Nesma Seyam, The Electronic Intifada
Несма Сейам е журналистка и живее в Газа. Тук тя разказва историята си по време на израелските бомбардировки и как се е променил погледът ѝ към нещата, след като е станала майка.
Докторът погледна резултатите от изследванията, вдигна глава и се усмихна.
„Бременна сте,” каза. „Поздравления, все сте бременна!”
Всичко, което успях да кажа в отговор, беше: „Защо?”
Щастие, вълнение и страх се сплетоха в мен. Съпругът ми и аз скоро ще си имаме бебе, което ще изпълни живота ни с любов и врява.
Но буря от въпроси се разбушува в главата ми. Незабавно ме обзе страхът, че Израел ще ни бомбардира отново.
Как ще избягаме, ако стане това? Как ще можем да оцелеем?
Бях уплашена и нервна. Спомените от всички войни, които бях преживяла през живота си се върнаха и ме връхлетяха.
Терорът
Въпреки че работя в медиите, опитвам се да избягвам да гледам новините, когато Израел ни бомбардира, за да си спестя гледките на разкъсани тела, на майки, плачещи за децата си.
Когато израел бомбардира Газа през ноември 2012 г., телевизията показа една майка, която тичаше наляво-надясно в една болница, след като беше видяла труповете на три от децата си, и търсеше четвъртото, питайки всички наоколо дали не знаят къде е детето ѝ.
Това ли означава да си майка в Газа?
Две години по-късно, по време на 51-дневните удари на Израел през лятото на 2014 г., повечето членове на семейството ми, включително сестра ми и нейните четири деца, спяха на пода в хола, който се намира в западната част на нашия апартамент.
В източната си част апартаментът ни е разположен над жилището, което принадлежи на един човек, издирван от Израел. Моята стая също беше в тази част.
Аз си спях в стаята по време на цялата война, въпреки че се намираше над възможна мишена. Не изпитвах страх, защото вярвах, че няма да чуя или да усетя ракетата, която ще долети да ме убие.
Една нощ артилерията и бомбардировките са засилиха ужасно и майка ми настоя и аз да спя в хола, да съм с всички останали. Отхвърли усилията ми да я убедя, че ракетата няма никаква интелектуална възможност да прецени, че се приближава към нашия хол и да си смени траекторията.
Когато седнахме в мълчание, сестра ми Уалаа започна френетично да разпределя децата си на противоположни страни.
Треперейки с цялото си тяло от страх, тя каза: „Ще сложа едното момченце и едното момиченце до дясната си ръка, а другото момченце и другото момиченце – до лявата си ръка. Ако бомбардират едната страна на сградата, две от тях е вероятно да оцелеят. Не искам всички да умрат наведнъж”.
Трябваше ми известно време, за да схвана какво казва. Насилих се да се усмихна, докато сълзите се събираха в очите ми. Бавно се плъзнах под завивките ми, преструвайки се на заспала, и плаках цялата нощ.
Слухът ми беше изострен през онази нощ. Уалаа не мигна, също като най-голямата ѝ дъщеря Шахд, която тогава беше 6-годишна. Тя стоеше будна уплашена и ходеше напред-назад по коридора. Уалаа започна да носи дъщеря си на гръб, докато я успокои и успее да я приспи.
Живи, но не и невредими
Все пак не ни бомбардираха. Но това не означава, че бяхме невредими.
Минаха две години. Омъжих се и родих моето красиво и здраво момченце с черна коса и две трапчинки на бузките. Тя вече е на 6 месеца.
Щастлива съм да съм майка и обичам дъщеричката си неописуемо. Но също така се и боя. Не мога да поеса мисълта, че само защото съм палестинка от Газа, ще трябва да гадая в коя част на дома ни е най-малко вероятно да убият бебето ми.
Всеки път, когато чувам силен звук, тичам при дъщеря ми и я прегръщам. Всяка нощ чувам гърмежи и незабавно тичам да я покрия с тялото си, да се опитам да я предпазя.
Хаосът, произведен от последната война в душата ми, е огромен. Свистенето на ракетите и гърмежите на самите бомбардировки са ми нанесли травма, която не изчезва и днес.
Нося дъщеричката си с мен навсякъде, на срещи с функционери и ръководители, без да ме е грижа какво мислят за това, без да се тревожа, когато чувам как плачът ѝ излиза на аудиозаписите ми, когато свалям моите интервюта.
Единственото, което ме интересува, е тя да е до мен и каквато и да е съдбата ни, да я посрещнем заедно.
About The Author
