Комисия на Организацията на обединените нации публикува доклад, в който обвинява Израел в налагането на „режим на апартейд” и расова дискриминация на палестинците. Докладът идва в момент на увеличаващото се напрежение както между управляващите десни политически сили в Израел и палестинската общност, така и между ООН и новата президентска администрация в САЩ, която декларира почти безкритична подкрепа за действията на Тел Авив. Посланиците на Израел и САЩ в ООН реагираха изключително остро на публикацията, а генералният секретар на международната организация се разграничи от доклада.
Докладът, озаглавен „Израелските политики спрямо палестинския народ и въпросът за апартейда” е поръчан и публикуван от Икономическата и социална комисия за Западна Азия към ООН (ESCWA). В институцията, чиято централа се намира в Бейрут, членуват 18 арабски държави. Авторите на доклада са двама изявени критици на практиките на израелската държава: Вирджиния Тили, професор по политически науки в Университет на Южен Илинойс, и Ричард Фалк, бивш специален докладчик на ООН за ситуацията с човешките права в палестинските територии и преподавател по право в Университета Принстън. Израелските власти са отказвали на Фалк влизане в страната заради „враждебните” му виждания.
В публикуваното на сайта на ESCWA резюме на доклада се заявява, че изследването цели да „изследва на базата на ключови инструменти на международното право дали Израел е установил режим на апартейд, който потиска и упражнява контрол над палестинския народ като цяло”. Заключението на авторите е, че това е факт заради фрагментацията на палестинското население, наложените рестрикции за движение и други ограничения, засягащи само хората от палестински произход.
Отбелязвайки, че „според експертния консенсус забраната на апартейда е универсално приложима и не станала неактуална след срива на апартейда в ЮАР”, авторите на доклада настояват, че израелската държава „е виновна за политики и практики, които представляват апартейд”, което е „престъпление срещу човечеството съгласно обичайното международно право и Римския статут на Международния наказателен съд”. Докладът е представен като „детайлен анализ на израелското законодателство, политики и практики”, който очертава как се налага „режим на апартейд” включително чрез „демографско инженерство”.
В анализа се заявява, че „стратегическата фрагментация на палестинския народ” е основният метод, чрез който Израел налага апартейда. Според авторите на доклада палестинското население може да се опише като разделено на четири отделни групи, които биват потискани „чрез отличителни закони, политики и практики”.
Палестинците с израелско гражданство са описани като „обект на потисничество на базата на това, че не са евреи”. Живеещите в Източен Йерусалим палестинци по подобен начин са подложени на „дискриминация по отношение на достъпа до образование, здравеопазване, заетост, пребиваване и право на строеж”, както и на „експулсиране и разрушаване на домовете им”. Палестинците, живеещи в окупирания Западен бряг и Ивицата Газа са управлявани от военни закони, докато еврейските заселници са третирани според гражданското законодателство.
Последната категория са прогонените в други държави палестински изгнаници, на които се забранява да се върнат в домовете си в Израел и окупираните палестински територии на базата на това, че те „представляват демографска заплаха” и че тяхното завръщане би „изменило демографския характер на Израел”.
„Това е първият по рода си доклад от орган на ООН, който ясно и откровено заключава, че Израел е расистка държава, в която има установена система на апартейд, насочена срещу палестинския народ”, заявява изпълнителния секретар на ESCWA Рима Халаф, цитирана от Reuters.
Докладът може да осигури аргументи за активистите на засилващото се движение за бойкот на Израел. По-рано този месец израелският парламент прие закон, забраняващ влизането в страната на чужденци, които публично са изразявали подкрепа за движението, известно като BDS (бойкот, изтегляне на инвестиции и санкции). Авторите на доклада призовават правителствата да подкрепят действията на движението и да „реагират позитивно на призивите за подобни инициативи”.
Докладът също така препоръчва ООН и страните членки на организацията да възстановят Специалният комитет срещу апартейда и Центъра на ООН срещу апартейда, съществували до 1991 г., които да дават авторитетен поглед върху израелските политики и практики. Докладът предлага и да се поиска становище от Международния съд дали „средствата, използвани от Израел за контрол над палестинското население отговарят на престъплението апартейд”. „Само становище от международен трибунал може да направи тази оценки наистина авторитетни”, заявяват авторите на доклада.
