„България 2017 – 2021“. Така нарекоха своята управленска програма бившите партньори, врагове и после отново партньори – ГЕРБ и „Атака“, ВМРО и НФСБ („Обединени патриоти“). През 2009 година Сидеров и хората му подкрепиха Борисов за първия му мандат, а като една от основните причини за вътрешното разцепление в „Атака“ и отделянето на Валери Симеонов беше посочено именно сътрудничеството с Бойко Борисов.
Сидеров и Борисов се любиха и разлюбиха в рамките на 41-вия парламент, а в 42-рия „Атака“ успя да се добере отново до депутатските банки именно с яростна анти-ГЕРБ реторика. Нещо повече – Сидеров и хората му оправдаха негласната си подкрепа за кабинет с участието на ДПС с това, че не бива Борисов да бъде допуснат отново на власт.
През това време Симеонов и неговият „Национален фронт за спасение на България“ успяха да отцепят част от електората на „Атака“ и на свой ред влязоха в 43-тия парламент, където станаха партньори на… ГЕРБ. Така Симеонов и Сидеров взаимно в рамките на няколко години първо се нападаха, че са подкрепяли Борисов – нека припомним, че журналистите на Сидеров кръстиха конкуренцията си „Национален фонд за спасение на Бойко“, а след това – и че са подкрепили друг, за да не управлява Борисов.
И тъй като най-вероятно сред читателите ни няма твърде много такива, които имат подготовка за летци, и от „патриотичните“ лупинги им е станало лошо, да забравим миналото и да гледаме напред – днес Сидеров, Симеонов, Каракачанов и Борисов най-после се събраха заедно, за да формират кабинета „Борисов 3“.
Още в нощта на изборите стана ясно, че именно тези играчи ще оформят следващото мнозинство, което ще излъчи изпълнителната власт. Най-вероятно в течение на времето към тях ще се присъединяват без много шум и депутатите на Марешки, а по отделните теми подкрепа обещаха дори ДПС и БСП.
И макар никой да не се съмняваше, че „въпреки различията“ коалиция между ГЕРБ и ОП така или иначе ще има, лидерите на отделните формации от кумова срама все пак решиха да се срещнат няколко пъти официално. Едва ли някой вярва, че зад вратите на парламентарните стаи наистина са се водили тежки преговори, а отделните секторни политики са карали лидерите да се карат и заплашват с оттегляне. Впрочем подобен цирк дори не беше разигран поне за пред медиите, въпреки че някои анализатори го очакваха.
И така след като в рамките на около две седмици парламентарните журналисти повисяха на плочките пред Народното събрание, а от вечерните новини обществеността се информираше за „напредъка на преговорите“ и „постигнатите компромиси в името на България“, ето че ден преди Разпети петък четиримата лидери сложиха подписите си под обща програма или по-точно – управленски приоритети. Програмата е в размер от 21 страници, като по думите на Валери Симеонов това е търсен ефект и е символично – защото коалицията щяла да управлява до 2021 година, тоест – пълен четиригодишен мандат.
Програмата започва с раздел „Външна политика“, като за да не пропусне някой основното послание, авторите ѝ са се постарали да сложат удебелен и подчертан шрифт на изречението: „Ще продължим неотклонно по пътя на евроатлантическата интеграция“. Няма информация лидерът на „Атака“ Волен Сидеров да е подписал документа поне с особено с мнение, след като през годините многократно е призовавал за излизане на България от Европейския съюз и НАТО, а цели предавания в ефира на партийната телевизия са били посветени на „еврогейските“ (по Сидеров) ценности. Поне в кратката управленска програма Сидеров изглежда не е успял да запише посланието „Не Европейският съюз ни освободи, а Русия! Да живее православието, долу европедерастията”, което беше основен слоган на негови митинги.
ГЕРБ и „Обединените патриоти“ се обявяват за реформи в ЕС, които да са основани на „принципите и ценностите на европейската солидарност и равноправие при взаимно зачитане на интересите и доверието между държавите членки“. Според програмата „съществуването на различни нива на интеграция на страните-членки в ЕС е източник на нестабилност“, поради което новите управленци се обявяват „за запазване на единството на ЕС“ и приветстват „бъдещо задълбочаване на интеграцията между държавите членки“.
