Тютюнопушенето не е просто вреден навик с последици върху хората, които го практикуват, а сериозен глобален проблем, обясниха на пресконференция по повод Световния ден без тютюнопушене в БТА представители на Световната здравна организация (СЗО), Коалицията за живот без тютюнев дим и Министерството на зравеопазването обсъдиха измеренията на “тютюневата епидемия” в България и актуалността на държавните политики за ограничаването ѝ.
Присъстващият заместник-министър на здравеопазването Светлана Йорданова потвърди ангажимента на правителството в борбата срещу тютюнопушенето но не можа да се ангажира с предложенията за включване на контрола върху тютюна в планове за развитие до 2030 г., ограничаване на рекламата и ефективния контрол на забраната за пушене в заведения. Последният става все по-формален в последните години като на някои регионални здравни инспекции са необходими до 150 проверки, за да напишат един акт. Те рядко разполагат с ресурс да контролират заведенията извън работното си време и ако изобщо намерите телефон, на който да подадете сигнал вечер или в почивните дни, той вероятно ще бъде записан автоматично и проверен след няколко дни.
Страната ни е на първо място в ЕС по брой пушачи на глава от населението, като в последните години измества Гърция в тази непрестижна класация, обясни икономистът Димитър Събев. По последните данни на Евростат за 2014 г. делът на българите, които пушат ежедневно е 28.2%, непушачите са 65.2%, а останалите прибягват до тютюневи изделия спорадично. За сравнение, средният брой на редовните пушачи в ЕС е едва 19.2%.
Причината за това разминаване е, че повечето европейски държави са въвели доста преди нас политики за контрол на тютюнопушенето – висок акциз, забрани за пушене на публични места и ограничаване на продажбите и рекламата на вредните продукти. Цигарите в България са с най-ниски цени в ЕС, а контрабандата на безакцизно производство ги прави още по-достъпни. Рекламата е забранена в средствата за масова информация, но не и в публичното пространство, срещу което тече кампания и петиция на сдружение “Коалиция за живот без тютюнев дим”.
Човешкият данък
Д-р Скендер Сила, представител на СЗО в България, определи тютюнопушенето като епидемия с огромни здравни и икономически последици. Тя е предизвикала смъртта на 100 милиона души през XX век, а в момента убива по 7 милиона годишно в целия свят. Според доктор Сила, броят на жертвите ще нарастне до 8 млн. през 2030 г., ако не се засили контролът върху тази епидемия.
От премахването на “човешкия данък” за тютюнопушенето има и чисто икономически ползи, тъй като високият дял на пушачите в дадена страна означава увеличени здравни разходи, намалена производителност, изострена бедност и растящо неравенство. Това е така, тъй като по-бедните хора отделят по-голяма част от доходите си, за да задоволят зависимостта си от тютюна, което често може да е разликата между живота в спокойствие и онзи в лишения за тях. Те имат и по-ограничени ресурси за борба срещу зависимостта – финансови и образователни.
Тютюнопушенето е вредно за вашата икономика
Тъкмо тези фактори са причината тютюнопушенето да бележи спад в най-богатите страни. Според Павел Антонов от “Коалицията за живот без тютюнев дим” досега икономическите аргументи обикновено са идвали от страна на противниците на ограниченията. Тютюневата индустрия твърди, че контролът върху печалбите ѝ ще се отрази зле на икономиката. Същото смятаха и собствениците в ресторантьорския сектор, но статистиката от последните години не показва негативен ефект от забраните върху оборотите в заведенията.
Според анализа на Димитър Събев, ако по-строгият контрол върху тютюневите изделия се отразяваше пагубно на икономиката, някой от най-богатите страни в света – Великобритания, САЩ, Япония и Холандия – нямаше да са такива, тъй като имат трикратно намаление на пушещите от 60-те години насам. Ако пушенето беше полезно за икономиката, тези страни нямаше да просперират. Долната графика показва делът на редовните пушачи в споменатите 4 страни в периода 1960-2014 г.