Публикуването на доклада идва на фона на все по-втвърдяващата се поляризация на двете страни в израело-палестинския конфликт и изчезващите надежди за осъществяване на двудържавното решение, което бе основа на международните усилия за урегулиране на ситуацията през последните десетилетия.
Съществена роля за това имат ясно заявените про-израелски позиции на новата президентска администрация в САЩ, които окуражиха управляващите в Израел десни политически сили. След смяната на властта в САЩ Израел ускори строежа на еврейски селища в окупираните палестински територии, който бе една от причините за търканията между правителството на Бенямин Нетаняху и администрацията на Обама.
Тръмп все още не е осъществил едно от предизборните си обещания, което би имало особено силен ефект върху ситуацията в Израел – преместване на посолството на САЩ в Йерусалим. Той обаче направи изявления с които САЩ за пръв път поставят под съмнение, че осъществяването на двудържавното решение изобщо ще бъде поставяно като цел. Все пак през миналата седмица назначеният от Тръмп специален преговарящ Джейсън Грийнблат се срещна с израелски и палестински лидери като част от усилията да се поддържа дипломатически баланс.
Професорът по право Дейвид Кейн коментира пред Aljazeera, че този доклад на ООН се отличава от предишните най-вече заради изричното поставяне на етикета „апартейд”. Терминът, оригинално обозначаващ институционализираното потисничество срещу чернокожото мнозинство в Република Южна Африка, все по-често бива използван от критици на израелските власти при описването на политиките, прилагани в контролираните от Тел Авив територии.
Това е първото използване на термина по отношение на Израел в доклад на ООН, но не е първият случай, в който представители на организацията го употребяват в такъв контекст, отбелязва New York Times. Един от примерите е от 2007 г., когато южноафриканският професор по право Джон Дугард, който тогава е следовател по правата на човека към ООН, заявява, че израелските закони и практики в окупираните територии „определено напомнят някои аспекти на апартейда”.
Саеб Ерекат, водещ представител на палестинците в преговорите с Израел, също е използвал терминът апартейд по отношение на правителството на Бенямин Нетаняху. Когато например Израелските власти одобриха ново финансиране за изграждане на селища през миналия юни Ерекат заяви, че е време „международната общност да поеме отговорностите си по отношение на това екстремистко правителство, което открито подкрепя апартейда и се обявява против двудържавното решение”.
Висшето ръководство на ООН, което е чувствително към обвиненията на Тел Авив и Вашингтон в анти-израелски пристрастия, побърза да се дистанцира от доклада. „Видяхме доклада днес. Той е изготвен без предварителни консултации с главния секретар. В този си вид документът не изразява позициите на главния секретар”, заявява говорителят на ръководителя на институцията Антонио Гутериш.
Израелският посланик в ООН Дани Данон коментира, че докладът е „жалък и представлява крещяща лъжа”. Той също така нападна йорданката Рима Халаф, която бива обвинявана от Израел в „изключителна враждебност” спрямо страната. „Не е изненада, че организация, оглавявана от човек, който призовава за бойкот на Израел и който сравнява нашата демокрация с най-ужасните режими от 20 век, може да публикува такъв доклад”, заявява Данон.
Посланикът на САЩ в ООН Ники Халей, която се зарича да сложи край на това, което тя описва като „анти-израелски тенденции” в организацията, които са „надделявали преди господин Тръмп да встъпи в длъжност”, също реагира гневно на доклада. „Това, че подобна анти-израелска пропаганда идва от орган, повечето от чиито членки не признават Израел не е изненадващо. Секретариатът на ООН е прав да се дистанцира от този доклад, но трябва да отиде по-далеч и да го изтегли”, казва тя.
Палестинският посланик в ООН Рияд Мансур от своя страна похвали авторите на доклада и коментира, че критиките към техните заключения са погрешно насочени. „Вместо да се атакува доклада, би било най-добре да се помисли над реалностите, които той описва и как те могат да бъдат променени”, казва той в изявлението си.
About The Author
