„Да не си обичан е половин беда. Истинското нещастие е да не си обичал”. С тази мисъл на нобелиста за литература Албер Камю испанският в. „Ел Мундо” започва статията си, в която навръх Деня на влюбените разказа за поредна варварска разправа с млади прелюбодейци в Афганистан. В контекста на драмата изданието апастрофира Камю: „Понякога, уви, любовта е авантюра с кошмарен край”.
Разтърсващата история с поредните афганистански Ромео и Жулиета се е разиграла в Нуристан, Северен Афганистан. 18-годишната Фатиха от село Сар-и-Пул била насила омъжена от семейството си още като малко момиченце за възрастен съселянин. Традицията из тези места повелява булки в такива неравни бракове да стават момиченца на по 10-11 години. Макар и омъжена, Фатиха не могла да устои на силата на любовта към двейсетинагодишния Хедаятулах от съседното село в района на Уама. Хедаятулах между другото бил служител на Националния директорат по сигурността, базиран в Кабул – тоест нещо като контраразузнавач.
Двамата започнали да се срещат тайно и накрая решили да избягат заедно и да започнат някъде далеч нов живот. Имали обмислен план. Под прикритието на нощта Фатиха трябвало да се измъкне от дома си, когато мъжът ѝ заспи, и да се изкачи в близката планина, издигаща се край дома ѝ. А после да се спусне по друг склон до шосе, където щял да я чака нейният Ромео, за да поемат оттам към свободата и щастието.
Всичко се провалило, защото Фатиха била забелязана да върви сама в нощта от двама случайни младежи, които веднага я заподозрели като грешница, защото никоя жена в Афганистан няма право да се движи сама, особено пък нощем. Младежите незабавно сигнализирали местната полиция.
Полицаите реагирали светкавично и се впуснали в посоченото от свидетелите направление, където сварили вече срещналите се влюбени. Въпреки уверенията на Фатиха и Хедаятулах, че са „женени”, полицаите веднага разбрали каква е работата и арестували и двамата. Не за друго, а за да ги предпазят от отмъщението на роднините, за което били убедени, че е неизбежно. И то с пълно основание. Правозащитни организации непрекъснато разпространяват информации за подобни случаи, които винаги приключват с убийството на прелюбодейците с камъни, извършено най-вече от семействата на жените.
За съжаление, полицаите закрилници така и не успели да спасят Фатиха и Хедаятулах. Въпреки че ги затворили в участъка, а наоколо се строили всичките налични 30 полицая, решени да ги бранят, било невъзможно да устоят на събралата се много бързо разгневена тълпа от около 300 души, предимно роднини на Фатиха. Полицаите се опитали да повикат подкрепление, но то не успяло да стигне до мястото заради труднодостъпния високопланински терен и затрупаните от снегове лоши пътища.
Роднините превзели с щурм участъка, стреляйки по онези полицаи, които се опитвали най-активно да им пречат. Трима стражи на реда получили огнестрелни ранения.
Фатиха и Хедаятулах били извлечени навън, подложени на жесток побой и накрая убити. Момичето било удряно най-варварски от мъжа си, братята си и братовчедите си, които крещели през цялото време: „Защо го направи?! Защо го направи?!” Накрая един от братята стрелял в главата на Фатиха с ловна пушка и я убил. Въпреки че била вече мъртва, друг брат изпразнил в тялото ѝ цял пълнител на автомат „Калашников”.
Линчуваният само на метри от любимата си Хедаятулах бил застрелян лично от мъжа на Фатиха.
„Подобни случаи, известни като престъпления на честта, са много чести в Нуристан, но рядко стигат до медиите”, заявява цитираната от „Ню Йорк Таймс” Хауа Алам Нуристани, член на Независимата комисия по човешки права в Афганистан.
„Ел Мундо” добавя, че никой от преките участници в разправата не е бил арестуван – нито мъжа на Фатиха, нито братята ѝ, нито братовчедите ѝ, нито който и да било от тълпата от 300 души. Полицията дори още не е успяла да установи кой именно е стрелял и е ранил тримата полицаи.
Това е животът, от който очевидно бягат онези млади афганистанци, успели да съберат пари, за да платят на трафикантите и да се отправят към „свободата” в Европа. Което не изключва, разбира се, сред тях да има колкото такива като Хедаятулах и Фатиха, толкова и такива като убийците им…
