Тъжната семейна церемония по бдението и погребението на 22-годишния Орландо Хосе Фигера Еспарагоса в Каракас на 6 юни разтърси много венесуелци. Защото шокиращият случай с младежа, влязъл с жестоки кадри и в медиите, вече беше предизвикал широк обществен отзвук.
Връщайки се от работа на 20 май, Орландо трябвало да мине и през блокирания от антиправителствени демонстранти площад „Алтамира” в богаташкия район Чакао на венесуелската столица. Местният кмет там е опозиционер и затова е оставил съмишлениците си на улицата да правят каквото си искат. Резултатът е, че именно там е и арената на многобройните случаи на насилие, упражнявано от „мирните демонстранти”.
Понеже обширни пространства и много кръстовища в зоната са блокирани от протестиращите, градският транспорт не върви. И на младия Орландо, който не е бил нито чавист, нито опозиционер, а вярващ евангелист, се наложило да върви пеша из гъмжащите от превъзбудени опозиционери улици.
Точно край „Алтамира” тълпата го напада. Сторил им се подозрителен – черен, бедно облечен, а местните жители в квартала са предимно бели и заможни. Отгоре на всичко според майка му Инес Еспарагоса Орландо носел и червена риза. Това вече за нападателите бил „сигурен знак”, че младежът е чавист.
Ужасните кадри с масовия побой, на който го подлагат, късайки и свличайки дрехите му и поливайки го с бензин от приготвени за „бомби Молотов” бутилки, отдавна са в интернет. Те са запечатили и страшния момент, в който от тълпата се протяга ръка на маскиран демонстрант със запалка, която щраква – и Орландо лумва в пламъци…
Обезумял от болка, хуква да бяга, тълпата се дръпва, оставят го да тича като жива факла, докато други хора по кошмарната му траектория на го загасят, удряйки по пламъците – но и по израненото тяло на младежа! – с якета и други подръчни дрехи… Накрая, проснат вече без сили в полицейска камионетка, е откаран в болница, където лекарите установяват, че 88% от кожата му е изгоряла и започват борба за живота му…
„Барикада” подробно разказа за този разтърсващ случай, който президентът Николас Мадуро по време на своето редовно телевизионно обръщение към народа определи като израз на надигащ се в страната фашизъм…
Въпреки усилията на лекарите, въпреки молитвите на майка му, която също е евангелистка и 15 дни не се отделя от леглото му, Орландо издъхва на 4 юни от колапс на сърцето и на белите му дробове – те не издържат последствията от изгарянията…
На 6 юни беше бдението и погребението на младежа, превърнал се в символ на това, до какви зверства е способна да достигне драстичното и престъпно насилие, бликащо от най-агресивните групи сред антиправителствените демонстранти…
„Отнесоха се със сина ми зверски, водени от егоизъм и расизъм,” изплаква Инес Еспарагоса, 41-годишната майка на 22-годишния Орландо Фигерас пред медиите, дошли на траурната церемония. Жената е родила общо шест деца. Орландо е втори син, който губи. Негов по-голям брат е загинал при друг инцидент преди няколко години.
„Моля господ да махне расизма и омразата от душите на опозиционерите,” казва Инес. Тя добавя: „Настоявам за въздаване на справедливост, както от министерството на правосъдието, така и от президента на републиката, за да не остане ненаказан и този случай, както толкова много други. Нека направят проверка – от болницата до „Алтамира”, където се случи всичко. Там е имало камери, нека гледат записите. Недопустимо е, само защото някой минава с червена риза през Чакао или откъдето и да е другаде, да го убият, да го запалят така зверски, както направиха със сина ми”.
Жената казва още, че самата тя не се бои от убийците на Орландо и дори е готова също да си сложи червена риза и да мине по пътя му – за да види как биха постъпили и с нея…
Инес споделя: „Сега страдам, боли ме и изпитвам гняв, но стига вече с това насилие, моля всички – нека да намерим мира, ние всички сме братя. Онова, за което моля, за което помолих и господата Хулио Борхес и Енрике Каприлес (видни опозиционери – б.р.), е да вземат мерки срещу тези всички инфилтрирани хора, та да спрат да почернят толкова семейства с предизвикваното насилие…”
Майката подчертава, че не би искала никой човек във Венесуела да изпитва онова, което ѝ се е наложила да изпита на нея – да вижда детето си да агонизира, защото е станало жертва на агресивна политика и на расизъм. „Убиха ми момчето, защото било черно. И аз съм черна – виновна ли съм за това? Няма да спра да ги обвинявам, докато не бъде въздадена справедливост. Това е, което иска цялото ни семейство… Нека дойдат пред мен и покажат лицата си. Нека дойдат и онези, които дават пари на хлапаците, за да нападат чависти,” казва Инес.
Тя не е гледала и не иска да гледа кадрите с побоя и запалването на Орландо. Смята, че ѝ е достатъчно всичко онова, което е изживяла, докато го е гледала как 15 дни бавно гасне в мъки от адските болки. Споделя обаче, че освен всичко друго изпитва и мъка за опозиционерите, извършили злодеянието. Според нея те са за съжаление и са достигнали до това падение, защото не могат да постигнат целите си с политически средства и накрая ще свършат, убивайки се един друг.
Пред венесуелското издание correodelorinoco.gob.ve Инес уверява, че се моли господ да помогне на озлобените демонстранти и да укроти духа им, подчертавайки: „Време е да се борим за нашата прекрасна Венесуела, всички заедно, не да се убиваме като зверове. Докога така? Вече нямам сълзи. Моля господ да ме освободи от гнева и знам, че той ще го направи. Но ще намеря справедливост, ако трябва да преобърна и земята”.
Майката изразява възмущение от изявленията на главната прокурорка Луиса Ортега Диас, която открито застава на страната на опозицията и която допусна, че кадрите с публичното изгаряне на Орландо Фигера били „манипулирани”. „Синът ми умря, защото почти 90% от тялото му беше поразено, след като го нападнаха по време на протест на „Алтамира”. Няма друга истина,” отсича Инес.
Освен трагедията с Орландо, на нея ѝ се е наложило през тези кошмарни дни да преживее и друг грозен удар. Тъй като семейството, при което тя работела като домашна прислужничка, било от опозицията, то незабавно я уволнило, щом я видяло да говори по държавната телевизия след изгарянето на сина ѝ…
Инес разказва за Орландо, че обичал да спортува. Най-запален бил по бейзбола и футбола. Майката вярва, че господ е прибрал душата му, за да почива в мир.
About The Author
