързани с кандидата за еврокомисар от България Мария Габриел, макар при последния случай в рамките на 50 минути водещите Виктор Николаев и Ани Цолова така и да не успяха да вместят този въпрос.

Нищо, следващия път. Това важи и за останалите желаещи да питат нещо премиера. Солидарни с Димитър Главчев, към тях отправяме призив: ами мислете ги малко по-внимателно тези въпроси! И тогава опитайте пак. Желаем ви успех!