Отделна точка е посветена на присъединяването на България към Шенген, като според ръководствата на четирите партии това би могло „значително да допринесе за превенция на нарушаването на границите на ЕС“. Изглежда и тук „патриотите“ са ревизирали стари свои позиции, като например тази на Волен Сидеров, че „влизайки в Шенген, ние не печелим нищо“ . Ползотворните преговори и предстоящото влизане във властта изглежда са заредили далеч по-оптимистично и Красимир Каракачанов, който преди около година заяви, че „България скоро в Шенген няма да влезе и ние трябва да си даваме ясната сметка за това, за да можем да си обслужваме нашите икономически интереси“.
Сякаш за да потвърдят пълния патриотичен катарзис, в програмата си за управление ГЕРБ и „Атака“, ВМРО и НФСБ подчертават и че „значението на евроатлантическата интеграция расте на фона на засиленото влияние на трети страни в региона на Черно море и Балканите“, а в този смисъл „сътрудничеството между НАТО и ЕС трябва да се задълбочи по необходимост при подобни обстоятелства“. Не е ясно какви точно обстоятелства се визират и дали не става дума за любимата доскоро на Волен Сидеров Русия. Но изглежда вече няма и значение.
В раздел външна политика са отбелязани още приоритети като българското председателството на ЕС, което вече многократно беше извадено като основен приоритет на държавата, а подкрепа обещаха включително БСП и ДПС. Какви точно ще бъдат приоритетите, обобщава отлично в типичния си народняшко-разбойнически стил самият бъдещ министър-председател: „И без това ще се похарчи сума пара, важното е да съумеем да си изкараме някой лев за нас, за България…“
Тук е намерило място и настояването, че „приоритет на ЕС трябва да бъде спирането на притока от мигранти на турските граници – сухопътни и морски“. Новият кабинет обещава да настоява за „по-радикална реформа на Дъблинския регламент, така че тежестта при обработване на молбите за международна закрила да не се поема само от държавите на предна линия“.
В раздел „Регионална политика“ бъдещите управляващи дават заявка за въвеждане на тол таксите, които са старо обещание на ГЕРБ, както и за „електронна винетка“. Не липсват обещания за „изграждане на модерна и безопасна пътна инфраструктура като част от трансевропейската транспортна мрежа“ и „завършване на магистралния пръстен на страната“, но прави впечатление далеч по-малкото място, отделено поне на думи на строежа на магистрали – урок, научен от ГЕРБ още след края на първия мандат в резултат на редица критики, включително и от новите им партньори, че „асфалт не се яде“. „Може ли да се хвалиш, че си строил магистрали, зали, наливал си бетон и асфалт, а хората в същото време живеят със 150-160 лв. пенсия“, коментира наскоро Красимир Каракачанов.
В управленската програма е записано още „завършване на реформата във ВиК сектора с цел подобряване на услугите за гражданите и бизнеса“. Тук вероятно се визира продължаване на пътя към приватизация на ВиК услугите до пълното оттегляне на държавата от сектора. Едва ли има нужда да припомняме различни позиции на „патриотите“ през годините по отношение на концесионирането и приватизацията. Но си заслужава да цитираме депутата от „Атака“ Илиан Тодоров, който преди година заяви: „Заради системния провал на частния сектор в управлението на ВиК през последните две десетилетия в цял свят се наблюдава завръщането на общественото водоснабдяване.“
Покрай клишетата като „балансирано регионално развитие“, и „силна държавна политика за слабо развитите региони“ се откроява интересен момент – жилищната политика. В програмата е записано черно на бяло, че ще бъде продължена програмата за саниране, но с важно уточнение: „чрез нарастващ процент на самоучастие на гражданите“. Пореден горчив залък, преглътнат от коалиционните партньори на Борисов, които през годините многократно са критикували тази програма. Добрата новина за новата коалиция вероятно е фактът, че като депутат в 44-тия парламент не успя да се уреди Магдалена Ташева, според която програмата за саниране е „герберски многомилиарден гешефт“. Предвижда се програмата за саниране да бъде и разширена „чрез обхващане на тухлени многофамилни и еднофамилни жилищни сгради“, гласи още програмата за управление на ГЕРБ и „Обединени патриоти“.
Брутен вътрешен продукт от 120 млрд. лева в рамките на мандата залага кабинетът „Борисов 3“, а поставянето на това обещание в раздел „Социална политика“, а не в „Икономика“, ще отдадем на желанието на преговорните екипи да приключат бързо с написването на програмата. По-важното е, че бъдещият кабинет и парламентарно мнозинство „гарантират в рамките на мандата минимална работна заплата от 650 лева и средна работна заплата от 1500 лева“.