Докато контролът ограничава зависимостта от тютюна в развитите страни, то липсата на международен контрол върху най-големите корпорации в сектора води до разрастване на тази епидемия в развиващите се държави. Петте най-големи мултинационални компании през 2016 г. отчитат 312 млрд. долара приходи и 35.5 млрд. печалби, които се дължат предимно на т.нар. „трети свят“. Една от тях – “Филип Морис” – се прочу в последните години със заведените на база на споразумения за свободна търговия и защита на инвестициите дела срещу Австралия, Норвегия и Уругвай, които въведоха различни регулации, целящи да ограничат тютюнопушенето.
Засилването на контрола върху разпространението на вредните продукти е допълнително възпирано от зависимостта на държавите от акцизите, плащани от тютюневата индустрия, посочва Димитър Събев. Акцизите са косвени данъци върху потреблението, което означава, че те тежат непропорционално на най-бедното население. България е лидер в ЕС и в негативната класация за дела на приходите от акцизи и данъци върху тютюневите изделия като дял от държавния бюджет. За 2016 г. акцизите са донесли 2.3 млрд. лв. на хазната, а тази година се очакват с 200 милиона повече.
За 2014 г. България е попълнила 8.8% от бюджета си чрез акцизи върху тютюна и алкохола, което е точно 4 пъти по-висок дял от средното за ЕС. Нещо повече, това представлява рекорден за общността ръст от 3% на този източник на приходи в бюджета спрямо 2004 г., което означава, че намаляването на преките корпоративни данъци след 2007 г. в България е отчасти възможно, доколкото бюджетът разчита на консумацията на тези продукти. Означава ли това, че ако спрем да пушим и пием, в бюджета няма да има достатъчно пари за здравеопазване?
Според Димитър Събев – не. Приходите от акцизи са двойно по-малки от нанесените щети, при това без да можем да измерим цената на влошеното качество на живот. „Ако се приеме средната за ЕС норма на щетите от преждевременна смъртност заради тютюнопушене, която е 4.4% от БВП, за България нематериалните щети от тютюнопушене следва да са над 4 млрд. лв. годишно: двойно повече от приходите от акцизи“ – се посочва в доклада на икономиста.
Един ден без цигари?
На 31 май, сряда, офисът на СЗО в България, гражданската инициатива „България без дим“ и Асоциацията на студентите медици в България ще отбележат Световния ден без тютюнопушене от 10:00 до 16:00 часа в градинката пред Народния театър в София. През това време всеки ще може да си направи безплатни измервания на основни дихателни параметри – белодробен обем и еластичност, насищане на кръвта с кислород, концентрация на въглероден монооксид в издишания въздух и концентрация на карбоксихемоглобин в кръвта. Всички тези показатели са потенциално влошени при продължително излагане на тютюнев дим.
Събитието ще се проведе под мотото “Тютюнът – заплаха за развитието” и освен преглед на него може да запознаете с последиците от свободната реклама на тютюневи изделия чрез билбордове, спонсорство и др., която се опитва да привлича “нови пушачи на мястото на отказалите се и починалите, като таргетират най-вече младежите и децата”.
Това бе добре онагледено в казуса с реклама на цигари от 2014 г., която бе насочена към тийнейджърската аудитория чрез образите на млади известни лица, което според Етичната комисия към Националния съвет за саморегулация “се явява сериозен косвен стимул за употреба на продукта, действащ на принципа на подражанието”.
Допълнително, рекламата приканваше младите да отпразнуват спортните (!) си успехи като запалят цигара, относно което Комисията заключи, че “във връзка с безспорните вреди от тютюнопушенето, аналогията на тютюнопушенето със спорта противоречи на отговорното рекламно поведение и се явява нарушение на Етичния кодекс.”
About The Author
