Справедливостта непостижима? Идеи за дофинансиране на пенсионната система

Бившият и вероятно бъдещ финансов министър Владислав Горанов обяви пред bTV параметрите на сделката между ГЕРБ и ОП за увеличаване на минималната пенсия, което беше представено като основен момент в преговорите между двете партии за съставяне на кабинет. Според нея, минималната пенсия ще се увеличи на два пъти тази година – до 180 лв. от юли и 200 лв. от октомври. За целта, по думите на Горанов, в бюджета ще бъдат отделени “под 100 млн.лв.” за 2017 г. и “под 300 млн.” за следващата.

На въпрос дали е справедливо да се увеличава само минималната пенсия без да се индексират останалите, Горанов отговори, че “справедливостта е цел, иначе тя е класово понятие и е недостижима”. Това само по себе си е изключително признание от страна на десницата, която сякаш вече дори не смята да се преструва, че може да изгради справедливо общество. Ограниченията, които не ѝ позволяват да го направи обаче не са – както Горанов си мисли – неизменни природните закони, а класови предразсъдъци. Това си проличава от неговите уточнения къде ще се търсят резерви, които да осигурят нужните средства за някакво увеличение на останалите пенсии.

Единственият възможен източник за който Горанов споменава, са инвалидните пенсии, които според него са “твърде голям брой” и “имаме основания да се съмняваме”, че някои са незаконно отпускани. Според него това прави инвалидните пенсии, които са в размер на 1,7 млрд. лв., “основен източник за допълнително увеличение като резерв”. Това е лимитът на справедливостта за бъдещите управляващи – да намалим парите за едни нуждаещи, за да дадем на други. По-долу потърсихме някои възможни алтернативи на този наистина ограничен подход, в рамките на който справедливостта наистина е непостижима.

Промени в пенсионната система

Според Ваня Гриророва, икономически съветник към КТ “Подкрепа”, думите на Владислав Горанов вероятно означава административно намаление на инвалидните пенсии:

„Има планове за ограничаване на възможностите за издаване на фалшиви лекарски решения за инвалидност. Те включват създаване на комисии, които да бъдат сигнализирани или да се самосигнализират, когато например в определено населено място броят на хората с инвалидни пенсии се увеличи необичайно. Изработването и прилагането на тази процедура обаче, както и очакваният финансов ефект от нея, имат нужда от време, т.е. едва ли ще дадат резултат в рамките на няколко месеца” – обясни тя за “Барикада”.

Ако бъдещите управляващи решат да намалят разходите за този вид пенсии бързо, те вероятно ще го направят като административно наложат по-рестриктивни критерии за получаване на решения на ТЕЛК или намалят процента инвалидност, който се дава за определени заболявания. Ако това се случи, част от хората с увреждания ще получават по-ниски пенсии, а други ще ги загубят напълно, без да е било направено каквото и да е срещу неправомерно отпуснатите пенсии.

Ваня Григорова посочва, че има други резерви за увеличението на всички пенсии, за които Горанов не говори: „Например, може да се спре изтичането на част от осигурителните вноски към частните пенсионни фондове. Това е държавно организиран и защитен бизнес. Или минимум да се популяризира възможността за прехвърляне на пенсионните вноски от частните фондове към Сребърния фонд. Поне в бъдеще ще могат да се използват по предназначение, не както сега – за високи заплати на висши мениджъри в частни компании.“ В момента над 1 млрд. лв. от вноските на работещите годишно отиват в тези фондове, увеличавайки дупката в системата на общественото осигуряване. Същевременно, те нямат достатъчно висока доходност, за да осигурят по-високи пенсии в бъдеще на клиентите си.

Допълнителни средства в бюджета може да се осигурят, ако се увеличи максималният осигурителен доход, който тази година остана на нивото от 2600 лв. По този начин хората, които получават заплата в този размер внасят в солидарната система на НОИ същата сума като онези, които получават в пъти повече. Това на практика прави данъчно-осигурителните плащания не плоски, а регресивни – колкото по-богат си, толкова по-малка част от доходите ти отиват в държавната хазна. А това отваря сериозна дупка в пенсионния бюджет в България, където неравенството на доходите е едно от най-големите в Европа.