Любопитен момент е обещанието, че „социалните помощи ще се обвържат със заетост – всички в трудоспособна възраст, които получават помощи трябва да се включат в заетост“. Ще отдадем липсата на допълнителни уточнения на търсеното ограничение в обема на програмата, без тях планирането на тези мерки издава известно непознаване на фундаментите на система за социални помощи. Тъй като и понастоящем гражданите, които получават социални помощи, полагат обществено полезен труд.
Някъде тук намира място и „най-големият крайъгълен камък“ в преговорите – размера на пенсиите. Или поне доколкото този въпрос беше лансиран като ключов и представен като такъв от медиите. Както вече стана ясно, в резултат на „тежки преговори и компромиси“, двете страни са постигнали договореност за увеличаване на минималната пенсия до 180 лева от средата на годината и до 200 лева от 1 октомври 2017 година.
Без повече подробности, детайли и конкретни числа е записано още, че „ще се преизчислят всички пенсии, отпуснати преди 2010 г. със средния осигурителен доход за 2009 г. със средствата, спестени от неправомерно отпуснати инвалидни пенсии“. За да не бъде прекалено дразнещ за избирателите на „Обединените патриоти“ компромисът по отношение на пенсиите (200 вместо 300 левa), в програмата (отново с по-дебел и подчертан шрифт) е записано и красивото пожелание да бъдат „положени усилия в посока сближаване на минималната пенсия с прага на бедността“.
Този раздел се допълва от други изцяло пожелателни и силно клиширани изречения като „приемане на система от мерки за преодоляване на негативните демографски тенденции“.
Очаквано внимание в програмата е отделено на раздел „Обществен ред и сигурност“. Тук бъдещото правителство обещава прословутото „осъществяване на политика за недопускане и връщане на незаконно пребиваващи чужденци и повишаване на капацитета на охрана на границата“, което беше основна причина за подкрепата на „Патриотичния фронт“ и по време на кабинета „Борисов 2“. Без да ни натоварват с детайли, ГЕРБ и „патриотите“ ни обещават и „ефективно противодействие на тероризъм, организирана престъпност и корупция“, както и „изработване на ефикасни програми за превенция на радикализацията и екстремизма“.
Конкретика обаче има за „аутсорсинга“ на дейностите за противодействие на престъпността – Борисов, Симеонов & co. обещават нов Закон за частната охранителна дейност, който да подобри „взаимодействието между полицейските и частни структури“.
„Стабилната финансова система е основна предпоставка за устойчиво икономическо развитие и поддържане на атрактивна инвестиционна среда“, категорични са бъдещите управляващи на България в раздел „Финанси“. Според тях „основна цел на България е по-нататъшната интеграция в Европейската финансова инфраструктура“, като „Единният банков съюз и Еврозоната са естественият ни път на развитие„. Дотогава Валутният борд е безалтернативен и неприкосновен, категорични са ГЕРБ и ОП.
Забравени са всякакви „патриотични обещания“ на „Атака“ и ВМРО за въвеждане на прогресивно данъчно облагане и въвеждане на диференцирани ставки на ДДС. В рамките на няколко парламента хората на Сидеров „настояваха“ за намаляване на ставките за храни, лекарства и учебници, включително внасяха и закони, а след отхвърлянето им обявяваха всички останали партии за антибългарски и предателски. Както Сидеров, така и Каракачанов, многократно са се обявявали и за отмяна на плоския данък. Днес обаче в програмата, подписана и от двамата, е записано: „Запазване на данъчните ставки на преките данъци“ и „ставките и прагът за регистрация по ДДС остават непроменени“.
Крайно интересно и почти загадъчно е обобщението на „гербери“ и „патриоти“ по отношение на доходите. Те настояват, че „устойчивото нарастване на доходите е основен приоритет на нашето управление и то може да стане… за сметка на ръста на икономиката“. Оставяме на експертите в четирите формации да обяснят икономическата логика, според която нарастването на доходите ще става за сметка на ръста на икономиката.
Като цяло пред сектор „Икономика“ в България са поставени два проблема, а именно, момент… „административната тежест пред бизнеса и липсата на развит капиталов пазар“. За мантрите, свързани с „премахването на административната тежест“, които по същество най-често водят до погазване на трудови права и експлоатация на работниците, в „Барикада“ е писано достатъчно. Очевидно обаче тези вредни десни клишета продължават да са на мода, а т.нар. „патриоти“, чиито избиратели едва ли са предимно предприемачи и бизнесмени, не изглеждат да се опитват да променят това. Нещо повече, те са се подписали под обещание за „свеждане на регулаторните режими до минимално изискуемите от европейското законодателство“.
