Заседавалата миналата седмица в аржентинската столица Буенос Айрес Комисия по правата на човека към ООН разгледа отправено към нея искане от редица обществени и правозащитни чилийски организации да излезе с настоятелна позиция пред властите в Чили за декриминализиране на аборта в страната.
През 1931 г. чилийското законодателство включва възможността за „терапевтичен” аборт по медицински показания. Но през септември 1989 г. дори и това е забранено. Шест месеца преди да напусне властта, тогавашният диктатор Аугусто Пиночет прокарва закон, който криминализира изцяло прекъсването на бременността, независимо от причините и обстоятелствата. „Забранено е да се извършва каквато и да е дейност, чиято крайна цел е предизвикването на аборт,” постановява този пиночетов закон, който и днес продължава да е в сила в Чили.
Настоящата президентка на страната – социалистката Мишел Бачелет, която вече е към края на втория си мандат, през 2014 г. беше включила в предизборната си кампания и въпроса за легализирането на аборта поне в три случая – при заплаха за живота на майката, при тежки малформации на плода, правещи невъзможни живота му след раждане, и при изнасилване. Тромавата законодателна машина и редица други вътрешнополитически предизвикателства, пред които се изправи Бачелет, забавиха много осъществяването на това обещание. Все пак внесеният от президентката законопроект наскоро най-после успя да получи мнозинство при гласуването в Националния конгрес (парламента).
Но сега предстои законопроектът да мине и през обсъждане в Сената, където изгледите за одобрение на се много добри. Освен това до гласуване там дори може и да не се стигне, защото мандатът на Бачелет изтича в края на тази година.
Ето защо всички организации в Чили, които пледират за декриминализиране на аборта, сега форсират усилията си и се опитват да привлекат вниманието към тежките последствия за здравето и живота на жените и момичетата при действащото в момента законодателство.
В тази кампания активно се включи и известната чилийска писателка Исабел Алиенде, която записа специално видеообръщение до Комисията по правата на човека към ООН. То бе разпространено и в YouTube. Предлагаме тук текста на обръщението ѝ:
„Уважаеми членове на Комисията,
Името ми е Исабел Алиенде. Аз съм писателка и председателка на фондация, която носи моето име и чиято мисия е да подкрепя и закриля жените и момичетата на международно ниво. Авторка съм на 23 книги. Чилийска съм и в момента живея в Калифорния.
Мнозинството от героите в моите книги са жени и момичета. Нямам нужда да ги измислям. Вдъхновявам се от реалния живот. Работила съм с жени и за жени през целия ми живот. Пиша за тях над 50 години. Отначало като журналистка, а сега като активистка и писателка. Добре ги познавам.
Когато бях млада, правех подробни репортажи за положението на жените и момичетата в нашето патриархално, католическо и консервативно общество. В онези времена концепцията за репродуктивните права още не беше формулирана, въпреки че още тогава въпросът предизвикваше една от главните тревоги на жените. Контрацептивното хапче вече съществуваше, но в Чили беше достъпно само по лекарска рецепта и само за онези, които можеха да си платят. За останалите най-разпространеният начин за регулиране на раждаемостта беше нелегалният аборт – с всички рискове и със страданието, което влече това.
Говоря за 60-те години, когато женските организации вече се бореха да легализират възможността за аборт в сигурни условия – така, както го правят и днес.
50 години по-късно Чили продължава да има един от най-драконовските закони в света по отношение на аборта, който е обявен за криминално деяние независимо от обстоятелствата.
Наскоро Националният конгрес в Чили най-после разреши аборта в три случая – пряка опасност за живота майката, нежизнеспособност на плода извън утробата и изнасилване. Но предстои законът да се объсжда и в Сената, където може да бъде отхвърлен, въпреки че 70% от населението го подкрепя.
Най-голямата пречка законът да бъде одобрен е въпросът за изнасилванията. Няма нужда да изтъквам колко често срещано явление е изнасилването на жени и момичета в по-голямата част на света. Чили не е изключение. Всяка година около 40 000 момичета забременяват, най-често в резултат на инцест. Нашата срамна реалност е, че жените и момичетата са подложени на по-голям риск от сексуално насилие в домовете си, а не на улицата.
Реакцията при доказано такова насилие не е дискриминационна. Но са дискриминационни условията, в които са поставени жените и момичетата, когато трябва да се справят с последствията, ако в резултат на изнасилването се е стигнало до забременяване.
Жените и момичетата с високи доходи имат достъп до орални контрацептиви или могат да си уредят аборт по дискретен начин, прикрит под формулировка за друг тип гинекологична интервенция. Това е въпрос само на пари.
Други жени и момичета, особено в селските зони, нямат такива възможности. Например през 2013 г. на Белен, 11-годишно момиченце, изнасилено от пастрока си, беше отказан терапевтичен аборт, който се препоръчва в случаи на съществен риск за майката. Нямаше помощ за Белен. Едно дете беше принудено да роди дете. Това сигурно не би се случило с дъщерята или внучката на който и да е от членовете на Сената, които сега трябва да гласуват закона за легализиране на аборта при случаи на изнасилване.
Който не е преживял изнасилване, не може да си представи ефекта му върху една жена или още по-лошо върху едно дете. Болка, гняв, отвращение, унижение, срам, кошмари, принудително мълчание, безсилие, омраза към самата себе си… И да не споменавам ужаса, че може да си заразена от някоя венерическа болест и, разбира се, да се окажеш бременна…
Представете си за момент какво я очаква жертвата, ако в резултат на изнасилването се е стигнало до бременност. В Чили тя е длъжна да изкара цялата бременност, да роди и да гледа детето. Освен ако не прибегне до нелегален аборт. Да се уреди аборт не е трудно. Но е много рисковано. В Чили се извършват между 140 000 и 160 000 аборта годишно.
Разбира се, никой не агитира за абортите. Абортът е последното решение. Ако сексуалното образование и безплатният контрацептив са достъпни за всички от пубертета нататък, абортът няма да е необходим, най-малко в случаи, когато е имало сексуален контакт по взаимно съгласие. Но сме много далеч от този идеал.
Използването на презервативи дори не съществува като възможност в случаите на изнасилване, защото последното, което би хрумнало на изнасилвача, е да предпази жертвата си. Това означава, че жертвата е оставена на неговото „милосърдие”, за да избегне опасна болест или забременяване. Затова абортът все пак трябва да бъде възможност.
Онези, които се противопоставят на аборта по религиозни или някакви други причини, могат да игнорират тази възможност. Но е несправедливо и неморално да налагат своите схващания на всички останали. Решението дали да става майка или не трябва да го взима самостоятелно всяка жена и всяко момиче в съответствие със собствените си разбирания и с оглед на обстоятелствата.
Като жена, майка и баба защитавам правото сама да решавам какво да правя с собственото тялото си. Като председателка на моята асоциация аз познавам много добре опасностите на нелегалния аборт. И като чилийска гражданка съм убедена, че криминализирането на аборта причинява удря най-болезнено по жените и момичетата с ниски доходи, които не могат да прибегнат към дискретни и скъпи интервенции.
С оглед на всичко казано дотук и на свидетелствата, дадени от други участници в това заседание (на Комисията по правата на човека към ООН – б.р.), с цялото си уважение отправям към членовете на международната Комисия по правата на човека молбата да препоръчат настоятелно на чилийското правителство да декриминализира аборта в случаи на сексуално насилие или изнасилване. Това е фундаментално човешко право”.
About The Author
