Близо 19 години след приватизацията на едно големите местни предприятия, властите в Девня отново се оказаха принудени да обявят частично бедствено положение на територията на бившия завод “Полимери”. Тя представлява около 1000 дка изоставени сгради, нарязани за скрап съоръжения и внимателно заобикаляни взривоопасни цистерни. До подобна ситуация се стигна и през януари 2014 г. след теч на опасни вещества – в съдове с влошаващо се състояние се съхраняват ди- и трихлоретан. Амортизацията на цистерните води до течове, а при потенциално запалване може да се стигне до екологична катастрофа.
Тъкмо заради състоянието на цистерните с това вещество областният управител на Варна Тодор Йотов и кметът на Девня Свилен Шитов решиха да действат превантивно. Основният вариант, който местните власти могат да осъществят, е опасните материали да бъдат прехвърлени в други резервоари, които в момента съдържат по-лесни за управляване вещества. Същите мерки бяха взети преди три години като общината похарчи 45 хил. лв. за процедурата, след като собственикът Николай Банев отказа да поеме отговорност, тъй като предприятието е обявено в несъстоятелност.
На територията на бившия завод има над 2600 куб. м. трихлоретан, който по закон би трябвало да се обезвреди в рамките на три години, но реално вече престоява над две десетилетия. Заради тази безстопанственост през декември 2013 г. на собственика бе наложена глоба от 5 млн. лв., но тя е само частично събрана в резултат на дейността на синдика във вече фалиралото предприятие.
Инсталацията за унищожаване на трихлоретана е нарязана за скрап, а собственикът отказва да обезопаси цистерните на своята компания с аргумента, че през 1998 г. е купил само завода, но не и боклука на територията му. Ефектът от приватизацията е троен: източено предприятие, закрити работни места и екологична бомба, подхвърлена на държавата. Приватизирани са само печалбите, докато щетите – екологични, социални и морални – са социализирани.
Транспортирането и обезвреждането на трихлоретана ще струва на държавата още поне 12 млн. лв. без ДДС, става ясно от обществена поръчка, спечелена от консорциума „Ви Пи Инд-Еко”. Засега обаче изпълнението е блокирано от обжалване на процедурата, така че общината, която има годишен бюджет от едва 7,8 млн. лв. ще трябва да обезопасява терена и да отлага евентуална катастрофа, тъй като няма ресурс за дългосрочно решение.
20 години социална дейност
Инсталация за дихлоретан в “Полимери” е изградeна през 1988 г. по проект на японската „Тойо Инженеринг“ и лиценз на „Митсъи Туацо“ с годишен капацитет 120 000 тона, предназначени почти изцяло за износ. Десет години по-късно предприятието, заедно с над 400 други, е включено във втората сесия на масовата приватизация. “АКБ Корпорация” дава 12,9 млн. долара за част от капитала му – една от най-големите суми, платени от български купувач по онова време и най-голямата сделка сключена без ангажимент за инвестиции.
В онези трудни години, натрупването на капитал за подобни инвестиции е проблем. Затова приватизационният фонд “АКБ Форес Социален” взима заем от чешка банка и провежда шумна рекламна кампания, целяща да убеди хората да вложат боновите си книжки в него с обещания за до 40% годишни лихви. Кампанията дори е санкционирана заради подвеждащи послания, но 124 хиляди души наливат средства във фонда, който е собственост на бизнесмена Николай Банев. Няколко години по-рано той основава една от първите частни фирми в България, която – логично – се занимава с охранителна дейност.
В тежките години, довели до масовата приватизация, предприемачът решава да се пренасочи от охраната към… социални дейности, за каквото намеква още името на приватизационния фонд. Основната официална цел на фонда е да предложи “нискорисков портфейл” като същевременно “инвестира в предприятия от райони с изявени социални проблеми (като висока безработица и ниска доходност)”. Част от печалбата му пък ще отива за “реализация на програми за подпомагане на социално слаби граждани и обезпечаване на социални дейности”. Как да не си дадеш боновата книжка за тази хем високодоходна, хем социалноотговорна дейност?
Фондът придобива собственост в десетки обявени за приватизация компании във всички сфери – хотелски комплекси и къмпинги, юридически услуги, спортни обекти и клубове, инженерни предприятия, застрахователни фирми, развъдници за риба и т.н. Но нито районите, в които обектите се намират, започват да се оживяват, нито стартират програми за социално подпомагане.
Вместо това компаниите една по една свиват дейността си и се изправят пред фалит, заводите един по един биват затваряни, оставяйки стотици работници на улицата – често с неизплатени заплати. Същата е съдбата и на девненското “Полимери”, което след години на агония през 2010 г. “временно” спира работа, докато се направят планирани големи инвестиции в него. В следващите три години загубата му е постоянна до обявяването му в несъстоятелност.
Оказва се, че предприятието е докарано до неплатежоспособност още в средата на 2010 г., но източването е продължило и след това с прехвърляне на машини за 25 млн. лв. в дъщерна компания, в която после собственикът Николай Банев прехвърля други свои активи, за да установи контрол. Почти две години след фактическия фалит, компанията се опитва да раздаде 54,4 млн. лв. дивиденти, но процедурата е прекъсната с намесата на Комисията за финансов надзор.
Последната активност на борсата на приватизационния фонд датира от февруари, 2011 г., когато акциите му са на стойност от 10 стотинки. Пирамидата се е срутила, завличайки след себе си десетки предприятия и незнайно колко съдби. От нея остава само един богаташ – олицетворение на здраво трудещия се предприемач, който е свършил толкова работа, че вече може само да се порадва на красотата на живота.
Остават и планини опасни боклуци, които държавата дълго ще разчиства.
About The Author