Ваня Григорова припомня, че първоначалната идея е била максималният осигурителен доход (МОД) да е 10 пъти минималната заплата, което би означавало 4600 лв. към днешна дата. Докато управляващите вдигат периодично минималната заплата в отговор на социалния натиск, те често “пропускат” да актуализират МОД, което представлява своеобразен подарък за най-богатите. Сега новото правителство обмисля да посегне на пенсиите на инвалидите, за да запази регресивния характер на вноските.

Европеизация на данъчната система

Повече средства биха влизали в пенсионната система и при всяко увеличение на минималната заплата, което веднага изтласква и доходите малко над нея нагоре. Същият ефект би имало и реализирането на пазара на труда на хора, които в момента по различни причини не работят. Около 215 хиляди са безработните, а близо 60% от тях търсят работа в продължение на повече от година. Още 160 хиляди са т.нар. обезкуражени, които вече са се отчаяли, че някога ще намерят работя и са спрели да търсят. Малко над 100 хиляди са хората, които биха работили при наличие на подходящ услуга за гледане на деца, а още 45 хиляди биха се върнали на пазара на труда, ако има кой да се грижи за възрастните им роднини.

Според политолога Чавдар Найденов, “допълнителните средства за пенсии могат да дойдат от европеизиране на данъчната структура”, която в момента поставя България някъде между Европа и Третия свят:

“Данъците върху високите доходи са само 10%, докато средно за ЕС те достигат почти 4 пъти по-висока стойност – 39.4%. Корпоративните данъци са само 10%, докато в ЕС са средно 3 пъти по-високи – 30%. Обратно, данъците върху продуктите (главно ДДС и акцизи) съставляват 55.3% от приходите, докато средно за ЕС този дял е 34.5%. Това са огромни диспропорции.”

Чавдар Найденов изчислява, че ако на преките данъци се пада такава част от публичния бюджет у нас, колкото е средното ниво в Европа, това би увеличило приходите от сегашните 2.3 млрд. лв. на около 3.4 млрд. Дори плаха европеизация на корпоративния данък, например увеличение от 10 на 15%, би донеслa допълнителни 0,9 млрд. лв. От порядъка на 300-400 млн. лв. годишно са ДДС измамите, сочат официалните официалните данни.

“Само умереният проевропейски завой би дал около 2.4 млрд. приходи. Тази сума доближава най-високите оценки за цената на цялостното увеличение на пенсиите, които се подхвърлят във връзка с преговорите за програма на управление на евентуално мнозинство ГЕРБ-Обединени патриоти” – заключава политологът. Нещо повече, “укритите и източени данъци върху печалбата чрез регистрация в данъчни убежища просто не се изследват, но дори само официалните данни за 10-те най-големи компании показват къде се крие златна мина за социалните нужди на страната”. Те са платили общо 44 млн. лв. корпоративни данъци през 2015 г. или едва 2,3% от приходите в хазната по това перо. В същото време приходите им се равняват на близо 1/4 от БВП.

Спирането на незаконните инвалидни пенсии вероятно би спестило не повече от няколко десетки милиони лева, а е по-вероятно те да се използват като повод за допълнително орязване на и без това скромните плащания за хората с увреждания или цялостно затрудняване на достъпа до тях.

Такава мярка обаче е предложена от кандидата за нов-стар финансов министър като “основен източник” на допълнителни средства за увеличение на останалите пенсии – да орежем едни, за да увеличим други. Вместо това набор от скромни промени в модела на финансиране на солидарната пенсионна система, за каквито говори Ваня Григорова, могат лесно да осигурят необходимите средства.

Реорганизирането на данъчната система у нас по европейски модел на свой ред може да покрие разходите за други държавни политики, за които Владислав Горанов се притеснява, че биха пострадали при увеличение на всички пенсии. Към 2015 г. България преразпределя през бюджета 40,5% от създаденото богатство при 48,6 средно за еврозоната и 47,3 за всички страни от ЕС.

Чавдар Найденов обаче не е оптимист за такъв завой, въпреки последователната проевропейска реторика на партията на Горанов, която се кани да управлява за трети път. Такива идеи “се оценяват като утопични, популистки и застрашителни за икономиката. Свестните у нас смятат за луди” – обобщава той.