Майкъл Сайнато, Observer
Когато наративът за руската намеса в президентските избори в САЩ започна да набира сила сред мейнстрийм медиите, привържениците на Хилари Клинтън и неоконсерваторите, един от водещите гласове в истерията бе на Луиз Менш – британски консервативен блогър и бивш автор в либертарианския сайт Heat Street. Тя е и бивш депутат от британската Консервативна партия, подкрешящ излизането на страната от ЕС.
Менш има многобройни изяви в мейнстрийм медиите, включително MSNBC, Fox News, BBC и шоуто на Бил Мар по HBO, а нейни текстове са публикувани от New York Times. Конгресменът Тед Лю, бившият председател на националния комитет на Демократическата партия Дона Бразил и един от официалните говорители на партията, са промотирали нейните идеи. Същото са правели и някои знаменитости като Роб Райнър и Роузи О’Донъл.
Макар често да не представя никакви доказателства или да цитира „анонимни източници”, Менш упорито разпространява твърдения за руска намеса, вариращи от крайно невероятни до просто безобразни. В периоди, в които теориите за руски заговори губят инерция или публиката се фокусира върху други проблеми, тя излиза с по-мащабни твърдения, за да се върне в центъра на вниманието.
През ноември 2016 г. Менш успява да трансформира свой туит за смъртта на канадския музикант Ленърд Коен в про-американска атака срещу Русия. На 17 януари тя излиза с твърдения, че атаката в нощен клуб в Истанбул е руска операция – без каквито и да е доказателства. Тя също така заявява, че САЩ са „във война с Русия” и призовава да се отговори чрез „прецизни бомбардировки, хакване на банки и мащабна кибер война”. Нейната войнолюбива истерия я докарва дотам да твърди, че всичко, с което не е съгласна, е руски заговор. Един от примерите за това са твърденията ѝ, че замесеният в сексуални скандали конгресмен Антъни Уийнър е пращал неприлични съобщения на руски хакер, а не на 15 годишно момиче – макар тинейджърката да е била интервюирана лично от властите.
Когато журналистът от Newsweek Кърт Айхенлауд получава през Twitter изображение, което активира епилепсията му, Менш заявява, че това е дело на руснаци – макар ФБР да са арестували американец за атаката. В свое интервю пред BBC тя представи теорията си, че Путин е убил Андрю Брейтбарт, за да може медийната група Breitbart да бъде овладяна от Стив Банън. Сред хората, споделили в социалните мрежи това срамно интервю е и професорът по право в Харвард Лорънс Трайб, който е преподавал на Барак Обама.
„Менш вече е редовно цитирана като някакъв надежден журналистически източник на руски конспирации от ненаситните анти-Тръмп фанатици като MSNBC и професор Лорънс Трайб. Те са готови да изперат всякаква лудост, стига тя да насърчава техните трескави фантазии в стил Том Кланси за Тръмп като агент на Кремъл”, отбелязва журналистът Глен Грийнуолд от Intercept.
На 9 април Менш излезе с твърдения – отново без доказателства – че Русия е финансирала протестите за граждански права в град Фъргюсън. Тя също така нарича независимите медии ProPublica и Democracy Now паравани за Путин и твърди, че руското правителство тайно поддържа WiFi мрежи в нейния квартал. Менш също така твърди, че Русия има роля в терористичните атаки в Лондон от 22 март, платила е за бунтове в Швеция, и също така убила собствения си посланик в Турция.
В последно време конспиративните теории на Менш достигат дори по-налудни нива. На 15 април например тя заяви, че антифашистите, протестиращи в Бъркли са „руски актьори” и намекна, че атентата на бостънския маратон също е свързан с Русия. Няколко дни по-рано тя бе открила и руска връзка с опит за атентат в Норвегия.
На 19 април в Twitter започна да набира популярност хаштагът #MenschAMovie, чрез който потребителите се подиграват с рефлекса на Менш да вижда руска връзка навсякъде. В същия ден тя заяви, че сенатор Бърни Сандърс е „руски агент на влияние, за което на този етап вече няма никакво съмнение”.
Това дойде като реакция на заявленията на Сандърс, че не знае дали демократическият кандидат за Конгреса Джон Ософ е наистина прогресивен. Малко по-късно Менш заяви, че лидерът на Лейбъристката партия Джеръми Корбин също е руски агент на влияние. Това не първата ѝ атака срещу Корбин – през 2015 г. тя се опита да изкара поддръжниците му като антисемити, използвайки собствената си история на търсенията в Twitter.
Човек би си помислил, че нейните последователи могат да мислят сами и ще се въздържат да разпространяват тези неоснователни твърдения. Нейният безконечен нео-маккартизъм обаче осигурява постоянен източник на материал за оклеветяване на политическите опоненти – без да трябва да се цитират факти или конструктивни аргументи.
През 2012 г. Менш признава, че като млада е злоупотребявала с тежки наркотици, което е имало тежко последствия за психичното ѝ здраве. Нейната писателска кариера започва с чиклит романи със заглавия като Sparkles и Glamour, които са публикувани под моминското ѝ име. След това се насочва към политиката и за кратко е депутат в британския парламент. След като става за посмешище в родината си, тя възражда кариерата си като генератор на безкрайни конспиративни теории, с които радва сляпо следващите я в социалните мрежи. Последователите ѝ са основно поддръжници на Хилари Клинтън, които отказват да приемат, че тя загуби изборите не за друго, а защото кампанията ѝ бе пълна катастрофа. От време на време почитателите на Менш игнорират прекомерно грешните ѝ твърдения, но като цяло не губят доверие в нейните „теории” за Русия.
