Какво ни казват социологическите проучвания в края на кампанията

В заключителния етап на предизборната кампания социологическите проучвания показват, че почти нищо не се е променило от началото ѝ. Патовата ситуация, в която сформирането на устойчиво мнозинство изглежда мираж, остава и това трудно може да се промени в рамките на няколкото дни до изборите. Всички агенции остават единодушни за това, че пет партии ще влязат със сигурност в следващия парламент, но не и кой ще спечели най-голям процент – разликата между двете най-големи формации продължава е в рамките на статистическата грешка. Ако прогнозите са верни, е възможно победителят, който ще получи правото пръв да опита да състави правителство, да остане неизвестен до преброяването на почти всички бюлетини.

Също толкова оспорвано е и третото място, на което повечето агенции поставят с лека преднина „Обединени патриоти“, като не пропускат да отбележат, че ДПС винаги се представя по-добре на избори, отколкото в проучванията, които не достигат до част от нейния електорат. Резултатите от президентските избори по-скоро показват, че ефектът от появата на ДОСТ върху ДПС е малък. На парламентарните избори през 2014 г. партията беше на крачка от това да заеме второто място, но сега се предполага, че БСП възвръща част от позициите си след успеха в президентската надпревара, макар и с кандидат извън нейните редици.

Проучванията са единодушни също, че „Воля“ на Веселин Марешки ще заеме петото място, но прогнозите за резултатите на тази партия варират в широки граници, така че изненадите не са изключени. Възможно е върху представянето на варненския бизнесмен да повлияе разкриването на скандалния начин, по който развива търговията си. Записите от телефонните разговори, направени по повод разследване на изнудване, разкриват един доста различен профил на Веселин Марешки от този, който той изгражда в хода на кампанията.

Повечето социологически проучвания показват, че със сериозни шансове за влизане в парламента е и коалицията „Реформаторски блок – Глас народен“, чиито резултати са малко над бариерата. Това може да се окаже подвеждащо, доколкото динамиката в дясно след появата на две нови формации, предвождани от бивши лица на реформаторите, е трудна за проследяване, като се има предвид, че става дума за 6-8% от електората, за които се борят три различни формации. От тях само „Да България“ показва потенциал да мобилизира избиратели извън ядрото на традиционната десница, което може да я превърне в изненадата на изборите.

Не толкова изненадващо би било, ако „АБВ-Д21“ отново прехвърли 4-процентовата бариера, макар че според повечето агенции коалицията е малко под нея. Партията, основана от Георги Първанов използва споровете около Изборния кодекс миналата пролет, за да оттегли подкрепата си за правителството на Бойко Борисов. Освен това тя промени рязко облика и посланията си с избора на Константин Проданов за председател, ограничаването на медийните прояви на Ивайло Калфин и Татяна Дончева и почти пълното отдръпване на Георги Първанов. С новото си лице АБВ се опитва да заобиколи БСП отляво, след като опитите за същата маневра отдясно се оказаха обречени. Все пак това е нещо, което затруднява дори бутиковите десници.

Най-големият въпрос, свързан с борбата около бариерата за влизане в парламента, е дали ГЕРБ или БСП ще имат възможност да сформират устойчива управляваща коалиция. Шансовете за това изглеждат малки, което означава, че страната може да влезе в цикъл от избори и да продължи да бъде управлявана от служебно правителство.

В такъв случай не е изключен вариантът за компромисно мнозинство в парламента, което да функционира само до промяната на изборното законодателство, което засега се подкрепя и от ГЕРБ, и от БСП, които биха били и най-облагодетелствани от мажоритарни избори. Въвеждането на такива може да носи ползи само на двете най-големи партии, но има и един безспорен плюс – вълненията около изборите ще се преместят от бариерата за влизане в парламента към борбата за първото място.