Макар в 43-тия парламент „Патриотичният фронт“ да внесе закон за прекратяване на дългосрочните договори с американските централи в Маришкия басейн, по време на преговорите „патриотите“ изглежда са забравили за тези си идеи. Записано е само, че трябва да бъдат изпълнени препоръките на Европейската комисия по отношение на американските централи, както и да бъде направена „ревизия на разходите“ на държавната ТЕЦ „Марица – Изток 2“, “Марица – Изток”, АЕЦ “Козлодуй” и други. ГЕРБ и ОП обещават и „пълна либерализация на пазара на електроенергия и газ“. Прави впечатление липсата на планове за АЕЦ „Белене“, които бяха част от предизборната програма на ГЕРБ, а ВМРО и „Атака“ водиха кампании за възобновяване на строителството на централата.
В раздел „Отбрана“, където за министър се спряга лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов, програмата още веднъж декларира, че „България е активен и надежден член на НАТО и ЕС“. Обичайното обещание „за увеличаване на разходите за отбрана до достигане на ниво от 2% от БВП“ също не е спестено, въпреки че в нито една друга сфера подобно обвързване с процент от БВП по традиция не се прави от българските политици, а както „Барикада“ писа по време на предизборната кампания, страната ни преразпределя средства далеч под средните европейски стойности в много по-ключови сфери.
Интерес буди и обещанието за „активно сътрудничество с военно-патриотичните съюзи и други неправителствени организации“, което има цел „патриотичното възпитание на младежта и съхраняването на традициите на българската армия“. От ГЕРБ са приели и искането на новите си партньори за „въвеждане на военно обучение в училище“. Ученици, ходом, марш! Липсва обаче другата голяма кауза на „Патриотичния фронт“ от 43-тия парламент – връщането на редовната наборна военна служба. Изненада?
По отношение на правосъдието новото правителство ще работи за „продължаване на съдебната реформа за гарантиране на ефективна, бърза и справедлива съдебна власт“. В програмата е заложено и приемането на нов Антикорупционен закон. Опитът това да се случи в предишния парламент беше осуетен до голямата степен и благодарение на Патриотичния фронт, който не беше съгласен с варианта на законодателство, изготвен от Меглена Кунева и екипа ѝ.
ГЕРБ и „патриотите“ обещават и друга сериозна стъпка, от която редица техни предшественици са се отказвали през годините, а именно – приемането на нов Наказателен кодекс. Подобна идея последно имаше правителството на Пламен Орешарски, а правосъдният министър Зинаида Златанова дори беше в напреднала фаза на изготвянето му, но в крайна сметка заради отпор от страна на гилдията и поради предсрочното прекратяване на мандата, това не се случи. Единствената конкретна промяна, упомената в програмата е промяната на „определението за маловажен случай с оглед на противодействие на конвенционалната престъпност“. Не за първи път от новите – стари управляващи получаваме и обещания за промени в Гражданско-процесуалния кодекс и в Административно-процесуалния кодекс с цел „адекватно и ефективно съдопроизводство“.
Новост както за ГЕРБ, така и за „Обединени патриоти“ и залагане в програмата на обещание за „въвеждане на тримесечни доклади на главния прокурор и председателите на ВКС и ВАС пред Народното събрание в това число и за политиката за борба с корупцията, за организираната и битовата престъпност и по други въпроси от висок обществен интерес“.
В раздел „Образование и наука“ програмата се обявява за „издигане на образованието в стратегически национален приоритет“. Наред с възклицанията и пожеланията, че „родолюбието в образователната система трябва да бъде основа за възпитание и извисяване на българския дух“, в тази глава прави впечатление интересна промяна, свързана със системата на делегираните бюджети. „Финансирането няма да зависи само от броя на децата, а и от качеството на образователният процес“, уточняват експертите на ГЕРБ и ОП. Припомняме, че нов Закон за предучилищното и училищното образование беше приет в 43-тия парламент основно под диригентската палка на ГЕРБ, а преосмисляне на системата на делегирани бюджети не беше заложена в него, освен по посока на финансиране и на частни училища с държавни пари. Без допълнителни подробности, подобна промяна повдига въпроса дали повече средства няма да отидат към по-силните училища, които и без това едва ли имат големи проблеми и с делегираните бюджети, а това по същество би могло единствено да засили образователното неравенство.
