В някой друг свят новината, че коалицията между ГЕРБ и „Обединените патриоти“ е решила да отмени парламентарния блиц контрол би трябвало да ни изненада и възмути. Но не и в този.
Не и в България през 2017 година, която съвсем скоро ще бъде управлявана за трети път от човек, когото целият народ чу да разпорежда стопиране на митническа проверка чрез телефонно позвъняване на шефа на митниците. Понеже така е обещал и „не е като Първанов“, да не си държи на обещанията.
Не и в държава, в която същият този бивш-бъдещ премиер управлява чрез смс-и Висшия съдебен съвет, а на дувара му в Банкя висят представители на всички останали власти. Някои пък, като например градският прокурор на София Николай Кокинов, успяват да се доберат и до диванчето му. Впрочем вулгарният разговор между него, Борисов и Мирослав Найденов също стана достояние на обществеността, но без особени последствия за лидера на ГЕРБ.
Дотолкова сме свикнали с безобразията му, че повечето от тях вече дори не ни правят впечатление. Не може да му се отрече на Борисов – така е омаял около 1 милион български избиратели, че същите са готови да му простят всички земни грехове. Обзалагам се, че ако утре вождът им убие невинен човек на улицата, а деянието му бъде заснето от камерите на всички национални телевизии, около 1 милион души пак ще застанат зад него и ще обявяват, че въпросният нещастник най-вероятно и без това си го е заслужавал. Клатил е стабилността, например.
Така днес, седмица след като от трибуната на парламента Цветан Цветанов говореше за достиженията на българската парламентарна република и обещаваше прозрачност, депутатите на ГЕРБ и „Обединените патриоти“ взеха решение да отменят едно от малкото прилични нововъведения в новата история на българския парламентаризъм – т.нар. блиц парламентарен контрол.
Тази форма на препитване на премиера и вицепремиерите беше въведена в правилника на парламента от 42-рото Народно събрание. За по-незапознатите – блиц контрол представлява следното: всяка първа сряда от месеца премиерът и неговите заместници идват в Народното събрание и отговарят на два кръга въпроси от парламентарните групи. Разликата с редовния петъчен парламентарен контрол е, че въпросите на блиц контрола не са предварително изпратени до съответните министри, а отговорите им не са изготвени от солиден екип в конкретното министерство.
Стига да не се договарят предварително, което се е случвало както на Орешарски, така и на Борисов, обикновено въпросите в сряда са далеч по-неудобни от онези, които могат да бъдат поставени в петък. Заради предпоставката, че трябва да се реагира на момента и да се говори свободно, а не просто да се изчете един предварително написан сух отговор. Другата разлика е, че петъчните въпроси винаги минават през председателя и той по традиция редовно „пази“ премиера, като отклонява без особено обяснение депутатските питания. Нещо, което се случваше далеч по-трудно в сряда на блиц контрола.
Е, този механизъм за контрол над изпълнителната власт от страна на върховната власт в България – парламента, изглежда ще отиде в историята, когато правилникът влезе за гласуване и в пленарна зала. Едва ли има нужда да уточняваме, че подобна отмяна на блиц контрола нито веднъж не е коментирана или обещавана по време на предизборната кампания – нито от ГЕРБ, нито от т.нар. „патриоти“.
Депутатите и парламентарните журналисти знаят, че Борисов винаги идваше и стоеше с неохота на блиц контрола в сряда. Не е тайна, че посещенията изобщо в парламента за него са голяма досада. Сходно е и цялостното отношение на бившия/бъдещ премиер към тази институция изобщо – най-вероятно, ако зависеше от него, щеше просто да я закрие и да прехвърли цялата власт на бул. „Дондуков“ №1, където на практика тя и без това се намира, когато той е на власт.
Както удачно гласи политическият фолклор, парламентът от известно време се е превърнал в „гумен печат“, който просто приема безропотно онова, което му бъде спуснато от Министерски съвет. Е, с отмяната на блиц контрола правим поредна крачка в тази посока.
Струва си да добавим и още един малък щрих – едва ли само Борисов няма особено желание да идва на блиц контрол в парламента. Най-вероятно, имайки предвид тяхната огромна експертиза, това важи дори в още по-голяма степен за готвещите се за вицепремиери Красимир Каракачанов и Валери Симеонов.
Като допълнение същата „патриотична“ коалиция, която ще се прежали да ни управлява в тази „безпрецедентно трудна международна ситуация“, за да не се „изложим пред чужденците“ по време на европредседателството, реши да отмени практиката петъчният парламентарен контрол да се излъчва по БНТ. Ами правилно – и без това хората си пускат в петък по обяд националната телевизия, само за да препсуват народните си избраници. В новия парламент контролът щял да се излъчва по БНТ2, за да може първият и най-гледан канал да излъчва „спортни събития“. Това романтично обяснение пропуска скромния факт, че БНТ отдавна създаде специален спортен канал, по който безпроблемно да излъчва спорт.
Като за финал, докато в съседната сграда депутатите му отменяха блиц контрола и прехвърляха редовния контрол по БНТ2, в сградата на президенството Бойко Борисов и Цветан Цветанов за пореден път отказаха най-безцеремонно да отговарят на журналистически въпроси. След срещата си с президента Румен Радев, Борисов застана пред камерите, тегли една реч в типичния си назидателен, падишахски тон, след което просто си тръгна. По същия начин преди дни в парламента, след финалния рунд „тежки“ преговори с „патриотите“, Борисов отново се наприказва, след което отсече: „Въпроси? Не!“ И какви ти въпроси, ако толкова държат, ще отиде в Нова Телевизия тия дни.
В един друг свят, в една друга държава, журналистическата ни гилдия би трябвало най-после истински да се възмути и да се обедини, за да постави въпроса за отношението на Борисов към медиите ребром. Но както вече се разбрахме, реалността в България през 2017 е малко по-различна.
About The Author