Черно на бяло в програмата си бъдещите обитатели на бул. „Дондуков“ №1 обещават и „удвояване на учителското възнаграждение до края на мандата“, както и „мерки за гарантиране на неприкосновеността на учителя“. Обещание има и за „решителни мерки за пълно обхващане на всички подлежащи на образование деца и предотвратяване на отпадането от образователната система“, както и за „подкрепа за българските училища в чужбина като крепител на българската национална идентичност“.
Намерено е място и за типичната дясна мантра за обвързване между образование и наука и бизнес. Освен обещания за „развитие на професионалното образование в партньорство с бизнеса“ (да му мислят желаещите да се занимават с култура и изкуство, например), ГЕРБ и ОП ни обещават и „повишаване на уменията в областта на предприемачеството, информационните технологии и активната гражданска позиция“. С други думи – може би скоро можем да очакваме още часове по предприемачество в училищата, след като такива вече има за първолаците, сякаш огромната част от учениците ще бъдат бизнесмени и работодатели, а не наемни работници и обикновени служители, които твърде често изобщо не познават своите трудови права и възможностите да се обединяват и синдикализират.
Кабинетът „Борисов 3“ обещава „ежегоден ръст на средствата за наука“, но не за какви да е изследвания, а само за „конкурентоспособни“ такива. Припомняме, че през миналата година учени от БАН протестираха по улиците на София заради схващането, че пари трябва да получават единствено институти и изследвания, които имат пряка икономическа полза. Новите управляващи не са се трогнали и от оплакванията на нашумели родни предприемачи по отношение развитието на „София Тех Парк“ и обещават допълнително „изграждане на високотехнологични паркове и центрове за ускорено внедряване в икономиката на създадените от научните изследвания резултати, изобретения и патенти“.
Като „стратегическа цел“ в програмата е определено подобряването на „здравето на нацията“. Конкретно чрез ежегодни профилактични прегледи на всички български граждани на кръв, урина и кардиологични изследвания. Такива прегледи и изследвания са предвидени и сега. В ГЕРБ би трябвало да го знаят много добре, тъй като Наредбата за профилактичните прегледи и диспансеризацията е подписана от министър Москов в края на миналата година. Успоредно с обещавани от години, но нереализирани включително от ГЕРБ мерки като „засилване ролята на профилактиката“ и „въвеждане на интегриран подход за намаляване употреба на наркотични вещества“, в този раздел се прокрадва и идея за въвеждане на още повече пазар в здравеопазването, а именно: „Започване на поетапна демонополизация на Националната здравноосигурителна каса“. Демонополизацията всъщност означава допускане на частни фирми в задължителното здравно осигуряване. Доброволни има и сега. По същество демонополизация в момента има в болничната помощ, дали пациентите са доволни и имат по-голям достъп до качествено здравеопазване или се появиха още едни структури за източване на здравните вноски?
Интересни идеи имат ГЕРБ и „патриотите“ и в сектор земеделие – едновременно с действията в полза на „конкурентноспособно и пазарноориентирано земеделие“, те обещават и нещо по същество обратно на функционирането на база изцяло пазарни принципи, а именно: „осигуряване на финансова подкрепа с фокус върху малките и средни предприятия“, както и „запазване и въвеждане на нови схеми за държавна подкрепа“. Впрочем подпомагане и приоритизиране на национален бизнес за сметка на чужд е недопустимо според подкрепеното от ГЕРБ споразумение с Канада – СЕТА. Не смеем да мислим, че тези обещания са включени само за благозвучие, а по-скоро вярваме, че с последователните си действия в следващите четири години Борисов, Симеонов, Сидеров и компания ще ни убедят във възможността да съчетаят наглед противоположни политики.
Обещанието за „дългосрочна стратегия за българските железници“ прави впечатление в раздел „Транспорт“. Да се чуди човек защо тази стратегия не беше изготвена при някои от първите две управления на Ивайло Московски. Не липсват обещания за „закупуване на нови влакове“, както и за изграждането на конкретни жп линии: София – Септември, София – Волуяк и други, както и за продължаваме на строежа на магистрали – „ускорено доизграждане на АМ „Хемус”; доизграждане на АМ „Струма” (Благоевград – Сандански); Изграждане на АМ „Калотина – София”; Тунел под връх Шипка; скоростен път Русе– В. Търново; скоростен път Видин – София; доизграждане на Южната дъга на Софийския околовръстен път и други.
Основно с по няколко общи приказки и стари и неизпълнени обещания е преминато и през секторите „Управление на средствата от Европейския съюз“, „Околна среда“ и „Култура“, „Туризъм“ и „Младеж и спорт“.
Въпроси? Не.
About The Author
